Malenovsky

Какви са последиците за производството пред Съда на Европейския съюз при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой съд е компетентен да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при заличаване на делото от регистъра на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Tanchev

Защита на потребителите | Сближаване на законодателствата | Свобода на установяване | Свободно движение на хора | Свободно предоставяне на услуги

Дело C-18/18: Glawischnig-Piesczek, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.

Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 налагане на някое от посочените по-нататък задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от тази директива, но и друга идентично формулирана информация:
– в целия свят,
– в съответната държава членка,
– на съответния ползвател в целия свят,
– на съответния ползвател в съответната държава членка?
При отрицателен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за равностойна по смисъл информация?
Отнася ли се това за равностойната по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Дело C-574/19: Deutsche Lufthansa, Определение от 23 септември 2019 г.

Компетентен ли е националният съд да се произнася по въпроса за съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Какви са правните последици от оттеглянето на преюдициално запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Pikamae

Дело C-414/19: E. M. и M. S., Определение от 13 септември 2019 г.

Компетентен ли е Съдът да се произнася по съдебните разноски, когато националният съд е оттеглил преюдициалното си запитване?
Какви са последиците за съдебното производство пред Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Pikamae

Интелектуална, индустриална и търговска собственост | Патенти | Сближаване на законодателствата

Дело C-688/17: Bayer Pharma, Съдебно решение от 12 септември 2019 г.

Трябва ли изразът „да предостави подходящо обезщетение“, съдържащ се в член 9, параграф 7 от Директива [2004/48], да се тълкува в смисъл, че държавите членки следва да установят материалноправните разпоредби относно отговорността на страните, размера на обезщетението и начина на обезщетяване, по силата на които съдилищата на държавите членки да разпореждат ищците да обезщетяват ответниците за вреди в резултат от мерки, които впоследствие съдът е отменил или които са престанали да бъдат приложими поради действие или бездействие на ищеца, или в случаите, в които съдът впоследствие е установил, че не е било налице нарушение или опасност от нарушение на право на интелектуална собственост?
В случай на утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, допуска ли член 9, параграф 7 от […] Директива [2004/48] правна уредба на държава членка, съгласно която спрямо посоченото в тази разпоредба от Директивата обезщетение следва да се прилагат общите разпоредби на държавата членка относно гражданската отговорност и обезщетяването на вреди, които предвиждат, че съдът не може да задължи ищеца да поправи вредите, причинени от временна мярка, оказала се впоследствие необоснована поради недействителност на патента, които са настъпили в резултат на това, че ответникът не е действал по очаквания в съответната ситуация начин, или за чието възникване той е отговорен по същата причина, при условие че при подаване на молбата за постановяване на временна мярка ищецът е действал по очаквания в съответната ситуация начин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Pitruzzella

Унгарски

Дело C-683/17: Cofemel, Съдебно решение от 12 септември 2019 г.

Следва ли член 2, буква a) от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство да предоставя авторскоправна закрила на модели като разглежданите в главното производство модели облекла, тъй като, надхвърляйки полезната цел, за която служат, те пораждат собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка?
Следва ли член 2, буква a) от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство да предоставя авторскоправна закрила на произведенията на приложните изкуства, индустриалните дизайни и модели или дизайнерските произведения, ако в светлината на особено взискателна преценка относно художествения им характер и предвид преобладаващите тенденции в културните и институционални среди заслужават да бъдат квалифицирани като „художествено творение“ или „произведение на изкуството“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Интелектуална, индустриална и търговска собственост | Марки

Португалски

Дело C-375/19: Wirecard Technologies/EUIPO, Определение от 10 септември 2019 г.

Установено ли е отклонение от предходната съдебна практика на Общия съд при прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001?
Повдига ли жалбата въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз, който да обоснове допускане на обжалването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Жалба за отмяна, Обжалване

Английски

Дело C-375/19: Wirecard Technologies/EUIPO, Определение от 10 септември 2019 г.

Интелектуална, индустриална и търговска собственост | Марки

Допустимо ли е обжалване, ако жалбоподателят не докаже, че повдигнатият правен въпрос е от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Жалба за отмяна, Обжалване

Английски

Дело C-345/19: EUflight.de, Определение от 26 август 2019 г.

Компетентен ли е националният съд да се произнесе по съдебните разноски при отпадане на предмета на спора по преюдициално запитване?
Какви са процедурните последици за делото пред Съда след уведомление от националния съд за отпадане на предмета на спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Pikamae

Дело C-354/18: Rusu, Съдебно решение от 29 юли 2019 г.

Следва ли член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че сумата от 400 EUR, предвидена в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004, е предназначена главно за поправяне на имуществените вреди, като неимуществените вреди следва да се разглеждат от гледна точка на член 12 от този регламент, или разпоредбата на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 покрива главно неимуществените вреди, като имуществените се уреждат от разпоредбите на член 12?
Включва ли се в понятието за допълнително обезщетение, предвидено от член 12 от този регламент, сумата, която представлява нереализиран доход от заплата, надхвърлящ сумата от 400 EUR, определена от член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004?
Следва ли вредата, причинена от нереализиран доход от заплатата в резултат на невъзможността работникът да се яви на работа поради късното си пристигане в крайния пункт в резултат на премаршрутирането, да се разглежда от гледна точка на изпълнението на задълженията, предвидени в член 8 от Регламент № 261/2004 или в член 12 от него във връзка с член 4 от същия регламент?
Релевантно ли е при определяне на вредите, причинени на пътниците, обстоятелството, че те са се съгласили с предложението на авиокомпанията за полет на 11 септември 2016 г., макар и да са могли да предположат, че няма да получат заплата за времето, през което ще отсъстват от работа?
Следва ли член 12, параграф 1, второ изречение от Регламент № 261/2004, според който „Обезщетението, предоставено по този регламент, може да се приспадне от такова обезщетение“, да се тълкува в смисъл, че оставя на преценката на националната юрисдикция приспадането на сумата, предоставена на основание член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 от допълнителното обезщетение или че това приспадане е задължително?
Ако приспадането на сумата не е задължително, кои са критериите, въз основа на които националната юрисдикция решава дали да приспадне сумата, предвидена в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 от допълнителното обезщетение?
Следва ли член 4, параграф 3 от Регламент № 261/2004 във връзка с член 8, параграф 1 от този регламент да се тълкува в смисъл, че налага на опериращия въздушен превозвач да представи на засегнатите пътници пълна информация за всички предвидени във втората от тези разпоредби възможности, или тази разпоредба задължава също и засегнатите пътници да съдействат активно при издирването на информация във връзка с това?
При условията на член 8 от Регламент № 261/2004 на кого е възложена тежестта за доказване, че е направено премаршрутиране с оглед на първа възможност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Sharpston