Jaaskinen
Съдия докладчик – Jääskinen
Дело C-146/22: Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej (TVA pour boissons chaudes lactées), Съдебно решение от 5 октомври 2023 г.
Следва ли член 98 от Директива 2006/112/ЕО във връзка с точки 1 и 12а от приложение III към нея, с член 6 от Регламент за изпълнение № 282/2011, както и с принципа на данъчен неутралитет, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че за хранителните продукти, съставени от една и съща основна съставка и задоволяващи една и съща нужда на средностатистическия потребител, се прилагат две различни намалени ставки на ДДС в зависимост от това дали се продават на дребно в магазин, или са приготвени и предлагани топли на клиент по негова поръчка за непосредствена консумация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-341/22: Feudi di San Gregorio Aziende Agricole, Заключение от 28 септември 2023 г.
1) Може ли член 9, параграф 1 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не признава качеството на данъчнозадължено лице и следователно правото на приспадане или възстановяване на платения ДДС на субект, който извършва релевантни за целите на ДДС доставки на стойност, която се счита за несъответстваща — тъй като е прекалено ниска — в сравнение с това, което разумно може да се очаква от активите, с които разполага в продължение на три последователни години, съгласно предварително определени от закона критерии и който не е в състояние да докаже наличието на обективни пречки, за да обоснове това обстоятелство?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли член 167 от [Директивата за ДДС] и общите принципи на неутралност на ДДС и на пропорционалност на ограничаването на правото на приспадане на ДДС национална правна уредба, която с член 30, параграф 4 от Закон № 724 от 1994 г. отказва правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС, на възстановяване или използване на същия в последващ данъчен период на данъчнозадълженото лице, което в три последователни данъчни периода извършва релевантни за целите на ДДС доставки на стойност, която се счита за несъответстваща — тъй като е прекалено ниска — в сравнение с това, което разумно може да се от очаква от активите, с които разполага в продължение на три последователни години, съгласно предварително определени от закона критерии и което не е в състояние да докаже наличието на обективни пречки, за да обоснове това обстоятелство?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, допускат ли принципите на Европейския съюз на правна сигурност и на зачитане на оправданите правни очаквания национална правна уредба, която с член 30, параграф 4 от Закон № 724 от 1994 г. отказва правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС, на възстановяване или използване на същия в последващ данъчен период на данъчнозадълженото лице, което в три последователни данъчни периода извършва релевантни за целите на ДДС доставки на стойност, която се счита за несъответстваща — тъй като е прекалено ниска — в сравнение с това, което разумно може да се от очаква от активите, с които разполага в продължение на три последователни години, съгласно предварително определени от закона критерии и което не е в състояние да докаже наличието на обективни пречки, за да обоснове това обстоятелство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-508/22: Administrația Județeană a Finanțelor Publice Brașov (Transfert du droit au remboursement), Съдебно решение от 28 септември 2023 г.
Може ли правото на Съюза [член 110 ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че размерът на такса, която е забранена от правото на Съюза, е включен в стойността на превозното средство и [вземането във връзка с него] може да бъде прехвърлено заедно с правото на собственост върху превозното средство на трети лица приобретатели?
Допуска ли тълкуването [на член] 110 ДФЕС национална правна уредба като член 1 от OUG № 52/2017, съгласно която възстановяването на забранена от правото на Съюза такса може да се извърши само в полза на задълженото лице, което я е платило, но не и на последващите приобретатели на превозното средство, за което е платена таксата, когато таксата не е възстановена на платеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-461/21: Cartrans Preda, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Трябва ли с оглед предоставяне на освобождаване от ДДС на транспортни дейности и услуги във връзка с внос на стоки по смисъла на Директивата за ДДС, член 86, параграф 1, буква б) и параграф 2 да се тълкува в смисъл, че регистрирането на операция по внос (например изготвянето на обобщената декларация за въвеждане от митническия орган чрез предоставянето на MRN), предполага винаги и включването в основата за изчисляване на митническата стойност на таксата за транспорт до първото местоназначение на територията на държавата членка на вноса
Наличието на MRN, за който не се установява никаква конкретна индиция за измама, доказва ли имплицитно, че всички разходи, посочени в член 86, параграф1, букви а) и б) от посочената директива, са включени в данъчната основа за митнически цели?
Допускат ли член 144, член 86, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Директивата за ДДС данъчна практика на държава членка за отказ от освобождаване от ДДС на транспортните услуги, свързани с внос в Съюза, поради непредставяне на строго формалното доказателство за включването на таксите за транспорт в митническата стойност, въпреки че, от една страна, са представени други релевантни за вноса придружаващи документи — обобщената декларация и товарителницата CMR с указване на предаването на получателя, а от друга страна, няма никаква индиция, която да може да постави под съмнение автентичността или надеждността на обобщената декларация и на товарителницата CMR?
С оглед на разпоредбите на член 57 ДФЕС представлява ли възстановяването на ДДС и на акцизите от данъчните администрации на няколко държави членки вътреобщностна доставка на услуги или дейност на общ комисионер, действащ като посредник по търговска сделка?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице ограничение на свободното предоставяне на услуги, когато получателят на услуга, предоставена от установен в друга държава членка доставчик на услуги, е задължен от законодателството на държавата членка, в която е установен, да удържи данък върху дължимото възнаграждение за разглежданата доставка на услуги, като се има предвид, че липсва такова задължение за удържане на данък, когато договаря същата услуга с доставчик на услуги, установен в същата държава членка като получателя на услугите?
Представлява ли данъчното третиране в държавата, на която е местно лицето, изплащащо дохода, фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на услуги, доколкото, за да избегне прилагането на данъка при източника в размер на 4 %, местното лице трябва да си сътрудничи в областта на възстановяването на ДДС и на акцизите само със също местни образувания, а не с други, установени в други държави членки?
Може ли да се счита за нарушение на член 56 ДФЕС и обстоятелството, че полученият от чуждестранното лице брутен размер на дохода се облага с данък 4 % (или евентуално 16 %), докато корпоративният данък, прилаган към местния за същата държава членка доставчик на услуги (доколкото реализира печалба), възлиза на 16 % от нетния размер, тъй като такова данъчно облагане представлява друг фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на разглежданите услуги от чуждестранни лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/21: Charles Taylor Adjusting, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
1) Трябва ли предвид точното си значение понятието „явно противоречие с обществения ред на Съюза“, а оттам и понятието „явно противоречие с вътрешния обществен ред“ — което съгласно член 34, точка 1 и член 45, параграф 1 от Регламент № 44/2001 e основание да се откаже признаването или декларирането на изпълняемост — да се разбира в смисъл, че освен изричните „разпореждания да не се водят дела [anti-suit injunctions]“, забраняващи започването и продължаването на производства в друга държава членка, то обхваща и решения или определения на съдилища на държави членки, които усложняват и възпрепятстват достъпа на ищеца или жалбоподателя до съдебна защита от съд на друга държава членка или продължаването на вече висящи пред този съд производства, и дали такава намеса в правораздавателната компетентност на съда на друга държава членка да разгледа конкретен спор, с който вече е сезиран, е съвместима с обществения ред на Съюза
По-специално, противоречи ли на обществения ред на Съюза по смисъла на член 34, точка 1 и член 45, параграф 1 от Регламент № 44/2001 признаването и/или декларацията за изпълняемост на решение или определение, с което съдилища на държава членка присъждат на лицата, поискали признаване и декларация за изпълняемост, временно и предварително парично обезщетение за съдебните разноски, направени от тях поради предявяването на съдебен иск или продължаването на производство пред съд на друга държава членка, ако мотивите, на които почива това решение или определение, са:
а) че при разглеждане на този иск се оказва, че спорът попада в обхвата на спогодба, сключена законосъобразно и одобрена от съда на държавата членка, който постановява решението и/или определението, и
б) че съдът на другата държава членка, сезиран от ответника по делото, по което е постановено решението или определението, с нов иск, е лишен от компетентност по силата на клауза за предоставяне на изключителна компетентност?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, има ли по същинския смисъл на член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001, както е очертан с тълкуването на Съда на ЕС, пречка за признаването и декларацията за изпълняемост в Гърция на решението и определенията с посоченото по-горе съдържание (първия въпрос), постановени от съдилищата на друга държава членка (Обединеното кралство), когато това решение или тези определения са в пряко и явно противоречие с вътрешния обществен ред, като се имат предвид преобладаващите в страната фундаментални разбирания (посочени по-горе) за обществен ред и право, основните норми от гръцкото право, стоящи в същината на правото на съдебна защита — членове 8 и 20 от Конституцията, член 33 от Astikos Kodikas (Граждански кодекс) и принципът на защита на това право, отразен навсякъде в гръцкото процесуално право и конкретизиран по-специално в член 176, член 173, параграфи 1—3 и членове 185, 205 и 191 от Kodikas Politikis Dikonomias (Граждански процесуален кодекс) […] — и член 6, параграф 1 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи], така че в такъв случай да се обоснове пренебрегване на присъщия за правото на Съюза принцип на свободно движение на съдебните решения
Съвместимо ли е непризнаването поради тази пречка с разбиранията, възприемащи и насърчаващи европейската перспектива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-270/23: Topcart/EUIPO, Определение от 17 юли 2023 г.
Налице ли са конкретни и индивидуални аргументи в жалбата, които да докажат, че повдигнатите въпроси са от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Могат ли основанията, които по същество представляват оспорване на фактическата преценка на Общия съд, да обосноват допускане на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-270/23: Topcart/EUIPO, Определение от 17 юли 2023 г.
Какви са изискванията към съдържанието и мотивите на молбата за допускане на обжалване пред Съда във връзка със значението на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Възможен ли е контрол от страна на Съда върху преценката на фактите и доказателствата в рамките на процедурата по допускане на обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-285/22: Julien/Съвет, Съдебно решение от 6 юли 2023 г.
Ограничава ли споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Обединеното кралство неправомерно правата на лица с дългосрочни семейни и имуществено-икономически връзки в Съюза, като не гарантира тяхната свобода на движение?
Допуснал ли е Общият съд грешка при преценката на допустимостта на жалбата, като е приел, че жалбоподателят няма качеството на индивидуално засегнато лице и че решението за сключване на споразумението не представлява акт с нормативен характер по смисъла на член 263, четвърта алинея, ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-285/22: Julien/Съвет, Съдебно решение от 6 юли 2023 г.
Ограничава ли споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Обединеното кралство индивидуалните права на лицата с тесни семейни и имуществено-икономически връзки с Европейския съюз по начин, който нарушава техните права?
Допуснал ли е Общият съд грешка при преценката на допустимостта на жалбата, като е приел, че жалбоподателят не разполага с процесуална легитимация по член 263, четвърта алинея, второ и трето изречение ДФЕС, тъй като не е индивидуално засегнат и оспорваното решение не представлява регулаторен акт без мерки за изпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-593/22: First Bank, Съдебно решение от 6 юли 2023 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива [93/13] и да се тълкува в смисъл, че:
a) „договорни [клаузи], които отразяват [императивни] законови или подзаконови разпоредби“, трябва да възпроизвеждат изцяло или отчасти съответстващата правна норма във въпросната законова разпоредба
или
б) „договорни [клаузи], които отразяват [императивни] законови или подзаконови разпоредби“, трябва да съдържат изрично позоваване на съответстващата правна норма във въпросната законова разпоредба,
или, напротив,
в) за да се приеме изключването от обхвата на анализа на неравноправния характер на договорна клауза, предвидена в член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО, е достатъчно да се приложи общото правило на гражданското право, според което договорите се допълват от закона, при липса на конкретно позоваване или препратка към съответстващата правна норма във въпросната законова разпоредба?
2) Трябва ли разпоредбата на член 1, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че в рамките на специалния правен режим за защита на правата на потребителите е прекомерно да се приеме, че потребителят е длъжен да познава съдържанието на всички правни норми в законовите разпоредби, които допълват договора, въпреки че продавачът или доставчикът не го е информирал предварително за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.