Díez de Velasco
Съдия докладчик – Diez de Velasco
Дело C-123/91: Minalmet/Brandeis, Съдебно решение от 12 ноември 1992 г.
Следва ли член 27, параграф 2 от Брюкселската конвенция да се тълкува в смисъл, че признаването на решение, постановено при неявяване на ответника, трябва да бъде отказано, когато не може да се докаже, че на ответника е връчено или надлежно връчено документът, с който е образувано производството, дори ако той е узнал за постановеното решение, но не е използвал нито едно от предвидените в държавата, в която е постановено решението, правни средства за защита срещу това решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-190/91: Lante/Regione di Veneto, Заключение от 15 октомври 1992 г.
1) Следва ли член 1б, параграф 3, буква а) от Регламент № 1094/88 да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки, при определяне на условията за предоставяне на помощ за насърчаване на екстензивирането на производството съгласно процедурата, предвидена в националното им публично право, да изключат определени категории дейности, като например „интензивното“ животновъдство (т.е. такова, което не се извършва във връзка със земеделска земя), от ползването на помощта на основание, че този вид помощ е предназначен изключително за земеделски стопанства
Допустимо ли е това тълкуване с оглед на общите цели на политиката по отношение на селскостопанските структури, преследвани с Регламент № 797/85 (и последващите му изменения и допълнения), и с оглед на настоящите тенденции в общата селскостопанска политика, както се установява от законодателството на Общността, на факта, че в правото на Общността не съществува общо унифицирано определение на „земеделско стопанство“ (решение на Съда от 28 февруари 1978 г. по дело 85/77 Societa Santa Anna Azienda срещу INPS [1977] ECR 527) и, накрая, с оглед на факта, че член 2 и приложение I на Регламент № 4115/88 на Комисията предвиждат, че „говеда (говеждо/теленo месо)“ са допустими за съответната помощ?
2) Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително, може ли втората алинея на член 10, параграф 3 от Регламент № 4115/88, която предвижда, че площите за производство на фуражи трябва да продължат да се използват за изхранване на животните в стопанството, да се тълкува в смисъл, че стопанства, в които говедата се отглеждат с фураж, от който по-малко от една четвърт се получава от стопанството, не са допустими за помощта за насърчаване на екстензивирането на производството, чиито подробни правила също са установени в Регламент № 4115/88?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-208/91: Beaulande/Directeur des services fiscaux de Nantes, Заключение от 17 септември 1992 г.
Трябва ли член 33 от Шестата директива на Съвета 77/388/ЕИО от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, да се тълкува в смисъл, че не допуска налагането на гербов сбор върху покупките на строителни терени, които не са застроени в рамките на четиригодишния срок, предвиден в националното законодателство, дори ако този сбор е пропорционален на стойността на имота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/91: Bioforce/Oberfinanzdirektion München, Заключение от 15 септември 1992 г.
1. Следва ли продукт като „Weissdorn-Tropfen“ (екстракт от глог с 45,9% алкохол), който се използва като тоник, да бъде класифициран по тарифна позиция 30.04 или, ако не, по тарифна позиция 22.08 от Общата митническа тарифа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-210/91: Комисия/Гърция, Заключение от 15 септември 1992 г.
Нарушение на принципа на пропорционалност чрез налагане на глоба на турист, който е имал право да се възползва от режима на временен внос на лични вещи, като глобата е изчислена въз основа на дължимите данъци и такси за предмет, който не е бил деклариран, въпреки че невярната декларация не е могла да лиши държавата от каквито и да било данъци и такси, тъй като видеокамерата е била сред личните вещи на лицето.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-131/91: “K” Line Air Service Europe/Eulaerts и Белгийска държава, Съдебно решение от 9 юли 1992 г.
Следва ли разпоредбите на Кралски декрет № 17 от 20 юли 1970 г., изменен с Кралски декрет № 17 от 20 декември 1984 г., приет в изпълнение на членове 35 и 52 от Кодекса за ДДС, да се считат за противоречащи на членове 11 и 27 от Шестата директива за ДДС и на принципа за свободно движение на стоки, предвиден в членове 9, 10 и 11 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/91: Minalmet/Brandeis, Заключение от 8 юли 1992 г.
Следва ли да се откаже признаването на решение, постановено при неподаване на отговор на иск, съгласно член 27, параграф 2 от Брюкселската конвенция, когато не може да се докаже, че ответникът е бил уведомен за документа, с който е образувано производството, или не е бил надлежно уведомен за този документ, ако въпреки това е бил наясно с постановеното в производството решение, но не се е възползвал от нито едно от правните средства за защита срещу решението, предвидени в процедурата на държавата, в която е постановено решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-306/88: Rochdale Borough Council/Anders, Заключение от 8 юли 1992 г.
1. Явява ли се ефектът от решенията на Съда на Европейските общности по дела C-312/89 Conforama и C-332/89 Marchandise такъв, че забраната, съдържаща се в член 30 от Договора за ЕИО, не се прилага към национални разпоредби, като тези по дело C-145/88 Torfaen Borough Council v B & Q plc, които забраняват на търговците на дребно да отварят търговските си обекти в неделя за обслужване на клиенти с определени стоки?
2. Ако не, очевидно ли е, независимо дали са представени доказателства или не, че ограничителните ефекти върху вътреобщностната търговия, които могат да произтичат от национални разпоредби като тези по въпрос 1 по-горе, не надхвърлят „ефектите, присъщи на такива правила“, както е използвано в решението на Съда по дело C-145/88?
3. Ако не, по какви критерии и с оглед на какви, ако има такива, фактически или други доказателства националният съд трябва да определи дали ограничителните ефекти върху вътреобщностната търговия, които могат да произтичат от национални разпоредби като тези по въпрос 1 по-горе, надхвърлят „ефектите, присъщи на такива правила“ по смисъла на това изразяване, използвано в решението на Съда по дело C-145/88?
4. Когато законодателството на държава членка забранява търговските обекти да отварят в неделя за лично обслужване на клиенти с цел да се гарантира, доколкото е възможно, че работниците в магазините не трябва да работят в неделя, с оглед на поддържането на това, което мнозина считат за традиционната английска неделя, представлява ли такава цел оправдана по отношение на правото на Общността по смисъла на параграфи 12 до 14 от решението по дело C-145/88 Torfaen Borough Council v B & Q Plc?
5. При прилагане на критерия, установен от Съда на Европейските общности в параграф 15 от решението по дело Torfaen (тест за пропорционалност) към такова законодателство:
(a) Задължен ли е националният съд да прилага критериите, посочени в член 3 от Директива 70/50?
(b) Ако да, трябва ли националната мярка да отговаря на всеки от критериите, изброени във втория параграф на член 3?
(c) Функция на националния съд ли е да изследва фактите (доказани с доказателства) и да стигне до собствено заключение относно приложимостта на тези критерии, или функцията на националния съд е ограничена до това да реши дали националният законодател, действайки разумно, е могъл да приеме разглежданата законодателна мярка, като вземе предвид тези критерии?
(d) При оценка на ограничителните ефекти на националното законодателство върху свободното движение на стоки, както и при сравняване на ограничителния ефект върху търговията (ако има такъв) на различните средства, които биха могли да се използват за постигане на целта на законодателството, трябва ли националният съд да разглежда само степента, до която ефектите върху вносните стоки надвишават ефектите върху местните стоки, или може да разглежда цялостния ограничителен ефект върху вътреобщностния внос?
(e) Следва ли релевантният ограничителен ефект върху търговията да се изследва по отношение на: общия ефект върху вътреобщностната търговия със стоки и/или услуги; или ефекта върху секторите, в които оперира съответното предприятие; или ефекта върху самото предприятие?
(f) Как националният съд трябва да сравни ограничителните ефекти върху свободното движение на стоки, произтичащи от националното законодателство, с целта на това законодателство?
6. Има ли член 36 от Договора за ЕИО някакво и ако да, какво приложение към национална мярка като разглежданата?
7. Повлиява ли отговорът на някой от горните въпроси от наличието на изключения от законодателната забрана за търговия в неделя?
8. Ако забраната, посочена във въпрос 1 [забраната за търговия в неделя], противоречи на член 30 и не е оправдана по член 36, напълно неприложима ли е тя спрямо търговец в държавата членка или е неприложима само доколкото забранява сделки, включващи стоки, произведени в или внесени от други държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-88/91: Federconsorzi/AIMA, Съдебно решение от 25 юни 1992 г.
Следва ли разпоредбите на четвъртата алинея на член 3, параграф 2 и на раздел VIII от приложение II към Регламент (ЕИО) № 3247/81 на Съвета, изменен с член 1 от Регламент (ЕИО) № 2632/85 на Съвета, във връзка с разпоредбите на Регламент № 136/66/ЕИО на Съвета и разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3472/85 на Комисията, да се тълкуват в смисъл, че за целите на отчетите на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство стойността на лампантно девствено зехтиново масло, намиращо се в интервенционен склад и впоследствие откраднато, следва да се определя, като се вземат предвид откраднатите количества, въз основа на цената, определена за пазарната година, през която е установена кражбата, увеличена с всички месечни приращения — за лампантно девствено зехтиново масло с киселинност 1° или с най-ниската степен на киселинност, отчетена в съответния склад през пазарната година, към която се отнася откраднатото масло, или тази стойност трябва да се определя чрез конкретно и точно позоваване на цената, платена при влизането в склада за количеството и качеството на откраднатото масло, или чрез позоваване на различен критерий от предложените по-горе?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.