всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1. Трябва ли член 7, първа алинея, първо тире от Решение № 1/80 [от 19 септември 1980 г. на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция] да се тълкува в смисъл, че фактическият състав на тази разпоредба е осъществен и когато тригодишният период на съжителство на законно основание на член на семейството с турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда, е предшестван от период от време, в който лицето, притежаващо правото да бъде последвано от семейството си, е напуснало легалния пазар на труда на съответната държава членка след разрешеното по смисъла на тази разпоредба събиране с въпросния член на семейството?
2. Трябва ли член 7, първа алинея от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че продължаването на срока на разрешението за пребиваване може да се счита за предвиденото в тази разпоредба разрешение за събиране с турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда, когато въпросният член на семейството живее заедно с този работник без прекъсване от момента на разрешеното по смисъла на посочената разпоредба събиране на семейството, но турският работник, след като междувременно е напуснал легалния пазар на труда на съответната държава членка, отново се е завърнал на този пазар едва в момента на продължаването на срока на разрешението за пребиваване?
Може ли продължаването на срока на разрешението за пребиваване на член на семейството — постановено, след като на последния е било разрешено да се присъедини към лицата, притежаващи правото да бъдат последвани от семействата си, но които не са принадлежали към пазара на труда — към момент, когато лицето, притежаващо правото да бъде последвано от семейството си, при което членът на семейството пребивава на законно основание, е станало работник, да се счита за разрешение за събирането на семейство по смисъла на член 7 от Решение № 1/80?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Позволява ли правилното тълкуване на член 226, точка 6 от Директива 2006/112 португалският данъчен и митнически орган да приеме за недостатъчно съдържащото се във фактура описание „правни услуги, предоставени от определена дата до момента“, или само „предоставени до момента правни услуги“, като се има предвид, че е възможно в съответствие с принципа на сътрудничество този орган да получи допълнителните сведения, които счита, че са му необходими, за да установи дали сделките са извършени и какви са подробните характеристики?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

1) Трябва ли член 4, параграф 1 от [Рамковата директива] във връзка с членове 8 и 13 от Директивата за достъпа да се тълкува в смисъл, че когато разглеждат спор относно законосъобразността на наложена от [НРО] разходоориентирана цена на пазара на едро за терминиране на повиквания, националните съдилища могат да се произнесат в различен смисъл от този, който би съответствал на Препоръка [2009/396], в която [моделът „BULRIC strict“] е препоръчан като подходяща ценова мярка на пазарите на терминиране на повиквания, ако смятат, че това е необходимо с оглед на фактическите обстоятелства по отнесения до тях случай и/или с оглед на съображения, произтичащи от националното, съответно наднационалното право?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, доколко в такъв случай при преценката на разходоориентираната ценова мярка националните съдилища могат:
а) в светлината на член 8, параграф 3 от [Рамковата директива] да оценяват довода на НРО, че се насърчава развитието на вътрешния пазар, в зависимост от мащаба на действителното въздействие върху функционирането на вътрешния пазар?
б) в светлината на целите на политиката и на регулаторните принципи, закрепени в член 8 от [Рамковата директива] и в член 13 от Директивата за достъпа, да проверяват дали ценовата мярка е:
i) съразмерна;
ii) подходяща;
iii) пропорционална и обоснована?
в) да изискват от НРО да докаже в достатъчна степен:
i) че действително се осъществява посочената в член 8, параграф 2 от [Рамковата директива] политическа цел НРО да насърчават конкуренцията при доставката на електронни съобщителни мрежи и електронни съобщителни услуги и че ползвателите действително извличат максимална полза, що се отнася до избора, цената и качеството;
ii) че действително се осъществява посочената в член 8, параграф 3 от [Рамковата директива] политическа цел да се допринася за развитието на вътрешния пазар;
iii) че действително се осъществява посочената в член 8, параграф 4 от [Рамковата директива] политическа цел да се насърчават интересите на гражданите на Европейския съюз?
г) в светлината на член 16, параграф 3 от [Рамковата директива] и на член 8, параграфи 2 и 4 от Директивата за достъпа при проверката дали ценовата мярка е подходяща да вземат предвид обстоятелството, че мярката действа на пазар, на който регулираните предприятия притежават значителна пазарна сила, но в избраната форма [модела „BULRIC strict“] обслужва една от целите на [Рамковата директива], а именно насърчаването на интересите на крайните потребители, на друг пазар, който не попада в обхвата на регулиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Следва ли член 41, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2007/64 […] да се тълкува в смисъл, че информацията (в електронна форма), която банката изпраща на електронната пощенска кутия на клиента в рамките на онлайн банкиране (електронно банкиране), така че клиентът може да извлече тази информация чрез щракване след влизане като регистриран потребител в интернет страницата за електронно банкиране, е предоставена на клиента на траен носител?
2) При отрицателен отговор на въпрос 1:
Следва ли член 41, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от [Директива 2007/64] да се тълкува в смисъл, че в такъв случай:
а) информацията е предоставена на разположение от банката на траен носител, но не е предоставена на клиента, а само е осигурена на негово разположение, или
б) всъщност става въпрос само за осигуряване на информацията на разположение без използването на траен носител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Следва ли разпоредбите на член 1, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 89/665 и на член 1, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 92/13, разглеждани във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която достъпът до производствата по обжалване на решенията на възложителите е обусловен от задължителното предварително внасяне на „гаранция за добросъвестност“ като предвидената в членове 2711 и 2712 от OUG № 34/2006 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.

Включва ли определението за „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 физически лица, които сключват договор за обезпечение с недвижим имот или поръчителство в полза на търговско дружество, когато тези лица нямат професионална връзка с дружеството и действат извън рамките на професионалната си дейност?
Попада ли в приложното поле на Директива 93/13 договор за обезпечение или поръчителство, сключен от физически лица, които нямат връзка с търговското дружество-длъжник и действат за цели извън професионалната си дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Следва ли клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която при злоупотреба със срочни трудови договори не предоставя общо на срочно наетия помощен персонал с нормативно установен статут или на временно наетите в публичната администрация служители, за разлика от наетите на трудов договор с администрацията в подобни случаи, правото на запазване на правоотношението като работници с трудов договор за неопределено време, които не са назначени за постоянно, т.е. правото да заемат временно свободната длъжност до редовното ѝ заемане или съкращаването ѝ в съответствие с предвидените в закона процедури?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли принципът на еквивалентност да се тълкува в смисъл, че националният съд трябва да приеме за сходни двете положения — на наетите на срочен трудов договор с администрацията и на срочно наетия помощен персонал с нормативно установен статут или на временно наетите в публичната администрация служители, когато е налице злоупотреба със срочни трудови договори или освен идентичността на работодателя, идентичността или сходството на извършваните услуги и определената продължителност на трудовия договор националният съд следва да вземе предвид и други критерии, като например особеното естество на трудовото или служебно правоотношение на заетото лице или правото на администрацията да се самоорганизира, които обосновават различно третиране на двете положения?
При отрицателен отговор на предходните въпроси, следва ли принципът на ефективност да се тълкува в смисъл, че подходящата санкция трябва да се разгледа и определи в същото производство — в което се установява злоупотребата при използването на срочни трудови договори — чрез съответните процесуални действия, в рамките на които страните могат да искат, твърдят и доказват това, което считат за необходимо за целта, или напротив, посоченият принцип допуска насочването на увреденото лице за тази цел към ново административно или съответно съдебно производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Трябва ли обезщетението при прекратяване на временен [трудов] договор да се счита за спадащо към условията за наемане на работа, до които се отнася клауза 4, параграф 1 от [Рамковото споразумение]?
Ако посоченото обезщетение трябва да се счита за спадащо към [посочените] условия[…] за наемане на работа, трябва ли работникът, сключил, съответно установил директно с работодателя трудов договор или трудово правоотношение, чието прекратяване е обусловено от обективни условия като настъпване на определена дата, завършване на специфична задача или настъпване на определено събитие, да получи същото обезщетение, каквото би получил работник със сходен постоянен договор при прекратяване на договора му по обективни причини?
Ако работникът със срочен договор има право на същото обезщетение, каквото би получил работник с постоянен договор при прекратяване на договора му по обективни причини, трябва ли да се счита, че член 49, параграф 1, буква c) от Статута на работниците транспонира правилно Директива 1999/70[…], или е дискриминационен и противоречи на директивата, като накърнява нейната цел и полезното ѝ действие?
Ако няма обективни причини за лишаване на работниците с договори за временно заместване от право на обезщетение при прекратяване на срочните им трудови договори, дискриминационно ли е установяването по отношение на тези работници, в Закона за статута на работниците, на условия за наемане на работа, различни не само от условията за наемане на работа на работниците с постоянни договори, но и от тези на останалите работници със срочни договори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Следва ли клауза 5 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална правна уредба, като разглежданата в главното производство от органите на съответната държава членка, по такъв начин, че подновяването на последователни срочни трудови договори в публичния сектор на здравеопазването се разглежда като обосновано от „обективни причини“ по смисъла на посочената клауза, поради това че тези договори се основават на законови разпоредби, които позволяват подновяването, за да се осигури изпълнението на дейности с временен, конюнктурен или извънреден характер, и че администрацията разполага със свобода на преценка да реши да създаде щатни длъжности, като прекрати правоотношенията с персонала с нормативноустановен статут?
Следва ли клауза 5 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която изисква да се прекрати договорното правоотношение на датата, предвидена в срочния договор, и да се изплатят полагаемите се обезщетения, без да се изключва възможността за евентуално ново назначаване?
Следва ли клауза 4 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска националната правна уредба като разглежданата по главното производство, с която се отказва каквото и да било обезщетение за прекратяването на трудовите договори с помощния персонал с нормативноустановен статут, при положение че подобно обезщетение се предоставя на работниците, които се намират в сходно положение и са назначени по трудови договори за наемане на помощен персонал?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Следва ли член 21 ДФЕС и Директива 2004/38, от една страна, както и член 20 ДФЕС, от друга страна, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, според която е задължително на гражданин на трета държава автоматично да се откаже разрешение за пребиваване на територията на съответната държава членка, когато този гражданин е осъждан, въпреки че той издържа сам две ненавършили пълнолетие деца, които са граждани на Съюза и пребивават с него в тази държава членка от раждането си, без да са упражнявали правото си на свободно движение, а този отказ ще принуди децата да напуснат територията на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form