Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-321/82: Volkswagenwerk/Hauptzollamt Braunschweig, Заключение от 6 октомври 1983 г.
Следва ли Регламент (ЕИО) № 2789/79 на Съвета, по-специално членове 2 и 3 от него, тълкувани във връзка с Регламент (ЕИО) № 3067/79 на Комисията, по-специално членове 7 и 11 от него, да се тълкуват в смисъл, че сертификатът за произход вече не може да бъде валидно представен след повторното въвеждане на митото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-297/82: Danske Landboforeningen, Заключение от 5 октомври 1983 г.
Следва ли Договорът за ЕИО, по-специално Част втора, дял II „Земеделие“, и по-специално членове 39 и 40 и мерките, приети в изпълнение на Договора, да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да въведе временно увеличение на данъчното облагане, основаващо се на стойността на земеделските имоти, когато това увеличение е пряко свързано с девалвация на „зелената валута“ на държавата членка, извършена от Съвета, и когато целта на увеличението на данъка е да се присвои в полза на държавната хазна значителна част от увеличението на доходите, което девалвацията носи на земеделските производители като част от общ план за икономиката, засягащ повечето сектори на населението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-288/82: Duijnstee, Заключение от 5 октомври 1983 г.
1. Задължението, наложено на съда на договаряща държава по член 19 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно юрисдикцията и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, да обяви служебно, че не е компетентен, има ли предимство пред разпоредба като член 419, параграф 1 от Нидерландския Граждански процесуален кодекс, с което се стига до това, че касационният съд трябва да провери дали обжалваното решение се отнася до иск, попадащ в обхвата на член 19, и ако отговорът на този въпрос е положителен, да отмени обжалваното решение, дори ако въпросът не е повдигнат в основанията на жалбата?
2. Следва ли въпросът дали производството е „свързано с регистрацията или действителността на патенти“ по смисъла на член 16, параграф 4 от посочената Конвенция да се определя:
(а) съгласно правото на договарящата държава, чиито съдилища са посочени в тази разпоредба;
(б) съгласно lex fori; или
(в) въз основа на самостоятелно тълкуване на тази разпоредба?
3. Ако на втория въпрос се отговори по начина, посочен в буква (в), следва ли иск като разглеждания тук ... да се счита за иск, попадащ в обхвата на член 16, параграф 4?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-186/82: Magazzini Generali, Съдебно решение от 5 октомври 1983 г.
Може ли отнемането на стоки, подлежащи на облагане с мита, извършено по описания по-горе начин или, по-общо и абстрактно казано, чрез методи, които според гореизложените аргументи приравняват такова отнемане на случай на непреодолима сила по силата на обикновените правни принципи, да попада в понятието за непреодолима сила, както е формулирано в разпоредбите на Общността относно митническите режими?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-227/82: Van Bennekom, Заключение от 5 октомври 1983 г.
1. Възможно ли е вещества или комбинации от вещества, като витаминни препарати в определени концентрации и дози и във формата (таблетки, хапчета и капсули), посочена в настоящия случай, които не са посочени или препоръчани като подходящи за лечение, облекчаване или предотвратяване на каквато и да е инфекция, болест или симптом, болка, рана или недъг у хора, да представляват вещества или комбинации от вещества „представени за лечение или предотвратяване на болести у хора или животни“?
2. Възможно ли е вещество или комбинация от вещества, като витаминните или мултивитаминните препарати, посочени в настоящия случай, които могат да бъдат подходящи за лечение или предотвратяване на болести у хора или животни, но които не са представени като такива и не могат да бъдат прилагани на хора или животни с цел поставяне на медицинска диагноза или за възстановяване, коригиране или модифициране на физиологични функции у хора или животни, да бъдат „лекарствен продукт“ по смисъла на директивата?
3. Ако се приеме, че витамините в определени ниски концентрации са предназначени за употреба като храни, а не като лекарствени продукти, дори ако се предлагат във форма, характерна за лекарствени продукти, възможно ли е по-висока концентрация на същите витамини, независимо дали са във въпросната форма или не, да бъде достатъчна, за да ги превърне в лекарствен продукт по смисъла на директивата
Ако отговорът е положителен, кои са критериите, въз основа на които може да се направи такова заключение?
4. Може ли националното законодателство да забрани — или да наложи санкции за — продажбата или държането на склад с цел доставка на витамини и витаминни препарати, като даде определение на понятието „лекарствен продукт“, което е достатъчно широко, за да включи такива препарати в обхвата на Закона за лекарствените продукти, когато те не са, като вещества или комбинации от тях, лекарствени продукти по смисъла на директивата?
5. Ако витаминните или мултивитаминните препарати трябва да се считат за лекарствени продукти по директивата, но не се считат за такива от законодателството на някои държави членки, прието в изпълнение на директивата, може ли нидерландското законодателство да забрани продажбата на препарати, внесени от по-либерална държава членка, или това противоречи на забраната за ограничения на търговията между държавите членки?
6. Ако отговорът на предходните въпроси води до заключението, че определението за лекарствен продукт в нидерландското законодателство, за разлика от определението, съдържащо се в директивата на ЕИО, включва витаминните препарати, посочени в настоящия случай, с което се налага те да бъдат регистрирани ... по същия начин като патентованите лекарствени продукти ..., трябва ли нидерландските законови разпоредби да се считат в тази степен за мярка, имаща ефект, равностоен на количествено ограничение на търговията по смисъла на член 30 и сл. от Договора за ЕИО, като се има предвид, че директивата на ЕИО съдържа правила само относно патентованите лекарствени продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/82: Universität Hamburg/Hauptzollamt Hamburg-Kehrwieder, Съдебно решение от 27 септември 1983 г.
1. Може ли лице, засегнато от решение, прието от Комисията съгласно член 4, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 3195/75 на Комисията от 2 декември 1975 година, с което се отказва освобождаване от мито за внос на научен инструмент или апарат, което решение е адресирано до държавите членки, да оспори законосъобразността на това решение само чрез предявяване на иск срещу Комисията в двумесечния срок, предвиден в третата алинея на член 173 от Договора за ЕИО, или законосъобразността на решението може да бъде оспорена и пред национален съд в жалба срещу определянето на митото, така че националният съд, ако е необходимо, да може да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности относно валидността на решението?
2. Ако законосъобразността на решението може да бъде оспорена в производство пред национален съд, невалидно ли е Решение 78/851/ЕИО на Комисията от 5 октомври 1978 година относно спектрометъра Packard 2425 Tri-Carb поради това, че, макар в Общността да се произвеждат подобни апарати, както е посочено в решението на Комисията, те са с по-ниски експлоатационни характеристики от внесения апарат, особено когато се вземат предвид спецификациите на ползвателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-199/82: Amministrazione delle finanze dello Stato/San Giorgio, Заключение от 27 септември 1983 г.
1. (a) Whether a national law which, by way of exception to the general provisions concerning the recovery of undue payments, provides that certain charges (including, in particular, health inspection charges) unduly levied contrary to certain provisions of Community law, inasmuch as they are charges having an effect equivalent to customs duties, may be repaid only if it is proved that the charges have not been passed on to other persons, but does not subject the repayment of any other tax, charge or duty wrongly levied to the same condition, is to be regarded as discriminatory, contrary to the principles of Community law; and whether it is significant that the charges covered by the abovementioned provision have been wrongly levied solely inasmuch as their collection conflicts with a rule of Community law; (b) Whether the requirement of negative documentary proof, the sole condition to which the aforesaid national law subjects the repayment of charges unduly levied, renders ‘the exercise of rights which national courts are under a duty to protect virtually impossible’. 2. Would the Court state whether, as from 1 July 1980, the date of the entry into force of Council Regulation (EEC) No 1430/79 of 2 July 1979 on the repayment or remission of import or export duties, which, according to the terms of Article 1 (2), applies to customs duties and charges having equivalent effect, a Community system was introduced for the first time governing the repayment of charges unduly levied, without however providing for any exception where the charges are passed on to other persons; and whether that system takes precedence over any previous or subsequent national law.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.