O Caoimh

Въпрос 1
а) Когато се прави правна преценка дали подновяването на срочен трудов договор в конкретния случай е оправдано от обективни причини по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение […], приложено към Директива 1999/70 […], съвместимо ли е със смисъла и целта на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение да се взима предвид единствено положението към момента на подновяването на договора, без да се отчита колко срочни договори са предхождали този договор, или
б) смисълът и целта на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение, а именно да се предотвратят злоупотребите с използването на последователни срочни трудови договори, налагат предвиждането на по-строги изисквания във връзка с „обективните причини“, когато броят на последователните срочни трудови договори преди договора, предмет на преценка, е по-голям или когато периодът, през който съответният работник е полагал труд по силата на последователни срочни трудови договори, е по-дълъг?
Въпрос 2
Клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение […] допуска ли прилагането на норма от националното право като член 14, параграф 1, второ изречение, точка 7 [от TzBfG], съгласно която сключването на последователни срочни трудови договори е оправдано само в обществения сектор поради „обективната причина“, че възнаграждението на работника се изплаща с бюджетни средства, предвидени за срочна заетост, докато при работодателите в частния сектор такива икономически причини не се признават за „обективни причини“?
Въпрос 3
а) Цитираната във въпрос 2 норма относно срочните трудови договори (член 14, параграф 1, второ изречение, точка 7 от TzBfG) съвместима ли е с Рамковото споразумение, ако посоченото в член 14, параграф 1, второ изречение, точка 7 от TzBfG бюджетно правило има достатъчно конкретна цел, която обосновава използването на срочни трудови договори и е свързана преди всичко с разглежданата дейност и условията за нейното упражняване (вж. точка 1 от диспозитива на Решение от 4 юли 2006 г. по дело C‑212/04, Adeneler и др., C‑212/04, Recueil, стр. І‑6057)?
При утвърдителен отговор на въпрос 3, буква а):
б) Налице ли е такава достатъчно конкретна цел, ако бюджетното правило, както в случая член 7, параграф 3 от Закона за бюджета на провинция […], предвижда само, че бюджетните средства са предвидени за извършване на срочна работа като „помощен персонал“?
При утвърдителен отговор на въпрос 3, буква б):
в) Това важи ли и когато дейността на „помощния персонал“ в този смисъл не се свежда само до дейност, с която трябва да се отговори на временно нарастване на обема на работа или на необходимостта от заместване на временно отсъстващ постоянен служител, но обхваща и случаите, в които възнаграждението на работника се изплаща с бюджетни средства, предоставени на разположение поради временното отсъствие на постоянен служител, заемащ същата длъжност, въпреки че на „помощния персонал“ са възложени задачи, които са част от обичайната и постоянна за работодателя дейност и по същество не са свързани с дейността на отсъстващия постоянен служител, или
г) описаното във въпрос 3, буква в) тълкуване на понятието „помощен персонал“ противоречи ли на смисъла и целта на Рамковото споразумение […], а именно да се предотвратят злоупотребите с използването на последователни срочни трудови договори, и на установения в Решение от 23 април 2009 г. по дело Angelidaki и др. (C‑378/07—C‑380/07, Сборник, стр. І‑3071, точка 2 от диспозитива) принцип, че клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение […] не допуска прилагането на национална правна уредба, „така че подновяването на последователни трудови договори в обществения сектор да се разглежда като оправдано от „обективни причини“ по смисъла на посочената клауза само поради това че тези договори се основават на законови разпоредби, които допускат подновяването им за задоволяване на някои временни нужди, макар че в действителност посочените нужди са устойчиви и дълготрайни“?
Въпрос 4
Нарушава ли държавата членка клауза 8, точка 3 от Рамковото споразумение […], ако в закона за транспониране на Директива 1999/70[…] в националното право въведе основание за използването на срочни трудови договори, каквото представлява описаното във въпрос 2 бюджетно правило, общоприложимо за целия обществен сектор, при положение че преди да бъде приета посочената директива, това правило се е прилагало по подобен начин само за малка част от обществения сектор (висше образование)
Води ли такова нарушение до невъзможност националната разпоредба да се прилага занапред?