Франция
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Франция
Дело C-212/88: Levy, Съдебно решение от 26 октомври 1989 г.
Изискванията на френското законодателство и правила относно вноса във Франция на текстилни изделия, произхождащи от трети страни и пуснати в свободно обращение в една от държавите членки на ЕИО, които, от една страна, задължават вносителите на такива стоки във Франция предварително да получат лиценз за внос, а от друга страна, определят декларациите, които, под страх от наказанията, предвидени в член 414 от Френския митнически кодекс, трябва да бъдат включени в декларациите за внос във Франция, представляват ли количествени ограничения, забранени от член 30 от Договора за ЕИО по силата на общите принципи на действащото към момента право на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-374/87: Orkem/Комисия, Съдебно решение от 18 октомври 1989 г.
Допустимо ли е Комисията да приеме решение за предоставяне на информация по член 11, параграф 5 от Регламент № 17, когато предходното искане за информация по член 11, параграф 1 е било адресирано до дъщерното дружество, а не до самия заявител?
Являва ли се решението на Комисията по същество изложение на възражения, с което се нарушават правата на защита на заявителя?
Превишила ли е Комисията правомощията си по член 11 от Регламент № 17, като е изискала предоставяне на документи и информация, които не са необходими или са били предмет на предходно разследване по член 14, и нарушила ли е принципа на пропорционалност?
Нарушени ли са правата на защита на заявителя, доколкото Комисията го е принудила да предостави отговори, които биха представлявали самопризнание за извършено нарушение на правилата на конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/89: Blanguernon, Заключение от 10 октомври 1989 г.
Дали национално законодателство, което държавите членки са длъжни да приемат в съответствие с директива, основана на член 54, буква (g) от Договора за ЕИО, може да влезе в сила индивидуално, докато не всички държави членки са приели еквивалентно законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-301/87: Франция/Комисия, Заключение от 4 октомври 1989 г.
Нарушение на процесуалните правила, включително липса на надлежно уведомяване по член 93, параграф 3 от Договора, забавяне от страна на Комисията и нарушаване на правото на защита
Недостатъчни или неправилни мотиви на решението на Комисията в нарушение на член 190 от Договора
Неправилно прилагане на член 92 от Договора, включително неправилна квалификация на мерките като държавна помощ и неправилна преценка на ефекта върху търговията и конкуренцията
Нарушение на принципа на пропорционалност
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/88: Usines coopératives de déshydratation du Vexin и др./Комисия, Заключение от 26 септември 1989 г.
Недопустимост на жалбата поради това, че обжалваният регламент е от общо приложение и не засяга жалбоподателите пряко и индивидуално по смисъла на член 173, втора алинея от Договора за ЕИО.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-386/87: Bessin и Salson/Administration des douanes и droits indirects, Заключение от 26 септември 1989 г.
1) Прилагат ли се разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1430/79 на Съвета от 2 юли 1979 година относно възстановяването или опрощаването на вносни или износни мита в случай, когато заявление за възстановяване на митата е подадено до компетентните органи на държава членка от вносител след влизането в сила на този регламент по отношение на мита, платени преди влизането му в сила?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, може ли този вносител да се позове на разпоредбите на член 19 от регламента, съгласно които срокът, предвиден в член 2, параграф 2 от него за подаване на заявление за възстановяване или опрощаване на вносни мита, може да бъде удължен, ако заинтересованото лице докаже, че е било възпрепятствано от непредвидени обстоятелства или непреодолима сила да подаде заявлението си в предвидения срок, доколкото в случая е било абсолютно невъзможно за вносителя да получи формуляри EUR 1 от компетентните органи на трета държава?
3) Ако отговорът на първия въпрос, а следователно и на втория въпрос, е отрицателен, противоречи ли на общите принципи на правото на Общността националното законодателство на държава членка, което предвижда задължителен срок от три години за подаване на всички заявления за възстановяване на неправомерно събрани мита, когато вносителят е бил действително възпрепятстван да подаде такова заявление в предвидения от националното законодателство срок не поради свое действие, а в резултат на пълния отказ на компетентните органи на трета държава да предоставят формулярите EUR 1, които са необходими за такова заявление, и когато вносителят многократно е обяснявал на компетентните органи на държавата членка, че е било абсолютно невъзможно за него да представи посочените формуляри, които компетентните органи на третата държава е трябвало да му изпратят, но които той е получил, подписани със задна дата, едва 10 години след началото на съответните вносове?
4) Доколкото отговорът на въпроси 1 и 2 или на въпрос 3 е положителен, може ли вносителят да претендира лихва върху сумата на митата, чието възстановяване търси, и ако да — от коя дата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/88: Paris, Заключение от 26 септември 1989 г.
Следва ли член 15 от Регламент № 2772/75 на Съвета да се тълкува като налагащ забрана за маркиране на яйцата с дати, различни от предвидените в този регламент, като например датата на снасяне, и разкрива ли разглеждането на поставения въпрос някакви обстоятелства, които да засягат валидността на член 15?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/87: Tournier, Съдебно решение от 13 юли 1989 г.
1. Явява ли се размерът на възнаграждението или на съвкупните възнаграждения, определени от Sacem, която заема господстващо положение в значителна част от общия пазар и се ползва с фактически монопол във Франция при управлението на авторски права, и начисляването на възнаграждения във връзка с това, съвместими с член 86 от Договора от Рим, или напротив, представляват ли злоупотреба и ограничителна практика чрез налагане на условия, които не подлежат на договаряне и са несправедливи?
2. Представлява ли организацията, посредством група споразумения, известни като договори за взаимно представителство, на фактически монопол в повечето страни от Европейската общност, позволяващ на предприятие за управление на авторски права, осъществяващо дейност в една държава членка, да определя произволно и дискриминационно размера на възнагражденията по начин, който възпрепятства ползвателите да избират произведения на чуждестранни автори, без да бъдат задължени да плащат възнаграждения за репертоарите, управлявани от предприятието за управление на авторски права в тази държава членка, съгласувана практика в нарушение на член 85, параграф 1 от Договора от Рим, като по този начин се улеснява злоупотребата с господстващо положение по смисъла на член 86 от този договор?
3. Следва ли член 86 от Договора от Рим да се тълкува в смисъл, че представлява „несправедливо търговско условие“ това, че предприятие за управление на авторски права, заемащо господстващо положение в значителна част от общия пазар и обвързано с договори за взаимно представителство с подобни организации в други страни от ЕИО, определя скала и размер на възнаграждение, които са няколко пъти по-високи от тези, прилагани от всички предприятия за управление на авторски права в държавите членки на ЕИО, без каквото и да е обективно оправдание и без връзка със сумите, разпределяни на авторите, така че възнаграждението е несъразмерно на икономическата стойност на предоставяната услуга?
4. Следва ли отказът на дружество на автори и издатели, ползващо се с фактически монопол в държава членка, да позволи на ползвателите на фонограми достъп само до чуждестранния репертоар, управляван от него, с което се разделя пазарът, да се счита за имащ за предмет или поне за ефект предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 85, параграф 1?
5. Като се има предвид, че Съдът вече е приел, че предоставянето на обществеността на запис или книга е неразделно свързано с разпространението на материалната форма на произведението, което води до изчерпване на правото на възнаграждение, и въпреки плащането от купувача на цената на записа, която включва възнаграждението, дължимо за разрешението за използване на произведението, съвместимо ли е прилагането на национално законодателство, приравняващо възпроизвеждането чрез фонограми на неправомерно възпроизвеждане, ако не са платени възнагражденията за публично изпълнение, определени от националното предприятие за управление на авторски права с фактически монопол, с членове 30 и 59 от Договора, ако тези възнаграждения са прекомерни и дискриминационни и ако техният размер не е определен от самите автори и/или не би бил този, който чуждестранните предприятия за управление на авторски права, които ги представляват, биха се съгласили да определят пряко?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-110/88: Lucazeau и др./SACEM и др., Съдебно решение от 13 юли 1989 г.
1. Представлява ли налагането от страна на Sacem, сдружение на автори, композитори и издатели на музика, което заема господстващо положение в съществена част от общия пазар и е обвързано с договори за взаимно представителство с дружества за управление на авторски права в други страни от ЕИО, на общи възнаграждения на база 8,25% от брутния оборот на дискотека пряко или косвено налагане на нелоялни търговски условия на договарящите се с него лица по смисъла на член 86 от Договора от Рим, ако тази ставка е явно по-висока от прилаганата от идентични дружества за управление на авторски права в други държави — членки на Европейската икономическа общност?
2. Представлява ли създаването посредством система от договори за взаимно представителство на фактически монопол в държавите — членки на Европейската икономическа общност, позволяващ на дружество за управление на авторски права, осъществяващо дейност в държава — членка, да определя по стандартен договор общо възнаграждение, което трябва да бъде платено от ползвателите преди използването на чуждестранни произведения, съгласувана практика, попадаща под забраната на член 85, параграф 1 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.