Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.
Приложими ли са принципите на еквивалентност и ефективност при национални правила относно искове за връщане на национални данъци, несъвместими с правото на Съюза?
Необходимо ли е съединяване на делата, когато са свързани по предмет, за целите на писмената и устната процедура и произнасяне по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.
Правоима ли притежателят на марка да забрани използването на идентичен знак като ключова дума за реклама на идентични стоки или услуги в интернет, когато рекламата не позволява ясно разграничаване на произхода на тези стоки или услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.
Явява ли се използването на идентичен с марка знак като ключова дума в интернет референтен сервис използване по смисъла на член 5, параграф 1, буква a) от Директива 89/104/ЕИО?
Може ли притежателят на марка да забрани на рекламодател използването на такъв идентичен знак като ключова дума, когато за средностатистическия интернет потребител не е ясно произходът на рекламираните стоки или услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Следва ли член 5, параграф 1 от [Директива 89/104] да се тълкува в смисъл, че дадена марка се използва по определен запазен за притежателя на марката начин, когато марката или сходен с нея знак (например част от дума от словна фигуративна марка) се впише в търсачка като кeyword (ключова дума) и след това при задаването на марката или на сходния с марката знак като дума за търсене в посочената търсачка, в полето на екрана се появява реклама за идентични или сходни стоки или услуги?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) Нарушени ли са изключителните права на притежателя на марката при използване на идентична с марката дума за търсене с цел рекламиране на идентични стоки или услуги, независимо от това дали рекламата се появява в списъка с намерени търсения или в отделна рубрика с реклами, както и дали тя е визуализирана като „спонсорирана връзка“?
б) Следва ли при използването на идентичен с марката знак за сходни стоки или услуги или при използването на сходен с марката знак за идентични или сходни стоки или услуги да се изключи вероятността от объркване, когато рекламата се визуализира като „спонсорирана връзка“ и/или не се появява в списъка с намерени търсения, а в отделна рубрика с реклами?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Изисква ли понятието за обществена поръчка за строителство по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 строителните работи да се извършват фактически или физически за възлагащия орган и в негов пряк икономически интерес, или е достатъчно с тях да се задоволява определена обществена цел като урбанистичното развитие на част от населено място?
Доколкото понятието за обществена поръчка за строителство по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 не позволява да не се вземе предвид елементът на придобиване, може ли съгласно втората визирана в тази разпоредба хипотеза да се допусне, че такова придобиване е налице, когато строителството трябва да задоволи определена обществена цел за възлагащия орган (например във връзка с урбанистичното развитие на част от населеното място) и когато договорът предоставя на възлагащия орган правомощието да гарантира, че обществената цел ще бъде постигната и че строежът ще се реализира за тази цел?
В първата или във втората хипотеза по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 понятието за обществена поръчка за строителство предполага ли изпълнителят на строителството пряко или непряко да е задължен да извърши строителните работи
Необходимо ли е изпълнението на това задължение да може да се иска по съдебен ред?
В третата хипотеза по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 понятието за обществена поръчка за строителство предполага ли изпълнителят да е задължен да извърши строителните работи, или те да представляват предмета на поръчката?
Понятието за обществена поръчка за строителство по смисъла на третата хипотеза по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 включва ли поръчките, чрез които — посредством уточнените от възлагащия орган изисквания — трябва да се гарантира, че подлежащият на изпълнение строеж ще се използва за определена обществена цел, и чрез които (по силата на договора) на възлагащия орган същевременно се предоставя правомощието (в негов собствен непряк интерес) да гарантира, че строежът действително може да бъде предназначен за задоволяването на определената обществена цел?
Може ли да се говори за „изисквания на възлагащия орган“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18, когато строителните работи трябва да се извършат съгласно проверени и одобрени от възлагащия орган планове?
Съгласно член 1, параграф 3 от Директива 2004/18 трябва ли да се приеме, че не е налице концесия за строителство, когато концесионерът е или ще стане собственик на земята, върху която трябва да се строи, или когато концесията е предоставена за неограничен срок?
Намира ли Директива 2004/18 приложение (като последица от което за възлагащия орган възниква задължението да започне процедура за възлагане на поръчката), когато продажбата на земята от трето лице и възлагането на обществена поръчка за строителство настъпват по различно време, като при сключването на сделката за земята обществената поръчка за строителство все още не е била възложена, но към този момент възлагащият орган е имал намерението да възложи такава поръчка?
Следва ли различните, но взаимно свързани сделки за отчуждаване на земята и [за възлагане] на обществена поръчка за строителство да се разглеждат като едно цяло от гледна точка на правилата в областта на възлагането на обществени поръчки, когато това възлагане се е предвиждало към момента на сключването на договора за продажба на земята и заинтересованите лица съзнателно са създали тясна връзка от материална и евентуално хронологическа гледна точка между различните договори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1) Трябва ли разпоредбите на [член 2, член 15, параграф 3 и член 35, параграф 1 от Регламент № 1/2003] да се тълкуват в смисъл, че [тези разпоредби] непосредствено оправомощават националните органи по конкуренцията да внасят писмени възражения по представените в производство по обжалване на тяхно решение основания и дори да представят сами правни основания, и че по тази причина посоченото правомощие не може да бъде отнето от държава членка?
2) Трябва ли същите разпоредби да се тълкуват в смисъл, че с оглед на ефективното прилагане на нормите на конкуренцията за защита на общия интерес публичните надзорни органи, компетентни като органи по конкуренцията, не само могат, но и са длъжни да участват в производството по обжалване на решението им, като изразят своята позиция по изложените фактически и правни основания?
3) Ако отговорът на [първи и втори въпрос] е утвърдителен, трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че при липса на национални разпоредби относно участието на органа по конкуренцията в производството пред инстанцията, пред която е подадена жалба, и компетентност имат различни органи, органът, компетентен да вземе посочените в член 5 от [Регламент № 1/2003] решения, участва в производството по обжалване на решението му?
4) Налагат ли предходните въпроси различен отговор, когато съгласно националните разпоредби органът по конкуренция действа като юрисдикция и/или когато крайното решение се взема след разследване от орган към тази юрисдикция, който е длъжен да формулира твърденията за нарушение и да изготви проекторешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от Директива № 69/335, съгласно който се облага с данък върху вноската увеличаването на капитала на капиталово дружество чрез вноски на активи от всякакъв вид, да се тълкува в смисъл, че е облагаема действителната вноска, а не самото решение за увеличаване на капитала, което по същество е останало неизпълнено?
2) Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от Директива № 69/335 да се тълкува в смисъл, че следва да се облага с данък единствено дружеството получател, но не и длъжностното лице, което съставя или получава акта?
3) При всички положения, съвместими ли са с принципа на пропорционалност средствата за защита, които италианската правна уредба предоставя на длъжностното лице, като се има предвид, че член 38 от Президентски декрет № 131 от 26 април 1986 г. [(редовна притурка на GURI, бр. 99, 30.4.1986 г.) в редакцията, приложима към момента на настъпване на обстоятелствата (наричан по-нататък „Декрет № 131/1986“)] предвижда, че нищожността или възможността за отмяна на решението за увеличаване на капитала са ирелевантни и допуска възстановяване на платения данък единствено вследствие на влязло в сила съдебно решение по гражданско дело за обявяване на нищожността или за отмяна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1) Национална разпоредба, която с изключение на няколко изчерпателно изброени случая забранява обявяването, предлагането и предоставянето на безплатни добавки към периодичните издания, както и обявяването на безплатни добавки към други продукти и услуги, без да предвижда задължение за проверка във всеки отделен случай дали подобна търговска практика е заблуждаваща, агресивна или нелоялна, противоречи ли на член 3, параграф 1 и член 5, параграф 5 от Директива 2005/29/ЕО или на други разпоредби от тази директива дори когато с тази национална разпоредба се преследват не само целите за защита на потребителите, но и други цели, които не попадат в материалния обхват на посочената директива, например за запазване на медийния плурализъм или за защита на по-слабите конкуренти?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Свързаната със закупуване на вестник възможност за участие в игра с награда представлява ли нелоялна търговска практика по смисъла на член 5, параграф 2 от Директива 2005/29/ЕО само поради факта че поне за част от съответните потребители тази възможност за участие се явява наистина не единственото, но със сигурност решаващото съображение за закупуването на вестника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Следва ли член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 89/104 и член 9, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 40/94 да се тълкуват в смисъл, че притежателят на дадена марка има право да забрани на трето лице да визуализира или да възлага визуализирането на съобщение за стоки или услуги, идентични или подобни на тези, за които е регистрирана посочената марка, изхождайки от ключова дума, идентична или подобна на тази марка, която това трето лице е избрало или съхранило в рамките на услугата по каталогизиране в интернет без съгласието на посочения притежател?
Следва ли член 5, параграф 2 от Директива 89/104 и член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 да се тълкуват в смисъл, че доставчикът на услуга по каталогизиране в интернет, който съхранява като ключова дума знак, идентичен с марка с добра репутация, и организира визуализирането на съобщения от тази ключова дума, използва този знак по начин, който притежателят на посочената марка има право да забрани?
Следва ли член 14 от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че услуга по каталогизиране в интернет представлява услуга на информационното общество, състояща се в съхраняване на предоставена от рекламодателя информация, така че тези данни да се съхраняват по смисъла на този член и следователно от разпространителя на услугата по каталогизиране да не може да се търси отговорност, преди той да е бил информиран за незаконното поведение на посочения рекламодател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.
Съвместими ли са с членове 82 ЕО и 86 ЕО национални разпоредби, които изискват задължително присъединяване на всички предприятия от определен професионален сектор към единствено определена осигурителна институция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.