Ragnemalm
Съдия докладчик – Ragnemalm
Дело C-228/98: Dounias, Заключение от 23 септември 1999 г.
1) Противоречи ли методът, предвиден в Закон № 1477/1984, по-специално членове 1, параграф 2, 2, параграф 3, 3, параграф 3 и 4, параграф 3 от него, и член 16 от Закон № 1642/1986 за изчисляване на облагаемата стойност за целите на данъците, предвидени в тези закони, на разпоредбите, уреждащи Европейската икономическа общност, и по-специално на членове 30 и 95 от Договора от Рим?
2) Приложим ли е пряко Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 г., когато данък, предвиден в законодателството на държава членка, се прилага за стоки, внесени от друга държава членка?
3) Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, противоречи ли член 11 от този регламент на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него?
4) Ако отговорът на въпрос 2 е отрицателен, противоречи ли позоваването в горепосочените разпоредби на Закони № 1477/1984 и 1642/1986 на Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 г. на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него?
5) Ако отговорът на въпрос 2 е отрицателен, противоречи ли член 16 от Кодекса на законодателството относно митническата тарифа (Кодифициращ декрет от 25/30 юли 1920 г.), изменен с член 1 от Закон № 428/1943, на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него?
6) Противоречи ли административната процедура за уреждане на спорове, предвидена в член 10 от горепосочения Кодекс на законодателството относно митническата тарифа и член 136 от Президентски декрет № 636/1977, на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него, когато върху стоки, внесени от друга държава членка, се налага вътрешен данък?
7) Противоречат ли разпоредбите на член 50 от Президентски декрет № 341/1978 във връзка с член 152 от Кодекса за данъчно-процесуалната процедура и член 4 от Закон № 1406/1983 на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него, когато се води производство пред административен съд с цел установяване на отговорността на държавата за обезщетяване на вреди, произтичащи от нарушение на разпоредбите, уреждащи Европейската икономическа общност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/98: Bizzaro, Заключение от 16 септември 1999 г.
Определяне на понятието „временно съхранение“ по смисъла на Директива 91/156/ЕИО и разграничаването му от съхранението на отпадъци в очакване на последващи операции
Режимът, приложим към временното съхранение на отпадъци, и задълженията, произтичащи от Директива 91/156/ЕИО и Директива 91/689/ЕИО, включително прилагането на принципа на превенция
Допустимост на въпросите относно конкретните факти по главното производство във връзка с понятието „временно съхранение“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/98: Lirussi, Заключение от 16 септември 1999 г.
1. Каква е разликата (ако има такава) между „временно съхранение“ и съхранение на отпадъци в очакване на последващи операции (или съхранение на материали) в помещенията на производителя и какви са критериите за определяне във всеки отделен случай кой от тези видове съхранение е налице?
2. Изключено ли е временното съхранение от управлението на отпадъците по смисъла на член 1, буква д) от Директива 91/156/ЕИО и от всички задължения, свързани с това, включително уведомяването за временно съхранение до надзорните органи?
3. Подлежи ли временното съхранение на контрол и ако да, на какви мерки; в тази връзка прилагат ли се принципите, съдържащи се в член 4 от Директива 91/156/ЕИО, и в каква степен?
4. В дело C-175/98: Представлява ли дейността, извършвана от разследваното лице, а именно съхранението на 160 кг оловни батерии за повече от един месец без каквото и да е уведомяване на надзорните органи, временно съхранение по смисъла на директивата?
4. В дело C-177/98: Представлява ли дейността, извършвана от разследваното лице, а именно съхранението на 87,5 кг утайки, съдържащи халогенирани разтворители за повече от два месеца, временно съхранение по смисъла на директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-435/97: WWF и др., Съдебно решение от 16 септември 1999 г.
Следва ли член 4, параграф 2 от Директива 85/337/ЕИО да се тълкува в смисъл, че определени категории проекти, изброени в приложение II, могат от самото начало, по абсолютна преценка на държавите членки, да бъдат изключени изцяло от задължението за извършване на екологична оценка, или че дискреционната власт на държавите членки е ограничена от задължението, предвидено в член 2, параграф 1 от Директивата, да подлагат на екологична оценка във всеки случай онези проекти, които поради своята природа, размер или местоположение могат да имат значително въздействие върху околната среда
Позволява ли член 4, параграф 2 от Директивата във връзка с член 2, параграф 1 на държава членка да определи (или да не определи) видове проекти или критерии и/или прагове така, че преструктурирането на летище с писта по-къса от 2 100 метра да бъде изключено от екологична оценка от самото начало, въпреки че е екологично значимо, или по този начин се надхвърля дискреционната власт, която държавата членка има по член 4, параграф 2 от Директивата (ако отговорът на предходния въпрос е положителен)
Следва ли член 4, параграф 2 от Директивата във връзка с член 2, параграф 1 да се тълкува в смисъл, че задължението за извършване на екологична оценка се прилага и за разширяването и преструктурирането на проектите по приложение II, ако е вероятно да има значително въздействие върху околната среда, или членове 4, параграф 2 и 2, параграф 1 позволяват екологично значими проекти, включващи преструктуриране, да бъдат изключени, изрично или мълчаливо (например чрез правила, които не се прилагат за летища), от екологична оценка от самото начало?
До каква степен член 2, параграф 1 от Директивата, също във връзка с член 2, параграф 2, позволява на държавите членки да въведат (или използват) алтернативни процедури за оценка, различни от обикновената екологична оценка, и ако отговорът е положителен: какви съществени или минимални изисквания трябва да изпълнява такава оценка, за да съответства на целите на Директивата и по-специално: представлява ли участието на обществеността по смисъла на член 6 от Директивата съществено изискване за екологична оценка?
Може ли член 1, параграф 5 от Директива 85/337 да се тълкува като обхващащ и проекти, които, макар и предвидени в законова разпоредба, определяща програма, са одобрени по отделна административна процедура
Какви минимални екологични изисквания трябва да съдържа „законодателният процес“, за да бъдат постигнати „целите ... включително тази за предоставяне на информация“, преследвани от Директивата?
Следва ли изключването на проекти от обхвата на Директивата съгласно член 1, параграф 4 да се прилага за летище, използвано както за граждански, така и за военни цели
Може ли приложимият критерий да бъде преобладаващото използване или е достатъчно за изключването да се прилага това, че летището се използва и за военни цели?
Ако Директивата е неправилно транспонирана, имат ли член 4, параграф 2 във връзка с член 2, параграф 1 пряко вертикално действие (самоизпълнимост) в смисъл, че органите на държавата членка са длъжни да подложат съответните проекти на екологична оценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/98: Henkel Hellas, Заключение от 9 септември 1999 г.
1. Явява ли се данъкът, наложен от гръцката държава съгласно член 42, параграф 6 от Закон 2065/1992, еквивалентен на данъка върху капитала, предвиден в член 4 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 г., изменена впоследствие, като се има предвид, че към 1 юли 1984 г. такъв данък върху капитала не е съществувал в Гърция?
2. Ако е така, като се вземе предвид специалната фискална ситуация на Гърция, може ли ставката на този данък да надвишава ставката от 1 %, предвидена в посочената директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/98: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 8 юли 1999 г.
Съвместимо ли е изискването за едногодишно пребиваване или установяване в Белгия като условие за регистрация на въздухоплавателни средства от граждани или дружества на други държави членки с принципа на недопускане на дискриминация по национален признак и свободата на установяване съгласно членове 6 и 52 от Договора за ЕО?
Може ли държава членка да се позовава на административна практика, която не прилага дискриминационни разпоредби, за да изпълни задълженията си по Договора, въпреки че съответното национално законодателство остава в сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.