всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.

Забраната за непряка дискриминация по признака пол във връзка със заплащането (член 119 от Договора за ЕИО и Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа на равно заплащане на мъжете и жените) изключва ли възможността националният законодател да определи членството в работнически съвет като почетна длъжност, изпълнявана без заплащане, и да защитава членовете на работническия съвет само срещу загуба на доход, която биха претърпели поради пропуснати работни часове във връзка с изпълнението на задълженията си като членове на работническия съвет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.

Следва ли член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 668/93 на Съвета да се тълкува в смисъл, че когато предприятие за преработка на домати, на което е разпределена определена квота за производство на белени домати, прехвърли 25 % от пресните домати от квотата за „белени домати“ към квотата за „концентрат“ или „други продукти“, такова прехвърляне има последици за следващите маркетингови години, като води до това, че на всяко предприятие се разпределя квотата за пресни домати, предназначени за „белени домати“, която е получило през предходната маркетингова година, увеличена обаче с квота за пресни домати, предназначени за „концентрат“ или „други продукти“ пропорционално на процента пресни домати, действително преработени в „концентрат“ или „други продукти“ по силата на посоченото по-горе прехвърляне от 25 %, извършено през предходната маркетингова година, и с което се намаляват съответно процентните квоти за пресни домати (предназначени за „концентрат“ или „други продукти“), разпределени на другите предприятия за преработка?
Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително, като се има предвид решението на Съда на Европейските общности по съединени дела C-143/88 и C-92/89 Zuckerfabrik Suederdithmarschen и Zuckerfabrik Soest, и като се отчита, че съществуват сериозни съмнения относно валидността на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 668/93 на Съвета от 17 март 1993 г. и че ищецът изглежда е изложен на риск от сериозна и непоправима вреда, незаконосъобразен ли е член 1, параграф 2 от този регламент, който предвижда прогресивно увеличаване на квотата за преработка на пресни домати, разпределена на предприятията, произвеждащи „белени домати“, за сметка на предприятията, произвеждащи „концентрат“ или „други продукти“ по механизма, описан в предходния въпрос, на основание, че нарушава принципа на недискриминация, признат в правния ред на Общността и по-специално член 40, параграф 3 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.

Следва ли член 71, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че не се прилага по отношение на безработни лица, които по време на последната си заетост са пребивавали в държавата-членка, в която са работили, дори когато, в дерогация от член 13, параграф 2, буква а) от този регламент и съгласно член 17 от него, компетентните органи на две държави-членки са се споразумели лицето да остане подчинено на законодателството за социално осигуряване на една от тези държави-членки, която не е тази, на чиято територия лицето е било заето?
Ако Съдът приеме, че в такъв случай държавата, определена в дерогиращото споразумение, която не е тази, в която безработното лице е работило последно, е компетентната държава по смисъла на член 71, параграф 1, следва ли това да е така и могат ли разпоредбите на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) да се прилагат, когато това споразумение е сключено, след като лицето вече е пребивавало и работило на територията на една и съща държава-членка и по време на тази последна заетост е пребивавало и работило без прекъсване в същата държава-членка, в която е установен и работодателят му, като тази държава-членка не е тази, към чието законодателство за социално осигуряване лицето е било подчинено по време на тази заетост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.

Следва ли разпоредбите на член 1, точка 20 от Директива 89/440/ЕИО, с която се изменя по-ранната Директива 71/305/ЕИО относно процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителни работи, да се тълкуват в смисъл, че изключението от процедурата за проверка на оферти, които изглеждат необичайно ниски спрямо сделката, което е било допустимо само до края на 1992 г., се отнася (a) до процедури за възлагане на поръчки, които действително са приключили до тази дата, или (b) до процедури за възлагане на поръчки, започнати преди тази дата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.

1. Съгласно регламентите на ЕИО за прилагане в Общността на споразуменията ЕИО/ЕАСТ, техните допълнителни протоколи и последващи изменения, прилагат ли се разпоредбите на Директива 83/643/ЕИО на Съвета и към митнически операции, свързани с търговията между ЕИО и ЕАСТ и продуктите, обхванати от тези споразумения и последващи изменения
По-специално, по отношение на митническите операции, свързани с продукти, обхванати от споразуменията ЕИО/ЕАСТ, съвместимо ли е с горепосочените разпоредби на правото на Общността законодателство на държава членка, като член 15 от Президентски указ № 254 от 8 май 1985 г. и член 11 от Президентски указ № 43 от 23 януари 1973 г., чийто член 11, параграф 2, буква б) ограничава (в противоречие с втора алинея на член 5, параграф 1 от Директива 83/643/ЕИО на Съвета от 1 декември 1983 г.) нормалното работно време на митническите служби до шест часа дневно от понеделник до петък и разрешава начисляването на разходите за услуги за митнически операции, извършени извън нормалното работно време
2. За да се допълнят и изяснят изводите, изрично отнасящи се до вътрешнообщностната търговия в решение по дело C-209/89 Commission v Italy [1991] ECR I-1575, прилагат ли се принципите, изложени в това решение, и към търговията с трети страни и с членове на ЕАСТ по силата на разпоредбите на Договора за ЕИО относно забраната на такси с еквивалентен ефект на митнически сборове, Митническия съюз и установяването на Общата митническа тарифа и произтичащото от това вторично законодателство
По-специално, забраняват ли горепосочените разпоредби на правото на Общността, по отношение и на митническите операции, свързани с търговията с трети страни, приемането и/или запазването от държава членка на национално законодателство — като това, предвидено в Министреските укази от 29 юли 1991 г. (GURI № 193 от 31 юли 1971 г.) и 30 януари 1971 г. (GURI от 5 февруари 1979 г.) — съгласно което на частните търговци се начисляват разходите за услуги „извън нормалното работно време“, които не представляват просто сума, изчислена въз основа на разходите на персонала, действително ангажиран с исканите митнически операции, предоставяни едновременно за спедитора, а единна такса за всяка искана митническа операция, съответстваща на категорията и продължителността на най-скъпата предоставена услуга и която по никакъв начин не е свързана с таксата, начислявана отделно за всяка от другите митнически операции, поискани от спедитора и предоставени едновременно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.

1. Като се има предвид inter alia член 48 от Договора за ЕИО, следва ли член 35, параграф 3 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че обезщетенията при болест не могат да бъдат отказани, въз основа на национална разпоредба за подбор на риска като тази, съдържаща се в член 44, параграф 1, буква а), подточка 1 от ZW, на работник, който (почти незабавно) след период, в който е бил обхванат от законодателството за обезщетения при болест, е осигурен в държавата членка, чието национално законодателство съдържа разпоредба за подбор на риска като посочената по-горе?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, прилага ли се това тълкуване и когато неработоспособността, която е довела до прилагането на националната разпоредба за подбор на риска, е възникнала през период на осигуряване срещу финансовите последици от болест по законодателството на държавата членка, част от което е и разпоредбата за подбор на риска?
3. Като се има предвид член 25, параграф 2 от Регламент № 1408/71, има ли значение за отговора на първия въпрос дали работникът, преди да работи като наето лице в компетентната държава членка, е бил в положението, посочено в член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) или член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71?
4. Ако на третия въпрос се отговори положително, следва ли член 25, параграф 2 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че работниците, за които се прилага тази разпоредба, трябва да се считат за включени и когато работникът изпълнява всички условия, посочени в член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) или член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71, дори когато никога не е получавал обезщетение за безработица по тези разпоредби от институцията в държавата по пребиваване, тъй като никога не е подал такова заявление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.

1) (a) В светлината inter alia на решението по дело Rebmann, следва ли член 13, параграф 2, буква a) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че през периода, в който ищецът е получавал обезщетение за безработица в Белгия, той е бил подчинен на нидерландското законодателство?
1 (b) Ако отговорът на въпрос 1(a) е положителен, изключва ли член 39, параграф 5 от Регламент № 1408/71, в светлината inter alia на решенията по дела Noij и Daalmeijer, възможността да се приеме, че ищецът е останал подчинен на нидерландското законодателство относно обезщетенията за инвалидност, като се има предвид, че е дългосрочно безработен граничен работник, получаващ обезщетение за безработица от институцията в държавата си на пребиваване?
2) В светлината inter alia на принципа на свободно движение на работниците, залегнал в Регламент № 1408/71, изключва ли член 39 от него прилагането спрямо ищеца на разпоредба за подбор на риска, каквато е предвидена в член 30, параграф 1, буква b) от WAO и член 21, параграф 1, буква c) от AAW?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.

1. Съществува ли противоречие между членове 5, 30, 37, 85, 86, 90, 92 и 95 от Договора за ЕИО, разглеждани заедно, и законодателната природа и характеристиките на национален монопол като този, който по своята същност и в своето прилагане произтича от действащото законодателство на Италианската държава, уреждащо сектора на тютюна, с особено внимание към изключителните права на производство, маркетинг, продажба и разпространение като цяло, като такива изключителни права се предоставят на националния монопол от съвкупност от правила, които по своята същност могат да доведат до дискриминация по смисъла на член 37 от Договора, да позволят предпочитания, които могат да се считат за „мерки с еквивалентен ефект“ по смисъла на член 30 от Договора, и да позволят злоупотреба с господстващо положение в нарушение на членове 86 и 90 от Договора?
По-конкретно:
Съществува ли противоречие между член 30 от Договора и национално законодателство, което ограничава търговията на дребно с чуждестранни промишлени продукти до предприятие, което има монопол върху продажбата на такива продукти, в резултат на което единственият канал за маркетинг на чуждестранни промишлени тютюневи изделия се състои единствено от търговци на дребно, упълномощени от този монопол, и, в случай че се установи такова противоречие, представлява ли националното законодателство от самото начало мярка с ефект, еквивалентен на количествено ограничение на вноса, в противоречие с член 30 от Договора за ЕИО?
2. Съществува ли противоречие между член 30 от Договора за ЕИО, в светлината на тълкуването, дадено от Съда на Европейските общности, и национално законодателство, което наказва избягването на данък върху потреблението, наложен върху промишлени тютюневи изделия, идващи от други държави членки, независимо от количеството, с наказание, което е прекомерно спрямо тежестта на нарушението, тъй като предвижда във всеки случай, дори когато количеството тютюн е изключително малко, както наказателна санкция, така и конфискация на стоките
Ако съществува такова противоречие, представлява ли такова национално законодателство мярка с ефект, еквивалентен на количествено ограничение на вноса, в противоречие с член 30 от Договора?
3. Съществува ли противоречие между член 90, параграф 1, във връзка с буква (б) от втората алинея на член 86 от Договора за ЕИО, и национално законодателство, което ограничава търговията на дребно с промишлени тютюневи изделия, включително тютюневи изделия от други държави членки, до предприятие, което има монопол върху продажбата на такива продукти, дори когато това предприятие не е в състояние да удовлетвори съществуващото на пазара търсене на този продукт, и следователно ограничението води до ограничаване на свободното движение на стоки в Общността и злоупотреба с господстващо положение от страна на монополното предприятие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.

1) Пречи ли съществуването на хармонизираща директива (Директива 74/577/ЕИО), която не съдържа никакви санкции или процедури за неспазване, на държава членка (държава членка А) да се позове на член 36 от Договора за ЕИО, за да оправдае мерки, ограничаващи износа, в случаи, когато интерес, посочен в този член, е застрашен от фактическото неизпълнение от друга държава членка (държава членка Б) на изискванията на директивата
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, 2) При обстоятелствата, описани в първия въпрос, дава ли член 36 право на държава членка А да забрани износа на живи овце за клане в държава членка Б: (i) по принцип; или (ii) в случай, когато посочената дестинация на овцете е кланица в държава членка Б, за която държава членка А няма доказателства, че разпоредбите на директивата не се спазват
Ако отговорът на първия въпрос е положителен или ако отговорът на втория въпрос е отрицателен и при обстоятелствата по настоящото дело, 3) Дължи ли държава членка А по силата на правото на Общността обезщетение на търговец за всяка вреда, причинена на търговеца поради отказа да се издаде лиценз за износ в нарушение на член 34 и ако да, при какви условия възниква такава отговорност и как се изчислява такова обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form