Díez de Velasco
Съдия докладчик – Diez de Velasco
Дело C-190/91: Lante/Regione di Veneto, Съдебно решение от 14 януари 1993 г.
Следва ли член 1б, параграф 3, буква а) от Регламент № 1094/88 да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки, когато определят условията за предоставяне на помощ за насърчаване на екстензивното производство в съответствие с процедурата, предвидена в тяхното вътрешно публично право, да изключват определени категории дейности, като например интензивно животновъдство (т.е. такова, което не се осъществява във връзка със земеделска земя), от ползването на тази помощ на основание, че този вид помощ е предназначен изключително за земеделски стопанства?
Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, може ли втората алинея на член 10, параграф 3 от Регламент № 4115/88, която предвижда, че площите за производство на фуражи трябва да продължат да се използват за изхранване на животните в стопанството, да се тълкува в смисъл, че стопанства, в които говедата се отглеждат с фураж, от който по-малко от една четвърт се получава от стопанството, не отговарят на условията за получаване на помощ за насърчаване на екстензивното производство, чиито подробни правила също са установени в Регламент № 4115/88?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/91: Комисия/Франция, Съдебно решение от 13 януари 1993 г.
Нарушени ли са задълженията на държавата членка по Директива 85/374/ЕИО и Договора, като не са приети или съобщени необходимите национални мерки за транспониране на директивата в определения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-169/91: Council of the City of Stoke-on-Trent и Norwich City Council/B & Q Plc, Съдебно решение от 16 декември 1992 г.
Следва ли от решенията на Съда по дела C-312/89 Conforama и C-332/89 Marchandise, че забраната, предвидена в член 30 от Договора за ЕИО, не се прилага по отношение на национални разпоредби, като тези по дело 145/88 Torfaen Borough Council v B & Q plc, които забраняват на търговците на дребно да отварят търговските си обекти в неделя за обслужване на клиенти с определени стоки?
Ако не, очевидно ли е, независимо дали са представени доказателства или не, че ограничителните последици за вътреобщностната търговия, които могат да произтекат от национални разпоредби като посочените в първия въпрос, не надхвърлят „последиците, присъщи на такива разпоредби“, както е използван този израз в решението на Съда по дело 145/88?
Ако не, по какви критерии и с оглед на какви, ако има такива, фактически или други доказателства националният съд трябва да определи дали ограничителните последици за вътреобщностната търговия, които могат да произтекат от национални разпоредби като посочените в първия въпрос, надхвърлят „последиците, присъщи на такива разпоредби“ по смисъла на този израз, използван в решението на Съда по дело 145/88?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-210/91: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 16 декември 1992 г.
Допустимо ли е в рамките на процедура по член 169 от Договора да се разглежда твърдение за съществуване на административна практика, когато такова твърдение не е било изложено в мотивираното становище?
Съвместимо ли е с принципа на пропорционалност по правото на Европейския съюз налагането на глоба, изчислена въз основа на дължимите мита и данъци за недекларирана вещ, когато тази вещ представлява личен ефект на пътник, ползващ се от временен внос с пълно освобождаване от мита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-304/90: Reading Borough Council/Payless DIY и др., Съдебно решение от 16 декември 1992 г.
Когато законодателството на държава членка забранява търговските обекти да бъдат отворени в неделя за лично обслужване на клиенти с цел, доколкото е възможно, да се осигури, че работещите в магазините не трябва да работят в неделя, с оглед на поддържането на това, което мнозина считат за традиционната английска неделя, представлява ли такава цел оправдана по отношение на правото на Общността по смисъла на параграфи 12 до 14 от решението по дело 145/88 Torfaen Borough Council срещу B & Q plc от 23 ноември 1989 г.?
Когато се прилага тестът, установен от Съда на Европейските общности в параграф 15 от решението по делото Torfaen (тестът за пропорционалност) към такова законодателство:
(а) Задължен ли е националният съд да прилага критериите, посочени в член 3 от Директива 70/50?
(б) Ако да, трябва ли националната мярка да отговаря на всеки от критериите, изброени във втория параграф на член 3?
(в) Функцията на националния съд ли е да разгледа фактите (доказани с доказателства) и да направи собствен извод относно приложимостта на тези критерии, или функцията на националния съд се ограничава до това да реши дали националният законодател, действайки разумно, е могъл да приеме разглежданата законодателна мярка, като вземе предвид тези критерии?
(г) При оценяване на ограничителните ефекти на националното законодателство върху свободното движение на стоки, както и при сравняване на ограничителния ефект върху търговията (ако има такъв) на различните средства, които биха могли да се използват за постигане на целта на законодателството, трябва ли националният съд да разглежда само степента, в която ефектите върху вносните стоки надвишават ефектите върху вътрешните стоки, или може да разгледа цялостния ограничителен ефект върху вътреобщностния внос?
(д) Следва ли релевантният ограничителен ефект върху търговията да се изследва по отношение на: общия ефект върху вътреобщностната търговия със стоки и/или услуги; или ефекта върху секторите, в които оперира съответното предприятие; или ефекта върху това предприятие?
(е) Как националният съд трябва да сравни ограничителните ефекти върху свободното движение на стоки, произтичащи от националното законодателство, с целта на това законодателство?
Има ли член 36 от Договора за ЕИО някакво и ако да, какво приложение към национална мярка като разглежданата?
Влияе ли отговорът на някой от горните въпроси от съществуването на изключения от законодателната забрана за търговия в неделя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-256/91: Emsland-Stärke/Oberfinanzdirektion München, Заключение от 16 декември 1992 г.
Следва ли продукт, състоящ се от 99% нишесте и 0,65% ацетилно съдържание (определено по метода на Ewers), съставен от натурално картофено нишесте, смесено с неутрализирано картофено нишесте естер, от което е отстранен ацеталдехидът, предназначен за употреба в хартиената и текстилната промишленост и също така годен, поради своята природа, за човешка консумация, макар такава консумация да не е разрешена от националното законодателство за хранителни продукти, да бъде класифициран под подпозиция 1108 13 00 от Комбинираната номенклатура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-306/88: Rochdale Borough Council/Anders, Съдебно решение от 16 декември 1992 г.
Когато държава членка забранява търговските обекти да бъдат отворени в неделя за продажба на стоки на клиенти, с изключение на определени изброени стоки, чиито продажби са разрешени, и когато ефектът от тази забрана е да се намалят в абсолютни стойности продажбите на стоки в тези обекти, включително стоки, произведени в други държави членки, и съответно да се намали обемът на вноса на стоки от други държави членки, представлява ли такава забрана мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, ползва ли такава мярка някое от изключенията по член 36 или друго изключение, признато от правото на Общността?
Повлиява ли отговорът на първия или втория въпрос някакъв фактор, така че да направи разглежданата мярка средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки или мярка, която не е пропорционална или по друг начин не е оправдана?
Ако забраната, посочена в първия въпрос, противоречи на член 30 и не е оправдана по член 36, напълно неприложима ли е тя спрямо търговец в държавата членка или е неприложима само доколкото забранява сделки, включващи стоки, произведени или внесени от други държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-208/91: Beaulande/Directeur des services fiscaux de Nantes, Съдебно решение от 16 декември 1992 г.
Член 33 от Шестата директива трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска въвеждането или поддържането на национален данък, който има характеристиките на гербов сбор, начисляван при придобиване на строителна земя в случай на неизпълнение на задължението за строителство в рамките на срока, определен от съответното национално законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/91: Комисия/Франция, Заключение от 8 декември 1992 г.
Неизпълнение на задълженията поради неизвършено транспониране на Директива 85/374/ЕИО относно сближаването на законодателствата, регламентите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за дефектни продукти
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-172/91: Sonntag/Waidmann, Заключение от 2 декември 1992 г.
1) Може ли правото на обжалване, предвидено във втората алинея на член 37 от Конвенцията, да бъде упражнено от заинтересовано трето лице, когато вътрешното право на държавата, в която се иска изпълнението, допуска такова лице да оспори съответното съдебно решение
2) Включва ли изразът „граждански дела“ по смисъла на първото изречение на член 1 от Конвенцията иск за обезщетение срещу държавен служител, който, нарушавайки възложените му служебни задължения, е причинил вреда на друго лице, и дали това е така дори когато обезщетението се покрива по схема за социално осигуряване, регулирана от публичното право
3) Следва ли процесуален документ, който уведомява ответника за съществуването на иск за обезщетение, но без да посочва размера на претендираното обезщетение, да се счита за „документ, с който е образувано производството“ по смисъла на член 27, параграф 2 от Конвенцията
4) Следва ли ответникът, срещу когото е предявен граждански иск и който е присъединен към наказателното производство — ситуация, предвидена в член 5, параграф 4 от Конвенцията — да се счита за надлежно явил се по смисъла на член 27, параграф 2, когато при разглеждането на делото по същество, чрез своя адвокат, е отговорил на наказателните обвинения, но не е изразил становище по гражданския иск, по който са били представени устни състезания в присъствието на неговия адвокат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.