Hirsch
Съдия докладчик – Hirsch
Дело C-107/97: Rombi и Arkopharma, Съдебно решение от 18 май 2000 г.
Може ли държава членка правилно да транспонира дадена директива на Общността, когато в националния акт за транспониране запазва в сила предходни разпоредби, приети въз основа на отменено национално законодателство, транспониращо предходна, отменена директива, като в новия акт за транспониране само посочва, че тези разпоредби остават в сила, доколкото не противоречат на новото национално законодателство?
Позволяват ли член 10, параграф 2 и член 15, параграф 2 от Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно храните, предназначени за специални хранителни цели (ОВ 1989 L 186, стр. 27) на държава да продължи да прилага правила, които предхождат Директивата и акта за нейното транспониране?
Позволява ли класификацията, въведена с Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно храните, предназначени за специални хранителни цели, на храните, предназначени за специални хранителни цели, в девет групи (посочени в приложение I към нея), които трябва да бъдат предмет на специфични директиви, и на храни, които не попадат в тези групи, за които не е предвидено приемането на такива директиви, държава членка да прилага правила, основани на класификация, базирана на разграничение между диетични продукти и диететични продукти или на разграничение между храни за кърмачета и малки деца и храни, различни от тези за кърмачета и малки деца?
Изключват ли член 10, параграф 2 и член 15, параграф 2 от Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно храните, предназначени за специални хранителни цели, които не засягат прилагането на национални мерки в случай, че не са приети специфични директиви, предвидени в член 4 от Директивата, възможността физически лица да се позовават на разпоредбите на Директивата, за да оспорят подробните мерки по транспониране, приети от държавите членки, и да поискат тяхното неприложение от националните съдилища, доколкото те противоречат на разпоредбите на Директивата?
Не предполага ли фактът, че храните се контролират в рамките на директивите на Общността, че държавите членки са длъжни при осъществяване на такъв контрол да спазват общите принципи на Общността, по-специално защитата на оправданите правни очаквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/99: Idéal tourisme, Заключение от 11 май 2000 г.
1. Позволява ли Директива 77/388/ЕИО на Съвета, и по-специално членове 12, параграф 3 и 28, параграф 3, буква б) от нея, на държавите членки да въвеждат, в ущърб на предприятията за автобусен превоз на пътници, дискриминация, която противоречи на принципите на равно третиране и недискриминация, залегнали в правото на Общността?
2. Може ли режимът на ДДС, който облагодетелства даден сектор на икономическа дейност, като този в настоящия случай, да представлява държавна помощ по смисъла на член 92 от Договора от Рим, дори когато не защитава изключително интересите на националната индустрия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-292/97: Karlsson и др., Съдебно решение от 13 април 2000 г.
Допускат ли Регламент (ЕИО) № 3950/92 на Съвета за установяване на допълнителна такса в сектора на млякото и млечните продукти, членове 5 и 40, параграф 3 от Договора за ЕО и основният принцип на равно третиране по правото на Общността национални разпоредби на държава, която е присъединила към Съюза на 1 януари 1995 г., съгласно които:
(а) за производители, които не са променили производството си, за основа при определяне на млечната квота се вземат средните доставки през 1991, 1992 и 1993 г.;
(б) производители, които са започнали или увеличили производството на мляко между 1 януари 1991 г. и 31 декември 1994 г., трябва да приемат намаление на млечната квота, за разлика от производителите на мляко, чиито производствени условия не са се променили през този период, и производителите на екологично произведено мляко, като това намаление се определя по различен начин за производителите, които са започнали производството, и за тези, които са увеличили производството;
(в) производители, които са доставяли мляко преди присъединяването на държавата към системата на млечните квоти на ЕО, но които — по причини извън техния контрол — не са доставяли мляко през целия необходим квалификационен период за получаване на квота (1 март 1994 г. до 1 януари 1995 г.), се отказва квота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/97: Комисия/Van Balkom Non-Ferro Scheiding, Съдебно решение от 17 февруари 2000 г.
Допустимо ли е прекратяването на договора от страна на Комисията съгласно клаузите на договора, при положение че не всички страни по договора са били изрично уведомени?
Съществува ли право на Комисията да изиска възстановяване на авансовите плащания след прекратяване на договора и как се определя размерът на дължимото възстановяване?
Може ли ответникът да упражни право на задържане (retention) поради неприключване на разглеждането на втория финансов отчет?
Дължи ли се лихва върху сумата за възстановяване и от коя дата следва да се изчислява тя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-273/98: Schlebusch, Заключение от 10 февруари 2000 г.
Следва ли първото изречение на член 3а, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 857/84, изменен с Регламент (ЕИО) № 1639/91, да се тълкува в смисъл, че на производител на мляко следва да се предостави окончателна специална референтна квота и в случай че през предвидения в тази разпоредба период той не е използвал временно предоставената му специална референтна квота за съответно увеличаване на производството на мляко, а е прехвърлил временно на друго стопанство онази част от квотата си за мляко, която съответства на първоначалната референтна квота, с която разполага неговото стопанство в допълнение към временно предоставената специална референтна квота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-12/98: Amengual Far, Съдебно решение от 3 февруари 2000 г.
Могат ли държавите членки съгласно член 13, буква Б, буква б) от Директива 77/388/ЕИО да установят като общо правило облагането с данък върху добавената стойност при отдаването под наем на недвижими имоти и като изключение да освободят само отдаването под наем на недвижими имоти, предназначени за жилищни цели?
Ако член 13, буква Б, буква б) от Директива 77/388/ЕИО не е правилно транспониран, следва ли тази разпоредба на Общността да има директен ефект, доколкото в нея се установява основно правило, че отдаването под наем на недвижими имоти е освободено от ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/89: Mulder и др./Съвет и Комисия, Съдебно решение от 27 януари 2000 г.
Допустимо ли е увеличаването на претендираните суми за обезщетение и въвеждането на нови искания за обезщетение след постановяване на междинното решение?
Допустимо ли е предявяването на искания за изплащане на компенсаторни лихви (удлъгнителни лихви) за периода преди постановяване на междинното решение?
Следва ли исканията за компенсаторни лихви да бъдат отхвърлени поради влязла в сила сила на междинното решение относно лихвите?
Правилно ли са определени принципите и методиката за изчисляване на действително претърпените вреди и обезщетението за загубена печалба?
Следва ли при определяне на обезщетението да се вземат предвид само средните алтернативни доходи или и фактическите алтернативни доходи на ищците?
Допустимо ли е при определяне на обезщетението да се присъждат лихви за обезценка на парите (инфлация) за периода между настъпване на вредата и постановяване на междинното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-23/98: Heerma, Съдебно решение от 27 януари 2000 г.
Следва ли член 4, параграф 1 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че когато единствената икономическа дейност на дадено лице се състои в отдаването под наем на материално имущество на дружество по персонални дружества, в което то е съдружник, това отдаване под наем, макар и да представлява икономическа дейност, не може да се счита за независима дейност поради това, че съдружникът и дружеството трябва да се считат за едно данъчно задължено лице по смисъла на член 4, параграф 1?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-37/90: Heinemann/Съвет и Комисия, Съдебно решение от 27 януари 2000 г.
Допустимо ли е увеличаването на претендираните суми за обезщетение и въвеждането на нови искания за обезщетение (включително за допълнителни вреди и лихви за обезщетение) след постановяване на междинното решение?
Може ли да се присъждат лихви за обезщетение (удлъгнителни лихви) за периода преди постановяване на междинното решение, и допустимо ли е това да се иска в хода на производството?
Следва ли да се приеме възражението за недопустимост, основано на сила на пресъдено нещо на междинното решение, по отношение на исканията за лихви за обезщетение?
Какви са принципите и методиката за изчисляване на действително претърпената загуба (пропусната печалба) при обезщетяване на вреди, причинени от незаконосъобразни актове на институциите на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.