Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Позволява ли член 101 ДФЕС и принципът на ефективност национална правна уредба, според която давностният срок за предявяване на иск за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на конкуренцията на Съюза, започва да тече от датата на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на резюмето на окончателното решение на Европейската комисия?
Попада ли в приложното поле ratione temporis на член 10, параграф 3 от Директива 2014/104/ЕС иск за обезщетение за вреди, свързан с нарушение, прекратено преди влизането в сила на директивата, ако искът е предявен след влизането в сила на националните разпоредби за транспониране и ако давностният срок не е изтекъл преди изтичането на срока за транспониране на директивата?
Допуска ли Директива 2014/104/ЕС прилагане с обратно действие на националната правна уредба за транспониране на материалноправните разпоредби, включително относно минималния петгодишен давностен срок, към искове, предявени преди 26 декември 2014 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Могат ли финансовите заеми и кредити, както и операциите с текущи и депозитни сметки във финансови институции, и по-специално кредитни институции, да се считат за движения на капитали по смисъла на член 63, параграф 1 ДФЕС?
Трябва ли член 56, първа алинея и член 63, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че административна мярка, с която компетентният орган на държава членка, от една страна, забранява на кредитна институция да установява делови взаимоотношения с физически или юридически лица, които нямат връзка с държавата членка, в която е установена тази институция, и чийто месечен кредитен оборот надвишава определен размер, и от друга, задължава институцията да прекрати такива делови взаимоотношения, когато са били установени след приемането на мярката, представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги по смисъла на първата от посочените разпоредби, както и ограничение на движението на капитали по смисъла на втората от тези разпоредби?
Трябва ли член 56, първа алинея и член 63, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат административна мярка, с която компетентният орган на държава членка, от една страна, забранява на кредитна институция да установява делови взаимоотношения с физически лица, които нямат връзка с държавата членка, в която е установена тази институция, и чийто месечен кредитен оборот надвишава 15000 евро, или с юридически лица, чиято икономическа дейност не е свързана с тази държава членка и чийто месечен кредитен оборот надвишава 50000 евро, и от друга, задължава институцията да прекрати такива делови взаимоотношения, когато са били установени след приемането на мярката, стига тази административна мярка, първо, да е обоснована с целта за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма или като необходима мярка за предотвратяване на нарушенията на националните законови и подзаконови норми в областта на пруденциалния надзор върху финансовите институции или пък като мярка, обоснована със съображенията за обществен ред по член 65, параграф 1, буква б) ДФЕС, второ, е годна да гарантира осъществяването на тези цели, трето, не надхвърля необходимото за постигането им и четвърто, не засяга прекомерно защитените съгласно членове 56 и 63 ДФЕС права и интереси на съответната кредитна институция и нейните клиенти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, когато между страните няма реален висящ спор, чийто изход зависи пряко от отговора на Съда на Европейския съюз?
Компетентна ли е националната юрисдикция да разглежда законосъобразността на актовете за назначаване на съдии чрез акцесорни искове за установяване на несъществуване на служебно правоотношение?
Отговарят ли формулираните преюдициални въпроси на изискванията за яснота, релевантност и връзка с правото на Съюза, необходими за тяхната допустимост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че за регламентирана професия следва да се счита професия, по отношение на която, от една страна, изискванията за правоспособност са определени в наредба, издадена от министъра на образованието на държава членка, съдържанието на педагогическата компетентност, която се изисква да притежава учител в детска градина, е уредено в професионален стандарт и държавата членка е осигурила включването на професията „учител в детска градина“ в базата данни на регламентираните професии, създадена при Комисията, но по отношение на която професия, от друга страна, съгласно текста на наредбата, отнасяща се до приложимите към тази професия изисквания за правоспособност, на работодателя е предоставено право да прецени дали изискванията за правоспособност са изпълнени, по-специално досежно изискването за педагогическа компетентност, а начинът на доказване на наличието на педагогическа компетентност не е уреден нито във въпросната наредба, нито в други законови, подзаконови или административни разпоредби?
При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли издаденото от компетентния орган на държавата членка по произход и отнасящо се до професионална квалификация свидетелство, за чието получаване е необходимо да е налице трудов стаж по въпросната професия, да се счита за удостоверение за правоспособност или за друго удостоверение за професионални квалификации по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2005/36, ако професионалният стаж, основание за издаване на свидетелството, е натрупан в държавата членка по произход през периода, когато тази държава е била съветска социалистическа република, както и натрупан в приемащата държава членка, но не и в държавата членка по произход, след като тя отново става независима държава?
Трябва ли член 3, параграф 3 от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че професионалната квалификация, която се основава на диплома, получена в учебно заведение, което се намира на географската територия на държава членка по времето, когато тази държава членка е съществувала не като независима държава, а като съветска социалистическа република, както и на професионален стаж, придобит въз основа на тази диплома във въпросната съветска социалистическа република, преди тази държава членка отново да стане независима държава, следва да се счита за придобита в трета държава професионална квалификация, така че изтъкването на тази професионална квалификация да изисква наред с нея да е налице тригодишен професионален стаж, придобит в държавата членка по произход в периода, след като тя отново е станала независима държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли да се приеме, че член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] не допуска разпоредба от националното право като член 69, параграф 1b, първо изречение от [Закона за устройството на общите съдилища], съгласно която настъпването на правни последици от декларацията на съдия за волята му да продължи да заема съдийска длъжност след навършване на пенсионна възраст, зависи от разрешението на друг орган?
2) Трябва ли да се приеме, че член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] не допуска тълкуване на националната разпоредба, съгласно което късно подадената декларация на съдията за волята му да продължи да заема съдийска длъжност след навършване на пенсионна възраст, не поражда правни последици, независимо от обстоятелствата във връзка с неспазването на срока и от значението на неспазването му за производството по даване на разрешение за по-нататъшното заемане на съдийска длъжност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли членове 4, 7 и 47 от [Хартата] и член 5, [член 6, параграф 6] и член 13 от [Директивата за връщане] във връзка с [решение Gnandi] да се тълкуват в смисъл, че съдът, сезиран с жалба срещу решение за връщане, прието вследствие на решение, с което се отказва предоставяне на международна закрила, може при преценката на законосъобразността на решението за връщане да вземе предвид само промени в обстоятелствата, които могат да окажат значително въздействие върху преценката на положението с оглед на […] член 5 [от Директивата за връщане], настъпили преди приключването на процедурата за международна закрила пред [съвета по споровете]
2) Трябва ли обстоятелствата, посочени в член 5 от [Директивата за връщане], да са възникнали в момент, когато чужденецът е пребивавал законно или e имал разрешение да остане в страната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) a) Трябва ли член 7, параграф 3 от РДВ да се тълкува в смисъл, че всички членове на пряко заинтересованата от даден проект общественост имат право да предявяват по съдебен ред искания за установяване на нарушения на задължението:
а) за предотвратяване на влошаването на качеството на водните обекти, използвани за производство на питейна вода;
б) за намаляване на степента на пречистване, необходима за производството на питейна вода;
като се позовават на защитата на правата на трети лица в случай на забрана за влошаване на състоянието на подземните води (вж. [решение от 28 май 2020 г., Land Nordrhein-Westfalen, C‑535/18, EU:C:2020:391, т. 132 и сл. (наричано по-нататък „решението Land Nordrhein-Westfalen“] и [решение от 3 октомври 2019 г., Wasserleitungsverband Nördliches Burgenland и др., C‑197/18, EU:C:2019:824, т. 40 и 42)]?
б) Ако отговорът на въпрос а) е отрицателен:
Имат ли във всеки случай жалбоподатели, на които са възложени производството и пречистването на питейна вода, право да предявяват искания за установяването на нарушения на забраните и изискванията по член 7, параграф 3 от РДВ?
2. Съдържа ли член 7, параграф 3 от РДВ и за водните обекти извън предпазните зони по смисъла на член 7, параграф 3, второ изречение от [Директивата], наред със задължението за дългосрочно планиране в плановете за управление и програмите от мерки, задължение, подобно на предвиденото в член 4 [от същата директива], да се откаже разрешение за конкретни проекти поради нарушаване на забраната за влошаване (вж. [решение Land Nordrhein-Westfalen, т. 75])?
3. Въз основа на факта, че член 7, параграф 3 от [тази директива] — за разлика от приложение V към член 4 от РДВ — не определя самостоятелни референтни стойности за контрола на забраната за влошаване на състоянието:
а) при какви условия трябва да се приеме, че ще настъпи влошаване на състоянието на водния обект и съответно увеличаване на необходимата за производството на питейна вода степен на пречистване?
б) може ли за рeлевантен референтен показател за увеличаване на степента на пречистване и съответно за забраната на влошаването на състоянието по член 7, параграф 3 от РДВ да се считат граничните стойности в приложение I към [Директива 98/83/ЕО], както може да се заключи от член 7, параграф 2, in fine от [РДВ]?
в) ако отговорът на въпрос б) е утвърдителен:
Може ли да е налице нарушение на забраната за влошаване по член 7, параграф 3 от РДВ, когато единствената значима стойност не е гранична стойност от част А или част Б от приложение I [към ДПВ], а т.нар. „индикативен параметър“ съгласно част В от приложение I?
4. Кога следва да се приеме, че е нарушена забраната за влошаване на качеството на питейната вода по член 7, параграф 3 РДВ (относно критерия за забраната за влошаване по член 4 РДВ: [решение Land Nordrhein-Westfalen, т. 119] и преди това [решение от 1 юли 2015 г., Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland(C‑461/13, EU:C:2015:433, т. 52) (наричано по-нататък „решението Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland“)]?
а) Достатъчно ли е каквото и да е влошаване на състоянието, за да се приеме, че е налице нарушение;
или
б) трябва да има вероятност от неспазването на индикативния параметър за сулфати от 250 mg/l;
или
в) трябва да е налице опасност от мерки за отстраняване по смисъла на член 8, параграф 6 от [ДПВ], които увеличават усилията за пречистване при производството на питейна вода?
5. Съдържа ли член 7, параграф 3 от РДВ освен материалноправния критерий за контрол и изисквания относно процедурата по официално разрешение, т.е. може ли практиката на Съда относно член 4 от [тази директива] да се приложи спрямо обхвата на контрола по член 7, параграф 3 от [Директивата] (вж. [решение Land Nordrhein-Westfalen] — втори преюдициален въпрос)?
6. Трябва ли организаторът на проекта да възложи експертиза относно наличието на евентуално нарушение на член 7, параграф 3 от РДВ и веднага щом има вероятност проектът да наруши разпоредбите на член 7, параграф 3 от [тази директива]?
7. Трябва ли и в този случай да се приеме, че експертизата трябва да е налице към момента на вземане на решението по реда на правната уредба в областта на водите и че следователно експертиза, извършена впоследствие в хода на съдебното производство, не може да отстрани незаконосъобразността на разрешението по реда на правната уредба в областта на водите (вж. [решение Land Nordrhein-Westfalen, т. 76 и 80 и сл.])?
8. При претеглянето на интересите в контекста на разрешението могат ли изискванията и забраните по член 7, параграф 3 от РДВ да бъдат преодолени, като се отдаде приоритет на преследваната с проекта цел, например когато усилията за пречистване са малки или целта на проекта е особено важна?
9. Прилага ли се член 4, параграф 7 от РДВ спрямо член 7, параграф 3 от нея?
10. Какви задължения, които надхвърлят установеното в член 4 от РДВ, могат да бъдат изведени от член 7, параграф 2 [от нея], така че те да трябва да се вземат предвид в процедура по разрешаване на проекта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 56, първа алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка, която предвижда за операторите на ограничен и контролиран брой лицензирани игрални заведения на територията ѝ изключение от обща забрана за рекламиране на такива заведения, но същевременно не предвижда възможността за операторите на установени в други държави членки игрални заведения да се прилага във връзка с тези заведения същото изключение от забраната за рекламиране на територията ѝ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.