O'Keeffe

Какво е значението на понятието „ден на вноса“ по смисъла на член 17 от Регламент № 19 на Съвета от 4 април 1962 г. и член 15 от Регламент № 120/67/ЕИО на Съвета от 13 юни 1967 г. за целите на определяне на дължимата такса върху зърнените култури, и по-специално:
а) Следва ли „ден на вноса“ да се разбира като деня, в който митническата декларация за стоките е подадена от вносителя или получена от митническите органи, или като деня, в който стоките са предоставени изцяло на разположение на вносителя след приключване на митническите формалности?
б) В случай че дадена пратка стоки се освобождава от митницата на няколко части, следва ли „ден на вноса“ да се разбира като деня, в който всяка отделна част от стоките се освобождава от митницата, или като деня, в който първата или последната част от тази пратка се освобождава от митницата?
в) В случай че настъпят промени в размера на таксата между датата на подаване или получаване на митническата декларация и датата на освобождаване на стоките от митницата, следва ли да се прилага по-ниската от двете такси, действащи към тези дати, или дори тази, действаща към междинна дата между двете, която може да е още по-ниска?
Може ли Препоръката на Комисията от 25 май 1962 г., отнасяща се до датата, която следва да се вземе предвид при определяне на размера на митническите сборове, приложими към стоки, декларирани за вътрешно потребление, да се прилага и по отношение на общностните такси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Италиански

Дело C-125/75: Milch-, Fett- und Eier-Kontor/Hauptzollamt Hamburg Jonas, Съдебно решение от 2 юни 1976 г.

Следва ли член 4, параграф 1 от Регламент № 1041/67/ЕИО в редакцията, приложима през 1971 г., съгласно която в определени случаи, inter alia поради естеството на изнасяните продукти или на износните пазари, държавите членки могат да изискват доказателство не само че продуктът е напуснал географската територия на Общността, но и че съответният продукт е бил внесен в трета държава, да се тълкува в смисъл, че дестинациите на продуктите, посочени в член 4 от Регламент № 876/68, по отношение на които износната премия е била диференцирана, също могат да се считат за трета държава?
Ако отговорът е положителен, следва ли изискването, предвидено в член 4, параграф 1 от Регламент № 1041/67, че съответният продукт е бил внесен в трета държава, да се тълкува в смисъл, че този продукт трябва да е бил пуснат в свободно обращение съгласно митническите разпоредби, или е достатъчно стоките, които са били изпратени, да бъдат разтоварени в пристанище на дестинация извън Европа и след складиране и претоварване да бъдат транспортирани до трета държава в Европа?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли подчинената клауза в първото изречение на член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68, съгласно която „когато се прилага член 4, премията се изплаща при условията, предвидени в параграф 1, при условие че се докаже, че продуктът е достигнал дестинацията, за която е определена премията“, да се тълкува в смисъл, че стоките трябва да са били пуснати в свободно обращение там съгласно митническите разпоредби, или е достатъчно стоките, които са били изпратени, да бъдат разтоварени в пристанище на дестинация извън Европа и след складиране и претоварване да бъдат транспортирани до трета държава в Европа?
Ако отговорът на втория или третия въпрос е положителен, следва ли изискванията, че продуктът трябва да е бил внесен в трета държава (член 4, параграф 1 от Регламент № 1041/67) и че стоките трябва да са достигнали „дестинацията си“ (член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68), да се считат за изпълнени, ако стоките по силата на съответните договори за продажба вече са били предназначени окончателно, преди приключване на митническите формалности по износа по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент № 1041/67, не за дестинацията извън Европа, посочена в член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68, а за друга трета държава в Европа с по-ниска ставка на премията и действително са били транспортирани оттам в съответствие с отклонението през третата държава извън Европа, което е било предвидено от износния лиценз?
Има ли значение за тълкуването на член 4, параграф 1 от Регламент № 1041/67 и на член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68, посочени във втория, третия и четвъртия въпрос:
(а) дали износителят заявител е знаел към съответната дата, че стоките в крайна сметка ще бъдат изпратени в третата държава в Европа; или
(б) дали някой от купувачите и продавачите на стоките, които са страни по договорите за покупко-продажба, е бил установен в дестинацията извън Европа или в държавата на тази дестинация или е имал клон там?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-113/75: Frecassetti/Amministrazione delle finanze dello Stato, Заключение от 26 май 1976 г.

1) Какво е тълкуването на израза „деня на вноса“ по член 17 от Регламент № 19 и член 15 от Регламент № 120/67, по-специално в случай, когато стоките се освобождават от митницата на части и когато има промяна в размера на налога между датата на митническата декларация и датата, на която определена партида се освобождава от митницата
2) Какво е тълкуването на Препоръка, отправена от Комисията към държавите членки на 25 май 1962 г., относно релевантната дата за определяне на ставката на митото, приложима към стоки, декларирани за вътрешно потребление
Тази препоръка приложима ли е по отношение на налозите, както и по отношение на митата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Италиански

Дело C-62/75: de Wind/Комисия, Заключение от 21 май 1976 г.

Процедурата за повишаване на длъжностните лица, установена от Комисията, е опорочена поради това, че предоставя на генералните директори право да препоръчват длъжностни лица за повишение, което има прекомерна тежест.
Начинът, по който е упражнено правото на препоръка за повишение през 1974 г., е неправилен и води до неправомерно предпочитане на други длъжностни лица пред жалбоподателя.
При изготвянето на окончателния списък за повишение и при вземането на решенията за повишение Комисията не е спазила разпоредбите на Правилника за длъжностните лица, по-специално изискването за съпоставка на заслугите на всички длъжностни лица, които могат да бъдат повишени.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - първи състав

Заключения

Reischl

Жалби на длъжностни лица

Нидерландски

Дело C-125/75: Milch-, Fett- und Eier-Kontor/Hauptzollamt Hamburg Jonas, Заключение от 19 май 1976 г.

1. Следва ли член 4, параграф 1 от Регламент № 1041/67 в редакцията, действаща през 1971 г., съгласно който в определени случаи, inter alia поради естеството на изнасяните продукти или на експортните пазари, държавите членки могат да изискват доказателство не само че продуктът е напуснал географската територия на Общността, но и че съответният продукт е бил внесен в трета държава, да се тълкува в смисъл, че дестинацията на продуктите, посочена в член 4 от Регламент № 876/68, по отношение на която е определен различен размер на експортната премия, също може да се счита за трета държава?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Следва ли изискването, предвидено в член 4, параграф 1 от Регламент № 1041/67, „че съответният продукт е бил внесен в трета държава“, да се тълкува в смисъл, че този продукт трябва да бъде пуснат в свободно обращение съгласно митническите разпоредби или е достатъчно стоките, които са били превозени, да бъдат разтоварени в пристанище на дестинация извън Европа и след съхранение и претоварване да бъдат транспортирани до трета държава в Европа?
3. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
Следва ли подчинената клауза в първото изречение на член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68, съгласно която, когато се прилага член 4, премията се изплаща при условията, предвидени в параграф 1, „при условие че е доказано, че продуктът е достигнал дестинацията, за която е определена премията“, да се тълкува в смисъл, че стоките трябва да бъдат пуснати в свободно обращение там съгласно митническите разпоредби или е достатъчно стоките, които са били превозени, да бъдат разтоварени в пристанище на дестинация извън Европа и след съхранение и претоварване да бъдат транспортирани до трета държава в Европа?
4. Ако отговорът на втория или третия въпрос е положителен:
Считат ли се за изпълнени изискванията, че продуктът е бил внесен в трета държава (член 4, параграф 1 от Регламент № 1041/67) и че стоките са достигнали дестинацията си (член 6, параграф 3 от Регламент № 876/68), и в случай че стоките по силата на съответните договори за продажба са били предназначени окончателно преди приключване на митническите формалности по износа по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент № 1041/67 не за дестинацията извън Европа, посочена в член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68, а за друга трета държава в Европа с по-ниска ставка на премията и действително са били транспортирани нататък съгласно отклонението през третата държава извън Европа, което е било предвидено в лиценза за износ?
5. Има ли значение при тълкуването на член 4, параграф 1 от Регламент № 1041/67 и на член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68, посочени във втория, третия и четвъртия въпрос:
(а) дали заявителят износител е знаел към съответната дата, че стоките в крайна сметка ще бъдат изпратени в третата държава в Европа или
(б) дали някой от купувачите и продавачите на стоките, които са страни по договорите за покупко-продажба, е установен на дестинацията извън Европа или в страната на тази дестинация или има клон там?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

Дело C-106/75: Merkur-Außenhandel GmbH/Hauptzollamt Hamburg Jonas, Съдебно решение от 8 април 1976 г.

Първо се пита дали тарифна позиция 11.02 Е I A 1 от Общата митническа тарифа, „валцувани ечемичени зърна“, се различава от тарифна позиция 11.02 Е I B 1, „люспест ечемик“, по това, че люспестият ечемик, за разлика от валцуваните ечемичени зърна, трябва да бъде произведен от обелени зърна ечемик (обелени или облущени), или разликата между тези две тарифни подпозиции се състои в това, че люспестият ечемик е просто валцуван (смачкан или смлян), без предварително обелване на зърната ечемик, по-интензивно (включващо отстраняване на част от люспата по време на тази операция), отколкото валцуваните ечемичени зърна?
Ако на първата част на първия въпрос се отговори утвърдително, пита се дали разпоредбите на член 12, параграф 1 от Регламент № 120/67, във връзка с член 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1373/70, означават, че член 16 от Регламент № 120/67 и членове 1 и 3 от Регламент № 1041/67 предоставят право на изплащане на износна премия, дори ако изнесеният продукт се различава от този, за който е издаден износният сертификат?
Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, пита се дали, когато към съответната дата не е определена ставка на премията за действително изнесения продукт (валцувани ечемичени зърна по тарифна подпозиция 11.02 Е I A 1), съществува право на изплащане на износна премия за основния продукт, който може да получи премия (ечемик по тарифна позиция 10.03)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Външна дейност | Външни отношения | Защитни мерки | Обща търговска политика

Дело C-29/75: Kaufhof AG/Комисия, Съдебно решение от 8 април 1976 г.

Превишила ли е Комисията на Европейските общности своите правомощия по член 115 от Договора за ЕИО, като е разрешила на Федерална република Германия да не прилага режима на Общността спрямо определени стоки, без да вземе предвид необходимостта и пропорционалността на мярката?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при разширяване на разрешението върху заявления за внос, подадени преди сезирането на Комисията, независимо от незначителния им обем?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-106/75: Merkur-Außenhandel GmbH/Hauptzollamt Hamburg Jonas, Заключение от 1 април 1976 г.

Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

1. Различава ли се тарифна подпозиция 11.02 E I a 1 „Валцувани зърна: ечемик“ от тарифна подпозиция 11.02 E I b 1 „Ечемичени люспи“ по тарифна позиция 11.02 от Общата митническа тарифа по това, че за разлика от валцуваните ечемичени зърна, ечемичените люспи трябва да бъдат произведени от обелени (без люспи) зърна ечемик или разликата между двете тарифни подпозиции се състои само в това, че ечемичените люспи са валцувани (напълно смачкани или плоско валцувани), без предварително обелване на зърното, в по-голяма степен (с отстраняване на част от люспата по време на обработката), отколкото валцуваните ечемичени зърна?
2. Ако първата алтернатива на въпрос 1 бъде отговорена утвърдително: Означава ли член 12, параграф 1 от Регламент № 120/67, съгласно който всички износи от Общността на продуктите, изброени в член 1, подлежат на представяне на лиценз за износ, във връзка с член 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1373/70, съгласно който лицензът за износ разрешава и изисква износа на нетното количество от посочения продукт през срока на валидност на лиценза, че съществува право на предоставяне на износна премия съгласно член 16 от Регламент № 120/67 и съгласно членове 1 и 3 от Регламент № 1041/67 и в случай, когато е изнесен продукт, различен от този, за който е издаден лицензът за износ?
3. Ако на въпрос 2 бъде отговорено утвърдително: В случай, когато към съответния момент не е определена ставка на премията за продукта, който действително е изнесен (валцувани ечемичени зърна по тарифна подпозиция 11.02 E I a 1), съществува ли право на предоставяне на износна премия за основния продукт, който може да даде основание за премия (ечемик по тарифна позиция 10.03)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-95/75: Effem GmbH/Hauptzollamt Lüneburg, Съдебно решение от 9 март 1976 г.

Дали регламенти (ЕИО) № 311/74 от 6 февруари 1974 г., № 317/74 от 7 февруари 1974 г., № 381/74 от 14 февруари 1974 г., № 410/74 от 18 февруари 1974 г. и № 427/74 от 20 февруари 1974 г. на Комисията са валидни, доколкото в техните приложения се определя единна ставка на износна такса от 26,25 ЕИО единици на метричен тон за продуктите, класирани по тарифна позиция 23.07, без във всеки отделен случай да се взема предвид съдържанието на нишесте, или ставката на таксата, приложима към продуктите по тази тарифна позиция, е трябвало да бъде диференцирана, както е направено в разпоредбите, съдържащи се в приложението към Регламент (ЕИО) № 433/74 от 21 февруари 1974 г., който е приложим за същите продукти от 25 февруари 1974 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.