всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Due

Съдия докладчик – Due

Дело C-808/79: Pardini, Заключение от 22 май 1980 г.

1. Трябва ли първата и втората алинея на член 17, параграф 7 от Регламент № 193/75 да се тълкуват в смисъл, че износител, на когото е откраднат лиценз или сертификат за износ, валиден на територията на Общността и определящ предварително размера на възстановяванията, не може да поиска и получи нов лиценз или сертификат или еквивалентен документ, издаден от национален орган, който да му позволи да извърши износните операции преди или след изтичането на срока на валидност на откраднатия документ, като по този начин търпи пълна загуба на предварително определените възстановявания по този документ?
2. В случай на утвърдителен отговор на предходния въпрос, съвместим ли е член 17, параграф 7 от Регламент (ЕИО) № 193/75, който налага много тежка санкция на износител, който без никаква вина от негова страна е претърпял кражба на лиценз или сертификат, с принципа на пропорционалност с оглед на решението на Съда на Европейските общности, като се има предвид, че спорният регламент е регламент на Комисията, а не на Съвета на министрите на ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-143/79: Walsh, Съдебно решение от 22 май 1980 г.

1. Дали лице, което изпълнява условията за осигурителен стаж в една държава членка (в случая Обединеното кралство) за придобиване на право на обезщетение за майчинство (в случая на намалена ставка) за целия период, за който се иска обезщетението в тази държава, е „работник“ по смисъла на:
(а) Регламент (ЕИО) № 1408/71; и
(б) Регламент (ЕИО) № 574/72,
независимо от това, че през този период не е внасяло осигурителни вноски и не е задължено да ги внася?
2. Дали работник, който изпълнява условията за осигурителен стаж за обезщетение за майчинство (независимо дали на пълна или намалена ставка) съгласно законодателството на две или повече държави членки (в случая на Обединеното кралство и Република Ирландия), се счита, за целите на член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72, за „правоимащ да претендира обезщетения за майчинство“ по тези законодателства:
(а) независимо дали такъв работник подлежи на дисквалификация за получаване на такива обезщетения съгласно законодателството на една или повече от тези държави членки поради забавяне при подаване на искането или по други причини; или
(б) само ако искането на такъв работник би било удовлетворено съгласно законодателството на всички тези държави членки?
3. Дали позоваването в член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72 на „законодателствата на две или повече държави членки“ следва да се тълкува като (а) включващо или (б) изключващо регламентите на Европейската икономическа общност?
4. Дали, в случай на работник, който има право да претендира обезщетения за майчинство съгласно законодателството на две или повече държави членки по смисъла на член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72, разпоредбата на този член, че тези обезщетения се предоставят изключително съгласно законодателството на държавата членка, на чиято територия е настъпило раждането (в случая Република Ирландия), изключва възможността ищецът да получи обезщетения за майчинство в държави членки, където раждането не е настъпило (в случая Обединеното кралство):
(а) само за периода, за който ищецът има право да претендира обезщетения за майчинство съгласно законодателството на държавата членка, където е настъпило раждането; или
(б) за всички обезщетения за майчинство във връзка с това раждане в тези държави членки, където раждането не е настъпило?
5. Дали посоченият член 8, доколкото изключва възможността ищецът да получи обезщетения за майчинство в държави членки, където раждането не е настъпило, е валиден и не надхвърля предоставените му правомощия?
6. Дали разпоредбите на член 86 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 относно препращането на искания до компетентния орган се прилагат в случай на искане, което е трябвало, но не е било подадено, за да се съобрази със законодателството на една държава членка (в случая Република Ирландия), в определен срок до орган, институция или съд на тази държава, но е било подадено, след изтичането на този срок, до съответната институция или съд на друга държава членка (в случая Департамента по здравеопазване и социално осигуряване, Лондон, Обединеното кралство)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-789/79: Calpak/Комисия, Заключение от 7 май 1980 г.

Нищожност на член 1 от Регламент № 1731/79
Нищожност на член 1, параграф 3 от Регламент № 1732/79, доколкото изменя член 6 от Регламент № 1530/78
Нищожност на предполагаемо решение на Комисията за предоставяне или заделяне на дял от помощта за производство на консервирани круши Уилямс, ограничен до 64 % за жалбоподателите

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-143/79: Walsh, Заключение от 27 март 1980 г.

1) Дали лице, което изпълнява условията за осигурителни вноски в една държава членка (в случая Обединеното кралство) за придобиване на право на обезщетение за майчинство (в случая на намалена ставка) през целия период, за който се иска обезщетението в тази държава, е „работник“ по смисъла на (a) Регламент (ЕИО) № 1408/71 и (b) Регламент (ЕИО) № 574/72, независимо от това, че през този период не е внасяло осигурителни вноски и не е било длъжно да ги внася?
2) Дали работник, който изпълнява условията за осигурителни вноски за обезщетение за майчинство (или на пълна, или на намалена ставка) съгласно законодателството на две или повече държави членки (в случая на Обединеното кралство и Република Ирландия), следва за целите на член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72 да се счита за „имащ право да иска обезщетения за майчинство“ по тези законодателства:
(a) независимо дали такъв работник подлежи на дисквалификация за получаване на такива обезщетения по законодателството на една или повече от тези държави членки поради закъснение при подаване на искането или по други причини; или
(b) само ако искането на такъв работник би било действително уважено по законодателството на всички тези държави членки?
3) Дали изразът „законодателствата на две или повече държави членки“, използван в член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72, следва да се счита за (a) включващ или (b) изключващ регламентите на Европейската икономическа общност?
4) Дали, в случай на работник, който има право да иска обезщетения за майчинство по законодателството на две или повече държави членки по смисъла на член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72, разпоредбата на този член, че тези обезщетения се предоставят изключително по законодателството на държавата членка, на чиято територия е настъпило раждането (в случая Република Ирландия), изключва възможността заявителят да получи обезщетения за майчинство в държави членки, където раждането не е настъпило (в случая Обединеното кралство):
(a) само за периода, за който заявителят има право да иска обезщетения за майчинство по законодателството на държавата членка, където е настъпило раждането; или
(b) за всички обезщетения за майчинство във връзка с това раждане в тези държави членки, където раждането не е настъпило?
5) Дали член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72, доколкото изключва възможността заявителят да получи обезщетения за майчинство в държави членки, където раждането не е настъпило, може да се счита за невалиден поради превишаване на правомощията (ultra vires), т.е. несъвместим с член 51 от Договора за ЕИО?
6) Дали член 86 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 се прилага в случай на искане, което е трябвало да бъде, но не е било подадено, за да се съобрази със законодателството на една държава членка (в случая Република Ирландия), в определен срок до орган, институция или съд на тази държава, но е било подадено извън този срок до съответния орган или съд на друга държава членка (в случая Департамента по здравеопазване и социално осигуряване, Лондон, Обединеното кралство)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-133/79: Sucrimex/Комисия, Съдебно решение от 27 март 1980 г.

Являва ли се съобщението по телекс от 3 юли 1979 г. на Комисията акт, който поражда правни последици и подлежи на съдебен контрол по член 173, втора алинея от Договора за ЕИО?
Възниква ли отговорност на Европейската общност за вреди по член 215, втора алинея от Договора за ЕИО въз основа на становище на Комисията, изразено в рамките на вътрешно сътрудничество с националните органи при прилагането на правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-106/79: VBBB/Eldi Records, Съдебно решение от 20 март 1980 г.

Може ли едно старо споразумение, чийто пълен текст е приложен към формуляра за уведомяване, да се счита за надлежно уведомено и следователно временно валидно в цялост, дори ако само някои от клаузите на това споразумение са цитирани във формуляра за уведомяване, при условие че описанието, дадено там, представлява вярно и точно отражение на разпоредбите, които по това време са били считани за най-важни?
Дали писмо от Комисията, с което се иска допълнителна информация съгласно член 11 от Регламент № 17 относно уведомено споразумение, по някакъв начин изменя последиците от уведомяването?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, дали уведомяването на част от споразумението има последици само за тази част?
Ако определена категория стоки е попадала в обхвата на споразумението към момента на неговото уведомяване, дали последващото изключване на тези стоки от обхвата на споразумението за определен период може да заличи последиците от уведомяването по отношение на тази категория?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-118/79: Knauf/Hauptzollamt Hamburg-Jonas, Съдебно решение от 20 март 1980 г.

Трябва ли думата „износ“ по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1132/74 на Съвета от 29 април 1974 година относно производствените възстановявания в секторите на зърнените култури и ориза да се тълкува в смисъл, че износна такса трябва да се налага върху продукти, попадащи под тарифна позиция 11.08 А от Общата митническа тарифа, дори ако те са били изнесени през септември и октомври 1974 година по режим на пасивно усъвършенстване и впоследствие са били реимпортирани като преработени стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-133/79: Sucrimex/Комисия, Заключение от 6 март 1980 г.

Недопустимост на иска за отмяна на решението, съдържащо се в телекс съобщението от 3 юли 1979 г. на генералния директор по земеделието
Недопустимост на евентуалния иск за обезщетение срещу Комисията

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-38/79: Nordmark, Съдебно решение от 5 март 1980 г.

Следва ли член 11, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1380/75 на Комисията от 29 май 1975 г. да се тълкува по аналогия с член 6, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 192/75 на Комисията от 17 януари 1975 г. в смисъл, че ако стоки, изнесени от държава членка, погинат по време на транспортирането вследствие на непреодолима сила, износителят има право на изплащане от изнасящата държава членка на същите парични компенсационни суми, които биха му се дължали, ако стоките бяха достигнали местоназначението си и ако митническите формалности по вноса бяха изпълнени там?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 131323334 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form