Edward

1. Като се има предвид inter alia член 48 от Договора за ЕИО, следва ли член 35, параграф 3 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че обезщетенията при болест не могат да бъдат отказани, въз основа на национална разпоредба за подбор на риска като тази, съдържаща се в член 44, параграф 1, буква а), подточка 1 от ZW, на работник, който (почти незабавно) след период, в който е бил обхванат от законодателството за обезщетения при болест, е осигурен в държавата членка, чието национално законодателство съдържа разпоредба за подбор на риска като посочената по-горе?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, прилага ли се това тълкуване и когато неработоспособността, която е довела до прилагането на националната разпоредба за подбор на риска, е възникнала през период на осигуряване срещу финансовите последици от болест по законодателството на държавата членка, част от което е и разпоредбата за подбор на риска?
3. Като се има предвид член 25, параграф 2 от Регламент № 1408/71, има ли значение за отговора на първия въпрос дали работникът, преди да работи като наето лице в компетентната държава членка, е бил в положението, посочено в член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) или член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71?
4. Ако на третия въпрос се отговори положително, следва ли член 25, параграф 2 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че работниците, за които се прилага тази разпоредба, трябва да се считат за включени и когато работникът изпълнява всички условия, посочени в член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) или член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71, дори когато никога не е получавал обезщетение за безработица по тези разпоредби от институцията в държавата по пребиваване, тъй като никога не е подал такова заявление?

1) (a) В светлината inter alia на решението по дело Rebmann, следва ли член 13, параграф 2, буква a) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че през периода, в който ищецът е получавал обезщетение за безработица в Белгия, той е бил подчинен на нидерландското законодателство?
1 (b) Ако отговорът на въпрос 1(a) е положителен, изключва ли член 39, параграф 5 от Регламент № 1408/71, в светлината inter alia на решенията по дела Noij и Daalmeijer, възможността да се приеме, че ищецът е останал подчинен на нидерландското законодателство относно обезщетенията за инвалидност, като се има предвид, че е дългосрочно безработен граничен работник, получаващ обезщетение за безработица от институцията в държавата си на пребиваване?
2) В светлината inter alia на принципа на свободно движение на работниците, залегнал в Регламент № 1408/71, изключва ли член 39 от него прилагането спрямо ищеца на разпоредба за подбор на риска, каквато е предвидена в член 30, параграф 1, буква b) от WAO и член 21, параграф 1, буква c) от AAW?