всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Франция

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Франция

Дело C-598/14: EUIPO/Szajner, Съдебно решение от 5 април 2017 г.

Допустимо ли е Общият съд да вземе предвид решение на национален съд, постановено след решението на апелативния състав на EUIPO, при упражняване на контрол за законосъобразност по член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009?
Правилно ли е тълкуван и приложен член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 във връзка с член L. 711‑4 от френския Кодекс на интелектуалната собственост, по-специално относно обхвата на защитата на фирменото наименование и критериите за определяне на секторите на дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-188/15: Bougnaoui и ADDH, Съдебно решение от 14 март 2017 г.

Следва ли разпоредбата на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че ако клиент на дружество, предоставящо консултантски услуги в областта на информатиката, повече не желае предлаганите от дружеството информационни услуги да бъдат непосредствено предоставяни от назначена на длъжност инженер-проектант служителка, тъй като тя носи ислямска забрадка, е налице основно и определящо професията изискване поради характера на засегнатите професионални дейности или в контекста, в който те се упражняват?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-141/15: Doux, Съдебно решение от 9 март 2017 г.

Представлява ли прагът на водно съдържание, определен в член 15 от Регламент № 543/2008 и приложения VI и VII към него, изискване за „добро и задоволително пазарно качество“ по смисъла на член 28, параграф 1 от Регламент № 612/2009 и на решение от 7 септември 2006 г., Nowaco Germany (C‑353/04, EU:C:2006:522)?
Може ли да бъде предлагано на пазара в рамките на Съюза при нормални условия по смисъла на член 28 от Регламент № 612/2009, и евентуално при какви условия, замразено птиче месо, което надвишава прага на водно съдържание, определен в член 15 от Регламент № 543/2008 и приложения VI и VII към него, придружено от сертификат за годност, издаден от компетентния орган?
Съответства ли на правото на Съюза, и по-специално на принципа на правната сигурност, фактът, че прагът на водно съдържание съгласно приложение VI към Регламент № 543/2008 е останал фиксиран на 5,1 % и не е променян в продължение на няколко десетилетия въпреки твърденията за промени в животновъдната практика и критиките, отправени в някои научни изследвания за непригодността на тази пределна стойност?
Достатъчно точни ли са приложения VI и VII към Регламент № 543/2008 за извършване на проверките, предвидени в член 15 от Регламент [№ 543/2008], или Франция е била длъжна да определи „подробни практически правила за проверките“ „на всеки етап от предлагането на пазара“, освен ако направи непротивопоставими проверките, извършени на етапа на износ на продуктите?
Могат ли исканията за насрещен анализ, които според член 16, параграф 2 във връзка с параграф 5 от Регламент № 543/2008 се прилагат по отношение на резултатите от проверките в кланиците, да се прилагат и спрямо проверките, извършени на етапа на предлагане на пазара на изнесените продукти, и то в присъствие на страните, на основание по-специално член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-80/16: ArcelorMittal Atlantique и Lorraine, Заключение от 9 март 2017 г.

1) Нарушила ли е [Комисията] член 10а, параграф 1 от [Директива 2003/87] в [Решение 2011/278], като е изключила от стойността на показателя за течните черни метали емисиите, свързани с отпадни газове, рециклирани в производството на електроенергия, що се отнася до правилата за определяне на ex ante показатели, и по-специално целта за ефикасното в енергийно отношение използване на отпадни газове и възможността за разпределяне на безплатни квоти за електроенергия, произведена от отпадни газове?
2) Нарушила ли е Комисията възложеното ѝ задължение за използване на най-точните и актуални налични научни данни и/или принципа на добра администрация, като в посоченото решение се позовава на данни от [BREF за производството на желязо и стомана] и от [Решение 2007/589] при определяне на показателя за течните черни метали?
3) Ако бъде доказан изборът на [Комисията] в [Решение 2011/278] да включи инсталация, произвеждаща едновременно агломерат и гранули, сред референтните инсталации във връзка с определянето на показателя за агломерата, може ли този избор да доведе до незаконосъобразност на стойността за този показател?
4) Нарушила ли е Комисията задължението за мотивиране, наложено с член 296 от [ДФЕС], като не е уточнила в [Решение 2011/278] конкретните си съображения за този избор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-14/16: Euro Park Service, Съдебно решение от 8 март 2017 г.

1) Когато чрез националното законодателство на държава членка във вътрешното право се използва възможността, предоставена в член 11, параграф 1 от Директива 90/434, има ли от гледна точка на първичното право на Европейския съюз основание за контрол върху актовете, приети за прилагането на тази възможност?
2) При положителен отговор на първия въпрос, трябва ли разпоредбите на член 49 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което с цел борба с данъчните измами или отклоненията от данъчно облагане поставя ползването на общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията и приравнените към тях операции, в зависимост от процедура по предоставяне на предварително одобрение само при прехвърлянията в полза на чуждестранни юридически лица, която не се прилага при прехвърляния в полза на учредени по националното право юридически лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-621/15: W и др., Заключение от 7 март 2017 г.

Допуска ли член 4 от Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, способ за доказване в областта на отговорността на фармацевтичните лаборатории за произвежданите от тях ваксини, съгласно който при упражняването на суверенното си право на преценка съдът, разглеждащ делото по същество, може да приеме, че изтъкнатите от ищеца факти представляват сериозни, конкретни и непротиворечиви презумпции, които са годни да докажат дефекта на ваксината и причинно-следствената връзка между него и болестта, въпреки констатацията, че медицинските изследвания не установяват връзка между ваксинирането и настъпването на болестта?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли член 4 от Директива 85/374 система от презумпции, при която причинно-следствената връзка между твърдения дефект на дадена ваксина и претърпяната от увреденото лице вреда ще бъде доказана винаги, когато са налице косвени доказателства за такава връзка?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 4 от Директива 85/374 да се тълкува в смисъл, че причинно-следствената връзка — която увреденото лице трябва да докаже — между твърдения дефект на дадена ваксина и претърпяната от това лице вреда може да се счита за доказана само ако тази връзка е установена научно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-584/15: Glencore Céréales France, Съдебно решение от 2 март 2017 г.

1) Може ли въз основа на [решение от 9 март 2012 г., Pfeifer & Langen (C‑564/10, EU:C:2012:190)], да се направи извод, че член 3 от [Регламент № 2988/95] е приложим по отношение на мерки за събиране на лихвите, дължими на основание член [11, параграф 3 от Регламент № 3665/87] и член 5а от [Регламент № 3002/92]?
2) Трябва ли да се счита, че по естеството си вземането за лихвите произтича от „продължаваща или повторно извършена“ нередност, която приключва в деня на плащането на главницата, като така се отлага за тази дата началото на давностния срок за това вземане?
3) В случай на отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли за начало на давностния срок да се приеме денят, в който е допусната нередността, довела до възникването на вземането за главницата, или пък за начало на този срок трябва да се смята само денят на изплащане на помощта или на освобождаване на обезпечението, от който момент започват да се начисляват посочените лихви?
4) Трябва ли за целите на прилагането на определените с Регламент № 2988/95 правила за давността да се приеме, че всяко действие, което прекъсва давностния срок за главницата, прекъсва и давностния срок, който тече по отношение на лихвите, дори ако същите не са посочени в съответния акт, прекъсващ давностния срок за главницата?
5) Налице ли е погасяване по давност при изтичане на максималния срок, предвиден в член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент № 2988/95, ако в този срок разплащателната агенция е поискала връщането на недължимо изплатената помощ, без да поиска едновременно с това плащане на лихвите?
6) Може ли по силата на дерогацията по член 3, параграф 3 от Регламент № 2988/95 петгодишният общ давностен срок, въведен в националното право, в член 2224 от Гражданския кодекс със Закон № 2008‑561 […], да е заменил — що се отнася до давностните срокове, които все още не са изтекли към датата на влизане в сила на този закон — четиригодишния давностен срок, предвиден с посочения регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-644/13: Villeroy и Boch/Комисия, Съдебно решение от 26 януари 2017 г.

Допусната ли е грешка при прилагане на правото при преценката на доказателствата относно нарушенията, за които се твърди, че са извършени във Франция?
Съвместимо ли е с правото на Съюза квалифицирането на действията като единно, комплексно и продължено нарушение и изпълнени ли са условията за такова нарушение в конкретния случай?
Упражнил ли е Общият съд пълен съдебен контрол по отношение на размера на наложената глоба?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при определяне на размера на наложената глоба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-638/13: Roca/Комисия, Съдебно решение от 26 януари 2017 г.

Нарушени ли са принципите на равно третиране и на пропорционалност, както и задължението за мотивиране, при определяне на обхвата на нарушението и размера на глобата, като не е отчетено, че действителното нарушение обхваща само две подгрупи продукти?
Спазени ли са принципите на индивидуализиране на санкцията, лична отговорност, пропорционалност, равно третиране и защита на оправданите правни очаквания, както и задължението за мотивиране, при отказа да се намали основният размер на глобата поради по-малката степен на участие на жалбоподателя в нарушението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13031323334198 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form