Lycourgos
Съдия докладчик – Lycourgos
Дело C-674/22: Gemeente Dinkelland, Съдебно решение от 22 февруари 2024 г.
Трябва ли правният принцип, че се дължи лихва за забава, когато възникне право на възстановяване на събран в нарушение на правото на Съюза данък, да се тълкува в смисъл, че на данъчнозадълженото лице, на което се възстановява данъкът, трябва да се плати лихва за забава и при положение че:
a) възстановяването е в резултат на допуснати от данъчнозадълженото лице счетоводни грешки като описаните в настоящото решение, за които данъчният инспектор не е отговорен,
б) възстановяването се налага поради преизчисляване по нов критерий за разпределение, прилаган за целите на приспадане на данъка за общите разходи при описаните в настоящото решение обстоятелства?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, от кой момент в такъв случай възниква правото на лихва за забава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/22: MAX7 Design, Определение от 8 февруари 2024 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване?
Кой съд е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разноските, направени за представяне на становища пред Съда от лица, които не са страни по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-303/22: CROSS Zlín, Съдебно решение от 18 януари 2024 г.
Трябва ли член 2, параграф 3 и член 2а, параграф 2 от Директива 89/665 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която забранява на възлагащия орган да сключи договор за обществена поръчка само до датата, на която първоинстанционният орган по смисъла на този член 2, параграф 3, който не е съдебен орган в тази държава членка, се произнесе по жалбата срещу решението за възлагане на тази обществена поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-75/23: Parchetul de pe lângă Tribunalul Braşov, Определение от 9 януари 2024 г.
Необходимо ли е националните съдилища да не прилагат решения на националния конституционен съд, които възпрепятстват ефективното наказателно преследване на тежки измами срещу финансовите интереси на Съюза, когато тези решения се основават на принципа на законност на престъпленията и наказанията?
Допустимо ли е прилагането на национален стандарт за защита, свързан с принципа на обратно действие на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), когато това би застрашило примата, единството и ефективността на правото на Съюза?
Възпрепятства ли принципът на примат на правото на Съюза националните разпоредби или практики, които обвързват националните съдилища с решения на конституционния съд и върховния съд и предвиждат дисциплинарна отговорност при тяхното неизпълнение, в случаите, когато тези решения противоречат на правото на Съюза с пряко действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-75/23: Parchetul de pe lângă Tribunalul Braşov, Определение от 9 януари 2024 г.
Изисква ли правото на Съюза националните съдилища да не прилагат национални разпоредби или съдебна практика, които водят до системен риск от безнаказаност за тежки измами във вреда на финансовите интереси на Съюза, включително поради правила за давността?
Допустимо ли е националните съдилища да бъдат обвързани от решения на конституционния съд или върховния съд, когато те противоречат на разпоредби от правото на Съюза с пряко действие, поради риск от дисциплинарна отговорност?
Могат ли националните съдилища да прилагат национален стандарт за защита, основан на принципа на обратно действие на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), ако това води до оспорване на процесуални действия по прекъсване на давността, извършени преди обявяването на противоконституционност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-131/23: Unitatea Administrativ Teritorială Judeţul Unitatea Administrativ Teritorială Judeţul Braşov, Определение от 9 януари 2024 г.
Съвместима ли е липсата на уредба за прекъсване на давността за наказателно преследване с изискванията на Решение 2006/928/ЕО и дали това води до системен риск от безнаказаност за корупционни престъпления?
Длъжни ли са националните съдилища да оставят без приложение вътрешни разпоредби или съдебни решения, които препятстват ефективното и възпиращо санкциониране на корупционни престъпления, когато това е необходимо за прилагане на задълженията по правото на Европейския съюз?
Може ли принципът за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior) да се използва като основание за преразглеждане на въпроса за прекъсване на давността с процесуални действия, извършени преди обезсилването на съответната разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/22: Infraestruturas de Portugal и Futrifer Indústrias Ferroviárias, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Следва ли основанието за изключване, посочено в член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24, да се счита за „въпрос, който следва да бъде решен от възлагащия орган“?
Може ли националният законодател да замени изцяло решението, което възлагащият орган трябва да приеме съгласно член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24, с общо решение (акт, проявяващ последиците на решение) на органа за защита на конкуренцията за налагане като допълнителна санкция на забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки за определен период от време, в допълнение към глоба за нарушение на правилата на конкуренция?
Трябва ли решението на възлагащия орган относно „надеждността“ на икономическия оператор от гледна точка на спазването (или неспазването) на правилата на конкурентното право извън конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка да се разбира като необходимост от мотивирана преценка на относителната надеждност на този икономически оператор като неразделна част от правото на добра администрация, предвидено в член 41, параграф 2, буква в) от Хартата?
Съответства ли на правото на ЕС, и по-специално на член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24, възприетото в член 55, параграф 1, буква f) от CCP решение на португалския законодател да постави изключването на икономически оператор от процедура за възлагане на обществена поръчка, основано на нарушение на правилата на конкуренция извън въпросната конкретна процедура за възлагане на обществена поръчка, в зависимост от постановеното от органа за защита на конкуренцията в производство по налагане като допълнителна санкция на забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки - производство, в рамките на което органът за защита на конкуренцията преценява относимостта на предприетите корективни (self-cleaning) мерки?
Може ли също така да се приеме, че съответства на правото на ЕС, и по-специално на член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24, възприетото в член 70, параграф 2, буква g) от CCP решение на португалския законодател да ограничи възможността за изключване на оферта поради наличието на сериозни данни за действия, споразумения, практики или информация, които могат да нарушат правилата на конкуренция, само до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка, в която са установени тези практики?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-223/23: Redu, Определение от 19 декември 2023 г.
Съответства ли преюдициалното запитване на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда по отношение на изложените фактически и правни основания, както и връзката между спора и правото на Съюза?
Съществува ли необходима връзка между предмета на главното наказателно производство и съответните разпоредби на правото на Съюза, чието тълкуване се иска?
Допустимо ли е преюдициалното запитване при липса на достатъчни основания, които да обосновават необходимостта от тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-223/23: Redu, Определение от 19 декември 2023 г.
Съответства ли преюдициалното запитване на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда, включително необходимостта от достатъчно изложени основания и връзка между правото на Съюза и националното право?
Може ли да се обоснове необходимостта от тълкуване на конкретни разпоредби от правото на Съюза в контекста на разглеждания наказателен спор?
Допустимо ли е преюдициалното запитване при липса на установена релевантност между предмета на спора и разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване се иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/22: MAX7 Design, Заключение от 14 декември 2023 г.
1. С оглед на член 273 от Директива за ДДС и на принципа на пропорционалност по член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съвместима ли е със свободата на стопанска инициатива, закрепена в член 16 от Хартата, правната уредба на държава членка, която предвижда, че данъчният идентификационен номер на дружество, съответно идентификационният му номер за целите на данъка върху добавената стойност, може да бъде заличен, тъй като дружеството не е предоставило изисканото обезпечение за плащането на данъчни задължения, и в случай че на съдружниците не е било пряко известно нито обстоятелството, че на дружеството е било наложено такова обезпечение, нито че основанието за налагането му е обстоятелството, че висш ръководен служител на дружеството е настоящ или бивш съдружник или висш ръководен служител в друго юридическо лице с непогасено данъчно задължение?
2. С оглед на принципа на необходимост, предвиден в член 273 от Директивата за ДДС, и на принципа на пропорционалност, предвиден в член 52, параграф 1 от Хартата, съвместима ли е със свободата на стопанска инициатива, закрепена в член 16 от Хартата, и с правото на ефективни правни средства за защита, предвидено в член 47 от Хартата, правната уредба на държава членка, която предвижда, че данъчният идентификационен номер на дружество, съответно идентификационният му номер за целите на данъка върху добавената стойност, може да бъде заличен, тъй като дружеството не е предоставило изисканото обезпечение за плащането на данъчни задължения, и в случай че поради минималния срок, изискван съгласно общите разпоредби на правната уредба на държавата членка относно надлежното свикване на органа за вземане на решения на дружеството, този орган не може да освободи от длъжност висшия ръководен служител, който носи лична отговорност за пречката, обосновала налагането на обезпечението, преди да влезе в сила решението на данъчния орган за налагането на това обезпечение, като с това този орган отстрани пречката в предвидения срок, в резултат на което би отпаднало задължението за предоставяне на обезпечение, позволявайки да се избегне заличаването на данъчния идентификационен номер?
3. Съвместима ли е със закрепената в член 16 от Хартата свобода на стопанска инициатива, с нейното ограничение, което е необходимо съгласно член 273 от Директива 2006/112 и пропорционално съгласно член 52, параграф 1 от Хартата, както и с правото на ефективни правни средства за защита по смисъла на член 47 от същата, правната уредба на държава членка, която императивно и без да оставя свобода на преценка на правоприлагащите органи предвижда, че:
а) отстраняването от страна на дружеството, в качеството му на данъчнозадължено лице, след влизането в сила на решението за налагане на обезпечението за плащане на данъчни задължения, на пречката, обосновала налагането на обезпечението, не се отразява на задължението за предоставяне на обезпечение за плащането на данъчни задължения, а следователно и на възможността за заличаване на данъчния идентификационен номер, дори в случай че тази пречка е била отстранена след влизането в сила на решението за налагане на обезпечението, но в предвидения за предоставянето на обезпечението срок?
б) ако не е предоставено обезпечението за плащането на данъчни задължения, дружеството в качеството му на данъчнозадължено лице не може, след изтичане на предвидения за предоставянето на обезпечението срок, да поправи правните последици от заличаването на данъчния му идентификационен номер дори когато е отстранило пречката, обосновала налагането на обезпечението, след влизането в сила на решението за налагането му, но в предвидения за предоставянето на обезпечението срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.