Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.
1) Дали Регламент (ЕО) № 1580/96 на Съвета от 30 юли 1996 година, с който за пазарната година 1996/97 се определят производните интервенционни цени за бяла захар, интервенционната цена за сурова захар, минималните цени за цвекло тип А и Б и размерът на компенсацията за разходите по съхранение, е валиден, като се има предвид датата на приемането му, мотивите за класифицирането на Италия като дефицитна зона и значението на тази класификация
2) Ако Съдът на Европейските общности приеме, че тези съмнения са неоснователни, дали самият принцип на диференциация между дефицитните и недефицитните зони, т.нар. „регионализация“, залегнал в основния регламент, е валиден?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
1. Следва ли договорите за таймшер по принцип, и по-специално договорът по главното производство, да се считат за попадащи в обхвата на член 3, параграф 2, буква а) от Директива 85/577/ЕИО, който съдържа разпоредби, изключващи прилагането на тази директива?
2. Дори ако по силата на тази разпоредба договорът по главното производство, като таймшер договор, е изключен от прилагането на тази директива, може ли такова изключване да бъде възпрепятствано от обстоятелството, че договорът не се отнася единствено до недвижим имот, а включва и предоставяне на услуги и други въпроси, свързани изключително с изпълнението на задължения (клауза 3), които съставляват по-голямата част от дължимото възнаграждение (тъй като стойността на самия недвижим имот възлиза на 285 000 ESP от общата стойност на договора от 1 090 000 ESP)?
3. Попада ли комплексът от ваканционни апартаменти на таймшер, предлагани на потребителите в град Дения, в обхвата на първата алинея на член 1, параграф 1 от Директива 85/577, като се има предвид, че седалището на Travel-Vac, S.L. се намира на адрес Calle Profesor Beltrán Báguena, 5-6º, Валенсия?
4. Основава ли се правото на отказ, предоставено на потребителя по член 5, параграф 1 от директивата, на презумпция, че упражняването на свободната му воля е било засегнато или манипулирано вследствие на обстоятелствата, посочени в член 1 от директивата; ако да, в каква степен това право на отказ, гарантирано от директивата, произтича от умишлена измама от страна на продавача, използвайки като една от страните по договора „лъжливи предлози, които подтикват другата страна да сключи договор, който иначе не би сключила“ (член 1269 от Испанския граждански кодекс) и, по принцип, от свободно дадено съгласие, което е необходимо за всеки договор (членове 1254, 1258, 1261 и сл. от Испанския граждански кодекс)?
5. Трябва ли уведомлението, предвидено в член 5, параграф 1 от директивата, да бъде дадено изрично, или може, при необходимост, да се изрази чрез конкретни недвусмислени действия, като например в случая неизявяването на потребителя в уговорения и договорен момент за подписване на потвърждението в банковите помещения на 17 септември 1996 г., три дни след подписването на договора, като позицията на потребителя е изразена и изяснена чрез явяването му в офисите на продавача във Валенсия на същия ден, 17 септември 1996 г., когато той устно заявява, че „всичко е приключено и че подписаните от него документи трябва да му бъдат върнати“?
6. Съвместими ли са разпоредбите на член 7 от директивата относно възстановяването на плащания, връщането на стоки и други последици в полза на продавача при упражняване от страна на потребителя на правото му на отказ по член 5 с клауза за плащане на „обезщетение за вреди, причинени на продавача“ под формата на еднократна сума, определена на 25% от общата цена на сделката, както е предвидено в клауза 4 от договора (на гърба на стр. 76 от делото)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.1999 г.
Съдържа ли актът за преюдициално запитване достатъчно информация относно фактическата и правната рамка на спора и мотивите за отправяне на въпросите до Съда на Европейските общности, така че да се гарантира възможността за полезно произнасяне и за представяне на становища от заинтересованите страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.
1. Към настоящия момент на развитие на правото на Общността, могат ли подчинените на него лица, независимо дали са физически или юридически, да придобият права по член 90, параграф 1 от Договора за ЕО, във връзка с членове 7, 85 и 86 от него, които държавите членки трябва да зачитат, когато товаро-разтоварните дейности в пристанищните райони, по-специално на стоки, внесени по море от една държава членка на територията на друга държава членка, и пристанищната работа като цяло са запазени изключително за „признати докери“, чиито условия и процедури за признаване се определят от Краля по предложение на съвместния комитет, отговарящ за съответния пристанищен район, и когато трябва да се прилагат задължителни тарифи, въпреки че работата може да бъде извършвана от обикновени (т.е. непризнати) докери?
2. Следва ли признатите докери, посочени в член 1 от Закона от 8 юни 1972 г. и имащи изключително право да извършват пристанищна работа в пристанищните райони, определени по-подробно в съответните законодателни разпоредби, да се считат за натоварени с предоставянето на услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 90, параграф 2 от Договора за ЕО и биха ли те вече били неспособни да изпълняват своите специални задължения, ако към тях се прилагат член 90, параграф 1 и забранителните разпоредби на членове 7, 85 и 86 от Договора за ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.
Член 13 от Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности трябва ли да се тълкува в смисъл, че забранява на държавите членки, в рамките на приложимото данъчно законодателство относно данъка върху доходите на физическите лица, да създават, за целите на данъчното облагане на съпрузите и техните деца, специфична категория данъкоплатци, основана на факта, че един от тях е европейски служител и поради това получава трудови доходи, които по силата на конвенция са освободени и не се вземат предвид за целите на прогресивността, и да определят данъка поотделно за всеки от съпрузите въз основа на собствените им доходи и доходите на децата, които са под тяхна законна грижа, без това да изключва, при необходимост, солидарната им отговорност за плащането на данъчното задължение на семейството, докато в случая на съпрузи, които са част от семейство, в което единият от тях не получава облагаеми трудови доходи или получава незначителни трудови доходи, съгласно националното право дължимата сума се определя съвместно за двамата съпрузи, така че, с изключение на трудовите доходи, доходите на двамата съпрузи се събират към доходите на този от съпрузите, който получава по-големи доходи, и когато доходите на единия от съпрузите не достигат 30% от общите трудови доходи на двамата съпрузи, на същия се приписва пропорционална част от трудовите доходи на другия съпруг, която, добавена към собствените му трудови доходи, му позволява да достигне 30% от тези общи доходи, без сумата да може да надвишава 270 000 BFR (индексирани), което може да доведе, поради прогресивността на данъчната ставка, до намаляване на данъка, дължим от съпрузите?
Или трябва да се тълкува в смисъл, че забранява на държава членка да отказва, чрез налагането на описаното по-горе отделно облагане, ползата от брачния коефициент на съпруга на европейски служител, освен когато последният декларира трудови доходи, които по силата на конвенция са освободени и не се вземат предвид за целите на прогресивността, по-ниски от 270 000 BFR (индексирани), и не получава достатъчно значими необлагаеми доходи, така че ползата от брачния коефициент да бъде напълно компенсирана от дължимия данък вследствие на събирането на доходите на двамата съпрузи и прогресивността на данъчната ставка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.
Следва ли член 7, параграф 1 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки (ОВ 1989 L 40, стр. 1) да се тълкува в смисъл, че правото, предоставено от търговската марка, дава възможност на нейния притежател да се противопостави на използването на неговата търговска марка по отношение на оригинални стоки, които не са били пуснати на пазара в Европейската икономическа общност (разширена към Норвегия, Исландия и Лихтенщайн по силата на Споразумението от 2 май 1992 година за създаване на Европейското икономическо пространство) от притежателя или с негово съгласие, когато: - стоките, носещи търговската марка, идват директно от държава извън Европейската общност или Европейското икономическо пространство, - стоките, носещи търговската марка, идват от държава членка на Европейската общност или Европейското икономическо пространство, в която са в транзит без съгласието на притежателя на търговската марка или неговия представител, - ако стоките са придобити в държава членка на Европейската общност или Европейското икономическо пространство, в която са били пуснати за първи път в продажба без съгласието на притежателя на търговската марка или неговия представител, - или когато стоки, носещи търговската марка — които са идентични с оригиналните стоки, носещи същата търговска марка, но внесени паралелно директно или индиректно от държави извън Европейската общност или Европейското икономическо пространство — са или вече са били пуснати на пазара в Общността или Европейското икономическо пространство от притежателя на търговската марка или с негово съгласие, - или когато стоки, носещи търговската марка — които са подобни на оригиналните стоки, носещи същата търговска марка, но внесени паралелно директно или индиректно от държави извън Европейската общност или Европейското икономическо пространство — са или вече са били пуснати на пазара в Общността или Европейското икономическо пространство от притежателя на търговската марка или с негово съгласие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.
Следва ли член 18, параграф 1 от Директива 93/37/ЕИО, съгласно който договорите се възлагат въз основа на критериите, посочени в глава 3 от дял IV, като се взема предвид член 19, след проверка на пригодността на изпълнителите, които не са изключени по член 24, от възлагащите органи в съответствие с критериите за икономическо и финансово състояние и за технически познания или способности, посочени в членове 26—29, да се тълкува в смисъл, че възлагащите органи са длъжни да приемат оферта, дори ако тя е единствената останала в процедурата за възлагане на обществена поръчка
Достатъчно ясен и точен ли е член 18, параграф 1, за да може да бъде позоваван от частноправни субекти в производства по националното право и като част от правото на Общността да бъде противопоставян на разпоредби на националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.
1. Може ли дадено лице да се противопостави на събирането на такси, по-високи от стандартните суми, посочени в точка 1 от приложението, свързано с член 2, параграф 1 от Директива 85/73/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 93/118/ЕО, когато държавата членка не е транспонирала Директива 93/118/ЕО в националното си законодателство в рамките на предвидения срок?
2. Може ли държава членка да събира такси, по-високи от стандартните суми, въз основа на точка 4, буква б) от приложението, свързано с член 2, параграф 1 от Директива 85/73/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 93/118/ЕО, при условие че събраните такси не надвишават действителните разходи, без да се налагат допълнителни условия?
3. Зависи ли разрешението, дадено на държавите членки по член 2, параграф 3 от Директива 85/73/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 93/118/ЕО, да събират сума, по-висока от таксите на Общността, от общата такса, събрана в държавата членка като цяло, и действителната стойност на разходите за инспекции, направени в държавата членка като цяло, или е достатъчно, когато държавата членка е делегирала разрешението за събиране на таксите на местните органи, общата такса, събрана от местния орган, да не надвишава действителната стойност на разходите за инспекции, направени от този орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.