Обжалване

Тълкуван ли е правилно критерият „водещи бизнесмени, участващи в икономически сектори, предоставящи съществен източник на приходи за правителството на Руската федерация“ (т.нар. (g) критерий) и допустимо ли е ограничителните мерки да се прилагат към лица само въз основа на тяхната роля в такива сектори, без да се изисква лична връзка или влияние върху руското правителство?
Съответства ли определението на „водещ бизнесмен“ на изискванията за правна сигурност и предвидимост, и следва ли да се отчита само икономическото влияние или и политическата значимост спрямо руското правителство?
Спазени ли са принципът на пропорционалност и изискванията на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз при приемането и прилагането на ограничителните мерки?
Явява ли се (g) критерият незаконосъобразен поради липса на достатъчна връзка между засегнатите лица и режима на третата държава, и съответства ли на изискванията на член 215, параграф 2 ДФЕС?
Нарушен ли е принципът на равно третиране чрез прилагането на (g) критерия, като на практика са засегнати предимно лица с руско гражданство?
Извършил ли е Общият съд грешки при преценката дали съответните икономически сектори представляват съществен източник на приходи за руското правителство и дали жалбоподателите попадат в обхвата на (g) критерия?
Спазени ли са процесуалните гаранции, включително правото на ефективна съдебна защита и принципът на равенство на оръжията, при разглеждането на доказателствата и мотивите за включване в списъците с ограничителни мерки?