всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

O Caoimh

Съдия докладчик – Ó Caoimh

Дело C-225/10: Pérez García и др., Съдебно решение от 20 октомври 2011 г.

Следва ли член 77, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент […] № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че по отношение на лица, които получават пенсии за старост, инвалидност, трудова злополука или професионална болест съгласно законодателството на повече от една държава членка (т.нар. получатели на двойна пенсия или на няколко пенсии) и чието право на пенсия се основава на законодателството на държавата на някогашната месторабота (право на пенсия по вътрешното право), държавата на някогашната месторабота не е длъжна да отпуска семейни помощи, когато в държавата на пребиваване е предвидено сходно обезщетение с по-висок размер, но същевременно то е несъвместимо с друго обезщетение, което съответните лица са избрали да получават, упражнявайки предоставеното им право на избор?
Следва ли член 78, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент […] № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че по отношение на сираците на починали заети или самостоятелно заети лица, за които се е прилагало законодателството на няколко държави членки и е налице теоретично право на пенсия за сираци на основание на законодателството на държавата на някогашната месторабота (потенциално право на пенсия по вътрешното право), държавата на някогашната месторабота не е длъжна да отпуска семейни обезщетения, когато в държавата на пребиваване е предвидено сходно обезщетение с по-висок размер, но същевременно то е несъвместимо с друго обезщетение, което съответните лица са избрали да получават, упражнявайки предоставеното им право на избор?
Това отнася ли се и за обезщетение по член 77 или по член 78 от Регламент […] № 1408/71, което по принцип е предвидено в държавата на пребиваване на децата, но за което не е налице право на избор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-448/10: ThyssenKrupp Acciai Speciali Terni и др./Комисия, Определение от 6 октомври 2011 г.

Допустимо ли е преразглеждане на фактическата преценка и оценката на доказателствата от Общия съд при отсъствие на изопачаване?
Може ли изопачаването на националното право, прието като доказателство, да бъде основание за жалба?
Допустима ли е жалба, когато се повтарят вече изложени основания и доводи, без конкретизиране на грешка в прилагането на правото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-448/10: ThyssenKrupp Acciai Speciali Terni и др./Комисия, Определение от 6 октомври 2011 г.

Квалифицира ли се удължаването на тарифата „Terni“ през 2005 г. като част от първоначалната компенсация за национализацията или представлява нова държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО?
Дали са налице изключителни обстоятелства или легитимни правни очаквания, които биха изключили задължението за възстановяване на помощта, предоставена въз основа на удължаването на тарифата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-521/09: Elf Aquitaine/Комисия, Съдебно решение от 29 септември 2011 г.

Допустимо ли е Комисията да вмени отговорност на дружество майка за нарушение на конкурентното право, извършено от негово дъщерно дружество, единствено въз основа на презумпцията за упражняване на решаващо влияние, без конкретни мотиви относно особените обстоятелства по случая?
Спазено ли е правото на защита на дружеството майка, когато то е било информирано за обвиненията срещу него едва на етапа на изложението на възраженията, а не по-рано в хода на административното производство?
Съответства ли презумпцията за упражняване на решаващо влияние от дружество майка върху дъщерно дружество на принципите на правна сигурност, индивидуализиране на наказанието и презумпция за невиновност?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 253 ЕО, когато Комисията не е изложила конкретни мотиви защо представените от дружеството майка доказателства не са достатъчни за оборване на презумпцията за отговорност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-520/09: Arkema/Комисия, Съдебно решение от 29 септември 2011 г.

Допустимо ли е презумпцията за упражняване на решаващо влияние от страна на дружество майка върху дъщерното дружество да се прилага по начин, който на практика я прави необорима и противоречи на правилата за отговорност?
Нарушава ли се принципът на недопускане на дискриминация, когато презумпцията за решаващо влияние се прилага спрямо участници в картел в зависимост от принадлежността им към група дружества?
Спазени ли са принципът на равно третиране и правото на справедлив съдебен процес, когато Общият съд разглежда само доводите на дружеството майка, но не и на дъщерното дружество?
Съответства ли на принципа на пропорционалност методът за определяне на глобата, при който оборотът на дъщерното дружество се отчита два пъти при изчисляване на санкцията за повторност на нарушението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-313/10: Jansen, Заключение от 15 септември 2011 г.

Въпрос 1
а) Когато се прави правна преценка дали подновяването на срочен трудов договор в конкретния случай е оправдано от обективни причини по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение […], приложено към Директива 1999/70 […], съвместимо ли е със смисъла и целта на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение да се взима предвид единствено положението към момента на подновяването на договора, без да се отчита колко срочни договори са предхождали този договор, или
б) смисълът и целта на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение, а именно да се предотвратят злоупотребите с използването на последователни срочни трудови договори, налагат предвиждането на по-строги изисквания във връзка с „обективните причини“, когато броят на последователните срочни трудови договори преди договора, предмет на преценка, е по-голям или когато периодът, през който съответният работник е полагал труд по силата на последователни срочни трудови договори, е по-дълъг?
Въпрос 2
Клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение […] допуска ли прилагането на норма от националното право като член 14, параграф 1, второ изречение, точка 7 [от TzBfG], съгласно която сключването на последователни срочни трудови договори е оправдано само в обществения сектор поради „обективната причина“, че възнаграждението на работника се изплаща с бюджетни средства, предвидени за срочна заетост, докато при работодателите в частния сектор такива икономически причини не се признават за „обективни причини“?
Въпрос 3
а) Цитираната във въпрос 2 норма относно срочните трудови договори (член 14, параграф 1, второ изречение, точка 7 от TzBfG) съвместима ли е с Рамковото споразумение, ако посоченото в член 14, параграф 1, второ изречение, точка 7 от TzBfG бюджетно правило има достатъчно конкретна цел, която обосновава използването на срочни трудови договори и е свързана преди всичко с разглежданата дейност и условията за нейното упражняване (вж. точка 1 от диспозитива на Решение от 4 юли 2006 г. по дело C‑212/04, Adeneler и др., C‑212/04, Recueil, стр. І‑6057)?
При утвърдителен отговор на въпрос 3, буква а):
б) Налице ли е такава достатъчно конкретна цел, ако бюджетното правило, както в случая член 7, параграф 3 от Закона за бюджета на провинция […], предвижда само, че бюджетните средства са предвидени за извършване на срочна работа като „помощен персонал“?
При утвърдителен отговор на въпрос 3, буква б):
в) Това важи ли и когато дейността на „помощния персонал“ в този смисъл не се свежда само до дейност, с която трябва да се отговори на временно нарастване на обема на работа или на необходимостта от заместване на временно отсъстващ постоянен служител, но обхваща и случаите, в които възнаграждението на работника се изплаща с бюджетни средства, предоставени на разположение поради временното отсъствие на постоянен служител, заемащ същата длъжност, въпреки че на „помощния персонал“ са възложени задачи, които са част от обичайната и постоянна за работодателя дейност и по същество не са свързани с дейността на отсъстващия постоянен служител, или
г) описаното във въпрос 3, буква в) тълкуване на понятието „помощен персонал“ противоречи ли на смисъла и целта на Рамковото споразумение […], а именно да се предотвратят злоупотребите с използването на последователни срочни трудови договори, и на установения в Решение от 23 април 2009 г. по дело Angelidaki и др. (C‑378/07—C‑380/07, Сборник, стр. І‑3071, точка 2 от диспозитива) принцип, че клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение […] не допуска прилагането на национална правна уредба, „така че подновяването на последователни трудови договори в обществения сектор да се разглежда като оправдано от „обективни причини“ по смисъла на посочената клауза само поради това че тези договори се основават на законови разпоредби, които допускат подновяването им за задоволяване на някои временни нужди, макар че в действителност посочените нужди са устойчиви и дълготрайни“?
Въпрос 4
Нарушава ли държавата членка клауза 8, точка 3 от Рамковото споразумение […], ако в закона за транспониране на Директива 1999/70[…] в националното право въведе основание за използването на срочни трудови договори, каквото представлява описаното във въпрос 2 бюджетно правило, общоприложимо за целия обществен сектор, при положение че преди да бъде приета посочената директива, това правило се е прилагало по подобен начин само за малка част от обществения сектор (висше образование)
Води ли такова нарушение до невъзможност националната разпоредба да се прилага занапред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-177/10: Rosado Santana, Съдебно решение от 8 септември 2011 г.

1) Трябва ли Директива [1999/70] да се тълкува в смисъл, че когато конституционният съд на държава — членка на Съюза, се е произнесъл в смисъл, че е възможно установяването на различни права за назначените за определен и за неопределен срок държавни служители в тази държава членка да не противоречи на конституцията ѝ, това задължително предполага, че приложимостта на посочената общностна уредба е изключена в областта на публичната служба на държавата членка?
2) Трябва ли посочената директива да се тълкува в смисъл, че не допуска национална юрисдикция да тълкува принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация по начин, по който да изключва общо от тяхното приложно поле приравняването на положението на назначени за определен и за неопределен срок държавни служители?
3) Трябва ли клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че не допуска работата за определен срок да не се взема предвид като прослужено време при преминаването на постоянна длъжност, и по-конкретно за целите на възнаграждението, определянето на степен или развитието на кариерата на държавния служител?
4) Задължава ли клауза 4 [от Рамковото споразумение] националната правна уредба да се тълкува така, че при изчисляването на продължителността на прослуженото време на държавните служители да не се изключва прослуженото време по временно правоотношение?
5) Трябва ли клауза 4 [от Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че макар условията, предвидени в обявата за свободната длъжност, да са били публикувани и да не са били обжалвани от заинтересованото лице, националният съд е длъжен да разгледа дали те не противоречат на [правната уредба на Европейския съюз] и трябва ли в такъв случай той да не прилага такива условия или националната разпоредба, на която се основават, доколкото противоречат на посочената клауза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-163/10: Patriciello, Съдебно решение от 6 септември 2011 г.

Изявлението, за което е обвинен членът на Европейския парламент [г‑н] Patriciello (описано в обвинителния акт и вече предмет на решение за защита на имунитет), квалифицирано като набедяване по член 368 от Наказателния кодекс, представлява ли мнение, изразено при изпълнение на парламентарните му задължения по смисъла на член 8 от Протокола?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-111/11: Ruipérez Aguirre и ATC Petition/Комисия, Определение от 14 юли 2011 г.

Явява ли се отказът на Комисията да започне процедура за установяване на неизпълнение на задължения акт, подлежащ на съдебен контрол по член 263 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1161718192049 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form