всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Франция

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Франция

Дело C-182/24: SACD и др., Заключение от 10 април 2025 г.

1) Могат ли членове 2, 3, 4 и 8 от Директива 2001/29 […], членове 1—3 от Директива 2004/48 […], както и членове 1, 2 и 9 от Директива 2006/116 […], доколкото гарантират на автора и съавтора на кинематографично или аудио-визуално произведение както изключителното право да разрешават или забраняват възпроизвеждането и публичното разгласяване на техни произведения, така и срок на закрила, който изтича 70 години след смъртта на последното преживяло лице сред съавторите на произведението, като същевременно задължават държавите членки да предвидят ефективни, съразмерни и възпиращи санкции и подходящи средства за правна защита срещу нарушения на авторските права, както и мерки, процедури и средства за защита, които не са ненужно сложни или скъпи, нито са свързани с неразумни срокове или с неоправдани забавяния, да се тълкуват в смисъл, че за да бъде допустим искът за нарушение на авторското право върху съвместно произведение, предявен от носител на това право, е необходимо всички съавтори да бъдат конституирани по делото?
2) Трябва ли правото на носителя на авторско право на ефективна съдебна защита и на достъп до съд, което е съставна част на правото на справедлив съдебен процес, гарантирано съвместно от членове 2, 3, 4 и 8 от Директива 2001/29 […], членове 1—3 от Директива 2004/48 […] и членове 1, 2 и 9 от Директива 2006/116 […], Директива 2006/115 […] и членове 17 и 47 от Хартата […], да се тълкува в смисъл, че допустимостта на иска за нарушение на авторското право се обуславя от това дали всички съавтори на произведението са конституирани по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-686/23: CEVA/Комисия, Съдебно решение от 3 април 2025 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав) 3 април 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Специална програма за научни изследвания и технологично развитие в областта на изследванията в природните науки — Проект SEAPURA — Договор за безвъзмездни средства — Одитен доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) — Откриване на финансова измама или нередности — Искане за възстановяване на финансовото участие на Европейския съюз — Дебитно известие — Вземане на Съюза — Погасителна давност — Договор, уреден от белгийското право — Образуване във Франция на производство по несъстоятелност на длъжника — Заявление за предявяване на вземане от Европейската комисия — Регламент (ЕО) № 1346/2000 — Пряко прилагане — Прекъсване на давностния срок по белгийското право“ По дело C‑686/23 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 16 ноември 2023 г., Centre d’étude et de valorisation des algues SA (CEVA), установен в Пльобиан (Франция), представляван от A. Raccah, адвокат, жалбоподател, като другите страни в производството са: Европейска комисия, представлявана от J. Estrada de Solà и М. Илкова, подпомагани от E. Bouttier, адвокат, ищец в първоинстанционното производство, SELARL AJIRE, установено в Рен (Франция), SELARL TCA, установено в Сен Брио (Франция), ответници в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (осми състав), състоящ се от: S. Rodin (докладчик), председател на състава, N. Piçarra и O. Spineanu-Matei, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-763/22: Procureur de la République () и d’une demande d’extradition), Съдебно решение от 20 март 2025 г.

Следва ли член 16, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че в случай на конфликт между европейска заповед за арест и искане за екстрадиция орган на изпълнителната власт може да вземе решението кой от тези актове да има приоритет и че според случая такова решение трябва да може да подлежи на съдебен контрол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-809/23: Sumitomo Chemical Agro Europe, Съдебно решение от 20 март 2025 г.

Трябва ли компетентният национален орган, който е сезиран със заявление за разрешение за пускане на пазара на биоцид преди 1 септември 2013 г. и който съгласно член 91 от Регламент № 528/2012 е разгледал заявлението въз основа на националните разпоредби, които транспонират Директива 98/8, когато след издаването на въпросното разрешение е сезиран от трето лице с искане за достъп до информация за разрешения от този орган биоцид и за активното вещество, което съдържа, и по-специално за техническата му равностойност с одобрено активно вещество, да разгледа това искане за достъп до информация с оглед на правилата за поверителност, предвидени в националните разпоредби, с които се транспонира член 19 от Директива 98/8, или с оглед на правилата, предвидени в членове 66 и 67 от Регламент № 528/2012?
Ако такова искане за достъп до информация се урежда от Директива 98/8, чийто член 19 се прилага, без да се засяга Директива 2003/4:
а) позволява ли параграф 3, буква к) от този член, който предвижда, че след като бъде издадено разрешение за пускане на пазара на биоцида, в никакъв случай поверителността не се прилага по отношение на „методите за анализ, посочени в член 5, параграф 1, буква в)“, заявителят да получи всякаква подробна информация за тези методи, включително когато разкриването ѝ може да постави под въпрос търговската тайна, или получава само обща информация за естеството на тези методи и евентуално за направените изводи;
б) позволяват ли „физичните и химичните данни, засягащи активното вещество и биоцида“, чиято поверителност не може да се запази след издаване на разрешението съгласно член 19, параграф 3, буква е), заявителят да изисква оповестяване на подробни данни за състава на активното вещество или на биоцида, дори ако въпросните данни могат да разкрият пряко или непряко информация за производствените процеси?
Обратно, ако такова искане за достъп до информация се урежда от Регламент № 528/2012:
а) имал ли е за цел законодателят на Съюза да определи с членове 66 и 67 от този регламент, които не се позовават на Директива 2003/4, специален и изчерпателен режим за публично разгласяване на информация за биоцидите и за техните активни вещества и по този начин да остави без приложение разпоредбите на Директива 2003/4, доколкото те предвиждат, от една страна, че търговската тайна не може да се противопоставя на оповестяването на информация за емисии в околната среда, и от друга страна, че ако разгласяването на друга информация за околната среда може да накърни търговските интереси на дадено предприятие, преди евентуален отказ да бъде съобщена информация, компетентният административен орган трябва да претегли интереса на предприятието и обществения интерес;
б) урежда ли се оповестяването на доклада за оценка на техническата равностойност на одобрено активно вещество и активното вещество, което съдържа даден биоцид, който е изготвен във връзка със заявление за разрешение за пускане на пазара на въпросния биоцид, от член 67, параграф 3, буква д) от Регламент № 528/2012, който предвижда публикуването на доклада за оценка на одобрените активни вещества, освен при поверително обработване, поискано от заявителя, от същия член, параграф 4, буква б), който предвижда публикуването на доклада за оценка на биоцид, за който е издадено разрешение, освен при поверително обработване, поискано от заявителя, или се урежда от други правила;
в) позволява ли член 66, параграф 3, буква й) от Регламент № 528/2012, който предвижда, че след като бъде издадено разрешение за пускане на пазара на биоцид „в никакъв случай не може да се отказва“ достъп до „методите за анализ, посочени в член 19, параграф 1, буква в)“, да се получава всякаква подробна информация за тези методи, включително ако разкриването ѝ може да постави под въпрос търговската тайна, или само обща информация за естеството на тези методи и евентуално за направените изводи;
г) трябва ли член 67, параграф 1, буква з) от същия регламент, който предвижда, че от датата на одобряване на дадено активно вещество се предоставя безплатен публичен достъп до „аналитичните методи, посочени в […] раздел 4.2 от дял 2 от приложение II“, да се разбира като отнасящ се на практика до разпоредбите на раздел 4.3 от дял 2 от приложение II, на които се позовава преди приемането на Делегиран регламент [2021/525] на Комисията от 19 октомври 2020 г. за изменение на приложения II и III към Регламента
Ако тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че се отнасят до разпоредбите на раздел 4.2 от дял 2 от приложение II в тяхната действаща понастоящем редакция, и ако се предположи, че тези разпоредби са приложими за активно вещество, което не е било одобрено, но което е признато за технически равностойно на одобрено активно вещество, принципното оповестяване на „аналитичните методи за анализ на произведения микроорганизъм“, посочени в този раздел 4.2, позволява ли на заявителя да получи всякаква подробна информация за тези методи, включително ако разкриването ѝ може да постави под въпрос търговската тайна, или заявителят получава само обща информация за естеството на тези методи и евентуално за направените изводи?
Накрая, ако разпоредбите на Директива 2003/4 се прилагат към настоящия спор, може ли квалифицирането като „информация за емисии в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2 от тази директива, която включва информация за естеството, състава, количеството, датата и мястото на тези емисии, както и данни за въздействието им върху околната среда за повече или по-малко дълъг срок, да се прилага по отношение на информацията, представена или получена от компетентния орган при преценката за техническата равностойност на дадено активно вещество с одобрено активно вещество, или може да се прилага само за информацията за биоцида, в който се съдържа такова вещество, тъй като именно този биоцид във всичките му компоненти, а не само активното вещество, се изпуска в околната среда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-249/24: Ineo Infracom, Заключение от 20 март 2025 г.

1) Трябва ли член 1, параграф 1, втора алинея от Директива [98/59] да се тълкува в смисъл, че уволненията по икономическа причина, обосновани с отказа на наетите лица към трудовия им договор да се приложат клаузите от колективно споразумение за [вътрешна] мобилност, трябва да се считат за съставляващи прекратяване на трудовия договор, извършено по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, поради което трябва да се вземат предвид при изчисляването на общия брой на извършените уволнения?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, когато броят на планираните уволнения надхвърля броя на уволненията, предвидени в член 1, [параграф 1, първа алинея], буква a) от Директива [98/59], трябва ли член 2, параграфи 2—4 от [нея] да се тълкува в смисъл, че информирането на работническия съвет и консултирането с него преди сключването на колективно споразумение за вътрешната мобилност с представителни синдикални организации в приложение на членове L. 2242‑21 и сл. от Кодекса на труда освобождават работодателя от задължението да информира представителите на персонала и да се консултира с тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-141/24: Direction régionale des finances publiques d’Île-de-France и de Paris, Определение от 20 март 2025 г.

Изисква ли процедурата по член 267 ДФЕС националната юрисдикция да изложи ясно фактическата и нормативната рамка на спора, както и мотивите за необходимостта от тълкуване на правото на Съюза, за да може Съдът да даде полезен отговор на преюдициалните въпроси?
Може ли при липса на достатъчно конкретика относно приложимите национални разпоредби и тяхната връзка с правото на Съюза да се приеме, че преюдициалните въпроси са допустими?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-632/24: Комисия/Courtois и др., Определение от 6 март 2025 г.

Възможно ли е разкриването на имената и професионалния статус на членовете на преговарящия екип да се счита за допустимо по силата на правото на достъп до документи, при наличието на ограничения, свързани със защитата на личните данни?
Съответства ли разкриването на самоличността на членовете на преговарящия екип на изискванията за необходимост, пропорционалност и наличие на обществен интерес, предвидени в Регламент 2018/1725?
Налагат ли се предпоставките за допускане на обезпечителна мярка с оглед възможните необратими последици от разкриването на личните данни и претеглянето на интересите между прозрачността и защитата на личния живот?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-537/23: Società Italiana Lastre, Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.

Следва ли при наличие на асиметрична клауза за предоставяне на компетентност, която дава само на една от страните възможност да избере по своя преценка компетентен по общите правила правораздавателен орган, различен от посочения в същата клауза, ако другата страна твърди, че тази клауза е незаконосъобразна поради своята непрецизност и/или неравновесие, този въпрос да се реши с оглед на самостоятелни правила, изведени от член 25, параграф 1 от Регламент „Брюксел Iа“, и целта за предвидимост и правна сигурност, която този регламент преследва, или трябва да се реши чрез прилагане на правото на държавата членка, посочена в клаузата
С други думи, отнася ли се този въпрос до материалноправната действителност на клаузата по смисъла на този член
Или напротив, трябва ли да се счита, че материалноправните условия за действителност на клаузата се тълкуват ограничително и са свързани само с материалноправните основания за недействителност, и най-вече измама, грешка, заблуда, принуда и недееспособност?
Ако въпросът за непрецизността или неравновесието на клаузата трябва да се реши с оглед на самостоятелни правила, трябва ли член 25, параграф 1 от Регламент „Брюксел Iа“ да се тълкува в смисъл, че трябва или пък не трябва да се приложи клауза, която дава право на едната страна да сезира само един съд, макар да позволява на другата да сезира не само този съд, но и всеки друг компетентен по общите правила правораздавателен орган?
Ако асиметрията на дадена клауза представлява материалноправно условие, как трябва да се тълкува този текст и по-специално препращането към правото на държавата на посочения правораздавателен орган, когато в клаузата са посочени няколко правораздавателни органа или когато в клаузата е посочен един правораздавателен орган, като същевременно е оставена възможност на една от страните да избере друг правораздавателен орган и този избор все още не е направен към датата на сезиране на съда:
– дали приложимият национален закон е законът само на изрично посочения правораздавателен орган, независимо че други правораздавателни органи също могат да бъдат сезирани?
– възможно ли е, при наличие на множество посочени правораздавателни органи, позоваване на правото на действително сезирания правораздавателен орган?
– накрая, като се има предвид съображение 20 от Регламент „Брюксел Iа“, трябва ли да се счита, че препращането към правото на правораздавателния орган на посочената държава членка се разбира като сочещо материалноправните норми на тази държава или нейните стълкновителни норми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-17/24: CeramTec, Заключение от 6 февруари 2025 г.

1) Трябва ли да се считат за самостоятелни или дори изключващи се основанията за недействителност, които се състоят, от една страна, в регистрация на марка в противоречие с разпоредбите на член 7 [от Регламент № 207/2009], и от друга страна, в недобросъвестност на заявителя към датата на подаване на заявката и са предмет съответно на член 52, параграф 1, буква а) и буква б) [от същия] регламент?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли недобросъвестността на заявителя да се преценява с оглед само на абсолютното основание за отказ на регистрация, посочено в член 7, параграф 1, буква д), точка ii) от Регламент № 207/2009, без да е установено, че заявеният като марка знак се състои изключително от формата на стоките, която е необходима за постигането на технически резултат?
3) Трябва ли член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че изключва наличието на недобросъвестност на заявителя, който е подал заявка за регистрация на марка с намерението да защити техническо решение, когато след подаването на тази заявка се установи, че няма връзка между въпросното техническо решение и знаците, съставляващи заявената марка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-308/24: Dakem/Комисия, Определение от 5 февруари 2025 г.

Как се определя началният момент на срока за предявяване на жалба срещу решение, адресирано до определено лице, съгласно действащото европейско законодателство?
Редовно ли е уведомяването, когато то е извършено по електронна поща и потвърдено от служител на дружеството, който според твърденията няма правомощия да обвързва дружеството?
Може ли липсата на уведомяване чрез Регистъра за биоцидни продукти или твърдяна непреодолима сила да оправдае неспазването на срока за обжалване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form