Spineanu-Matei
Съдия докладчик – Spineanu-Matei
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
3) Трябва ли член 3, параграф 3 от Директива [2014/59] да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да не извършва структурно разделение — за да се гарантира оперативна независимост и да се избегне конфликт на интереси — на функциите на органа за преструктуриране от другите му функции като законов гарант на банковите депозити или като администратор (временен управител) на банка, назначен въз основа на решение на компетентния национален орган за надзор за целите на Регламент [№ 575/2013] и Директива [2013/36]?
4) Трябва ли член 3, параграф 3 от Директива [2014/59] да се тълкува в смисъл, че когато държава членка не изпълни задължението за въвеждане на подходящи структурни механизми, за да се гарантира оперативна независимост и да се избегне конфликт на интереси между надзорните функции по Регламент [№ 575/2013] и Директива [2013/36] или други функции на съответния орган и функциите на органа за преструктуриране, условието за оперативна независимост и избягване на конфликт на интереси може да се счете за изпълнено, ако националният административен съд, упражняващ съдебен контрол върху решението за принудително преструктуриране, счете, че приложените други организационни мерки и фактическите действия на органа за преструктуриране са достатъчни за постигането на този резултат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Какви са последиците за делото, когато преюдициалното запитване бъде оттеглено съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по съдебните разноски в случай на оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли чл. 62, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с чл. 18, [първа алинея] ДФЕС и чл. 21 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска понятието „местоживеене“ на физическо лице да се извежда от национална правна разпоредба, която предвижда, че регистрираният постоянен адрес на гражданите на държавата на сезирания съд е винаги в тази държава и не може да се прехвърли на друго място в Европейския съюз?
Следва ли чл. 5, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с чл. 18, [първа алинея] ДФЕС и чл. 21 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална законодателна уредба и съдебна практика, според която съдът на една държава не може да откаже да издаде заповед за изпълнение срещу длъжник — гражданин на тази държава, за които съществува обосновано предположение за липса на международна компетентност на съда поради това, че длъжникът вероятно има местоживеене в друга държава от Съюза, което се установява от декларирана от длъжника пред надлежния държавен орган адресна регистрация в последната държава
Има ли в този случай значение кога е направена тази декларация?
В случай че международната компетентност на сезирания съд се извежда от разпоредба, различна от чл. 5, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] — следва ли чл. 18, [първа алинея] ДФЕС във връзка с чл. 47, ал. 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законодателна уредба и съдебна практика, според която въпреки че издаване на заповед за изпълнение се допуска само срещу физическо лице с обичайно местопребиваване в държавата на сезирания съд, установяване на местопребиваване в друга държава не може да се установи само на базата на това, че длъжникът по заповедта — гражданин на държавата на сезирания национален съд, е регистрирал в последната адреса, на който пребивава („настоящия“ си адрес) в друга държава в Европейския съюз, ако е невъзможно длъжникът да заяви, че изцяло се е преместил в последната държава и няма адрес на територията на държавата на сезирания съд
Има ли в този случай значение кога е направена декларацията за настоящ адрес?
При отговор на първия подвъпрос от третия въпрос, че се допуска издаване на заповед за изпълнение — допуска ли чл. 4, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с тълкуванието на чл. 22, пар. 1 и 2 от Регламент [2020/1784], дадено в [решение от 19 декември 2012 г., Alder (C‑325/11, EU:C:2012:824)], [както и] във връзка с принципа за ефективно прилагане на правото на Съюза при прилагане на национална процесуална автономия, национален съд на държава, в която гражданите не могат да се откажат от адресната си регистрация на територията на същата и да я прехвърлят в друга държава, когато е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение в производство без участие на длъжника, да изисква по реда на чл. 7 от Регламент [2020/1784] информация от властите в държавата по регистриран адрес на длъжника за неговия адрес в последната държава и датата на регистрацията на същия, за да установи къде е действителното обичайно местопребиваване на длъжника, преди да издаде крайния съдебен акт по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Съвместимо ли е използването на критерий за гражданство при изчисляването на еднократната обща сума за пътни разноски с принципа на недопускане на дискриминация и принципа на равно третиране?
Съответства ли разликата в начина на изчисляване на еднократната обща сума за пътни разноски между длъжностни лица с място на произход в държава членка и такива с място на произход извън Съюза на целта на член 8 от приложение VII към Правилника и на принципа на равно третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Какво е приложното поле на член 24, точка 4, и член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 („Брюксел Ibis“) във връзка с компетентността на съдилищата на държавите членки по отношение на факти и актове, настъпили или издадени в трети държави, включително относно валидността на патенти, издадени от органи на трети държави?
Може ли съд на държава членка да се десезира в полза на съд на трета държава извън изрично предвидените в Регламент „Брюксел Ibis“ хипотези и съвместимо ли е такова десезиране с международното публично право и член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Уредил ли е законодателят на Съюза изчерпателно в Регламент (ЕС) № 1215/2012 конфликтите на компетентност между съдилищата на държавите членки и съдилищата на трети държави, когато ответникът е със седалище в Съюза, и изключват ли членове 33 и 34 от регламента възможността за десезиране извън предвидените случаи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на посочения регламент се прилагат за определяне на съдебната компетентност по дело срещу потребител с неизвестно местопребиваване, който не е гражданин на държава членка, и за когото, от една страна, е известно, че последното му известно местопребиваване е било в държава членка, а от друга страна, има надеждни данни, че вече не пребивава на територията на тази държава членка, но няма надеждни данни, позволяващи да се приеме, че е напуснал територията на Съюза и се е върнал в държавата, чийто гражданин е той?
Трябва ли член 26, параграфи 1 и 2 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че явяването пред съд на особения представител, назначен в съответствие с националното право на държава членка да представлява такъв потребител с неизвестно местопребиваване, замества явяването пред съда на този потребител и позволява да се приеме компетентността на съда на държавата членка въпреки наличието на надеждни данни, че потребителят вече няма местоживеене на територията на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1 [ДЕС] при отчитане на […] принцип[а] на равностойност да се тълкуват в смисъл, че постановеното на основание член 267, първа алинея ДФЕС решение [на Съда] за тълкуване на правото на Съюза представлява основание за ново разглеждане на гражданско дело, приключило с по-ранен влязъл в сила съдебен акт, ако разпоредба от националното право като член 4011 от Гражданския процесуален кодекс допуска ново разглеждане на делото, когато влезлият в сила съдебен акт е постановен въз основа на разпоредба [от националното право], обявена с решение на Trybunał Konstytucyjny [Конституционен съд] за несъвместима с правен акт от по-висок ранг?
Налага ли принципът на тълкуване на националното право в съответствие с правото на Съюза, произтичащ от член 4, параграф 3 [ДЕС] […], разширително тълкуване на разпоредба от националното право като член 401, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс, така че предвиденото в тази разпоредба основание за ново разглеждане на делото да обхване и влязло в сила неприсъствено съдебно решение, в което [националният] съд — в нарушение на задълженията, произтичащи от решение [Profi Credit Polska I] — не е проверил за наличие на неравноправни клаузи в договора между потребителя и заемодателя, а се е ограничил само с проверка за редовност на записа на заповед от външна страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Необходимо ли е за решаването на конкретния спор да се разглеждат преюдициалните въпроси, когато националната разпоредба, приложима към случая, вече урежда възможността за налагане на пробация?
Съвместимо ли е с принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията национално законодателство, което позволява едно и също поведение да бъде квалифицирано както като административно нарушение, така и като престъпление, при липса на критерии за разграничаване между тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Съществува ли обективна необходимост от разглеждане на първия и втория преюдициален въпрос с оглед приложимата редакция на член 172б, алинея 1 от Наказателния кодекс и обосновано ли е приложението на по-новата, по-строга редакция на закона?
Допуска ли принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията, закрепен в член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национално законодателство, което позволява едно и също поведение да бъде квалифицирано едновременно като административно нарушение и като престъпление, при отсъствие на критерии за разграничаване между двете и при еднакво описание на състава в наказателния закон и в закона за марките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Въвежда ли член 50, параграф 1 от Регламент 2016/794 във връзка със съображение 57 режим на солидарна отговорност на Европол и съответната държава членка за вреди от неправомерна обработка на лични данни?
Изисква ли се от увреденото лице да докаже кой от участващите в сътрудничеството субекти (Европол или държавата членка) е отговорен за неправомерната обработка на данни, за да получи обезщетение?
Достатъчно ли е доказателството за причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение на Европол (включване на името на жалбоподателя в „списъците с мафиоти“) и претърпяната вреда, за да се ангажира отговорността на Европол?
Изопачил ли е Общият съд доказателствата относно квалифицирането на жалбоподателя като „мафиот“ преди изготвянето на доклада на Европол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.