всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-18/24: NOVIS, Заключение от 5 юни 2025 г.

1) Трябва ли член 155 от Директива [„Платежоспособност II“] да се тълкува в смисъл, че обхваща и случаите, в които надзорният орган на приемащата държава упражнява надзор за това дали застрахователно предприятие от друга държава членка изпълнява задълженията, установени с Регламент [ПИПДОЗИП] или въз основа на Директива [РЗП]?
2) Ако отговорът е утвърдителен, произтичат ли от член 155 от Директива Платежоспособност II приоритетно правомощие за надзорния орган на държавата по произход и задължение за надзорния орган на приемащата държава първо да изчерпи уведомителната и корективна процедура по параграфи 1, 2 и 3 от този член, включително в случаите на налагане на административни наказания по смисъла на параграфи 5 и 6 от посочения член?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-345/24: AGCOM, Заключение от 5 юни 2025 г.

1) Прилага ли се Регламент [2018/644], що се отнася до събирането на информация, само към доставчиците на услуги за трансгранична доставка на колетни пратки или като цяло към всички доставчици на услуги за доставка на колетни пратки, освен конкретни изключения, свързани с отделни разпоредби?
2) Ако отговорът потвърждава първата хипотеза, следва ли да се приеме, че в Директива [97/67] или в т.нар. „имплицитни правомощия“ се намира правното основание, позволяващо на [НРО] при всички случаи да възлагат на доставчиците на услуги за доставка, включително нетрансгранична, общи задължения за предоставяне на информация?
4) В какви граници (включително от гледна точка на необходимостта и пропорционалността) [НРО] може да възлага на доставчиците на услуги за доставка на колетни пратки задължения за предоставяне на информация, и по-специално може ли да възлага симетрични задължения за предоставяне на информация относно:
i) условията, прилагани за различните видове клиенти;
ii) договорите, които уреждат отношенията между отделното предприятие, което предоставя услугата за доставка на колетни пратки, и предприятията, които по различни начини, в зависимост от спецификата на сектора, участват в предоставянето на тази услуга;
iii) икономическите условия и правната защита, признати на наетите на различни длъжности работници при предоставянето на услугата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-769/22: Комисия/Унгария (Valeurs de l’Union), Заключение от 5 юни 2025 г.

Нарушаване на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (Директива 2010/13/ЕС) чрез приемането на правила 3, 4, 5 и 6
Нарушаване на Директивата за електронната търговия (Директива 2000/31/ЕО) чрез приемането на правила 1 и 3
Нарушаване на Директивата за услугите (Директива 2006/123/ЕО) и член 56 ДФЕС чрез приемането на правила 1, 3 и 7
Нарушаване на Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) и член 8, параграф 2 от Хартата чрез приемането на правило 8
Нарушаване на правата по Хартата на основните права на Европейския съюз (членове 1, 7, 11 и 21) чрез приемането на правила 1, 3, 4, 6 и 7
Нарушаване на член 2 ДЕС чрез приемането на правила 1, 3, 4, 6 и 7

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-125/25: Savesso, Определение от 5 юни 2025 г.

Изпълнили ли са държавите членки задължението си да преразгледат, актуализират и предоставят на Европейската комисия плановете за управление на речни басейни и плановете за управление на риска от наводнения в предвидените в съответните директиви срокове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-749/23: innogy Energie, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.

Следва ли член 3, параграф 1 и член 5 от Директива 93/13/ЕИО, разглеждани във връзка с точка 1, буква д) от приложението към нея и член 7 от тази директива, да се тълкуват в смисъл, че може да е неравноправна клаузата в срочен договор за доставка на електроенергия с фиксирана цена, съгласно която при предсрочно прекратяване на договора от доставчика поради неплащане от страна на потребителя доставчикът може автоматично да начисли на потребителя фиксирана неустойка, независимо от действително понесените си преки икономически загуби, и дали предвид структурата и мястото си в договора и предвид обстоятелствата, довели до осъщественото по електронен път сключване на договора, тази клауза отговаря на изискванията за прозрачност по член 5 от Директива 93/13?
В частта, в която се отнася до тълкуването на член 12, параграф 3 от Директива 2019/944, вторият преюдициален въпрос е недопустим.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-811/23: Комисия/Zippo Manufacturing и Zippo, Заключение от 5 юни 2025 г.

Нарушение на правото на изслушване, гарантирано от член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз, при приемането на мерки с общо приложение (обжалвания регламент)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-215/24: Fira, Заключение от 5 юни 2025 г.

1) Може ли изпълняващата държава, след като на основание член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 е отказала да изпълни [ЕЗА] поради местопребиваването на осъденото лице и след като е признала осъдителната присъда, да се позове на прилагането на националното си право и на компетентността си като изпълняваща държава, за да отложи изпълнението на наложеното от издаващата държава ефективно наказание лишаване от свобода, при положение че процедурата по изпълнение на тази присъда вече е започнала?
2) Може ли съдебният орган на изпълняващата държава да измени надлежно влязло в сила решение на съдебния орган на издаващата държава извън случаите, предвидени в член 8 и член 17, параграфи 1 и 2 от Рамково решение 2008/909?
3) Трябва ли член 17, параграф 1 от Рамково решение 2008/909 да се тълкува в смисъл, че допуска изпълняващата държава да отложи изпълнението на ефективно наказание лишаване от свобода, като приложи условията на националното си право, когато компетентните органи на издаващата държава не са направили това съгласно тяхното национално право?
Ако отговорът на предходните въпроси е утвърдителен:
4) Не е ли следвало испанските съдебни органи (органите на изпълняващата държава) да информират предварително издаващата държава за становището си относно възможността за отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на издирваното лице, като се имат предвид разпоредбите на член 12, член 13 и член 17, параграф 3 от Рамково решение 2008/909?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-349/24: Nuratau, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.

Следва ли член 3 от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че за по-благоприятен стандарт за определяне на лицата, които имат право на субсидиарна закрила по смисъла на тази разпоредба, може да се счита правна уредба на държава членка, съгласно която на кандидат за международна закрила може да се предостави субсидиарна закрила и в случай че е налице реална опасност от тежки посегателства от вид, който не е предвиден в член 15 от посочената директива, и която се състои в това, че извеждането на кандидата за международна закрила от държавата членка би било в противоречие с международните задължения на тази държава членка, при условие че в същото време това противоречие с международните задължения на държавата членка е свързано с положението в държавата на произход на кандидата за международна закрила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-543/23: Gnattai, Заключение от 5 юни 2025 г.

1. Трябва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочните трудови договори, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., и установеният в правото на Съюза общ принцип за недопускане на дискриминация в условията на труд, разглеждани с оглед на член 21 от Хартата […], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като съдържащата се в член 485 от Законодателен декрет № 297/94, която съгласно смисъла, в който е тълкувана от Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) (вж. Cass. S.L. решения № 32386/2019, № 33134/2019 и № 33137 от 2019 г.), предвижда, че срочно назначените служители в официално приравнените училища (scuole paritarie), посочени в Закон № 62/2000, се третират по-неблагоприятно в контекста на признаването на трудовия им стаж отколкото безсрочно назначените служители към Ministero dell’Istruzione e del Merito (Министерството на образованието и постиженията), само поради факта, че не са издържали конкурс на общо основание или са преподавали по трудови правоотношения в официално приравнени съобразно закона училища, въпреки че срочно наетите преподаватели в официално приравнените училища се намират в положение, сходно на положението на преподавателите на безсрочен трудов договор в държавните училища по отношение на вида работа и условията на обучение и заетост, изпълняват едни и същи задачи и притежават едни и същи дисциплинарни, педагогически, методическо-дидактически, организационно-междуличностни и изследователски умения, постигнати чрез придобиване на преподавателски опит, признат от същата вътрешна правна уредба за идентичен за целите на назначаването на безсрочен трудов договор въз основа на поредността им в постоянните списъци с резерви до изчерпване (вж. член 2, параграф 2 от Законодателен декрет № 255/2001)?
2. Трябва ли, в контекста на прилагането на Директива 1999/70, общите принципи на действащото право на Съюза на равенство, равно третиране и недопускане на дискриминация в областта на заетостта, които са залегнали и в членове 20 и 21 от Хартата, член 14 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (от значение съгласно член 52 от Хартата), Европейската социална харта, подписана на 18 юни 1961 г., в член 157 ДФЕС и в директиви 2000/43/ЕО и 2000/78/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като съдържащата се в член 485 от Законодателен декрет № 297/94, която изисква за целите на определянето на възнаграждението в контекста на признаването на трудовия стаж да се взема предвид само преподавателският стаж, придобит на длъжности в самото министерство, или в приравнени на държавните училища (scuole parificate), акредитирани училища (scuole pareggiate), субсидирани (scuole sussidiate) или помощни училища (scuole sussidiarie), народни училища (scuole popolari) и девически интернати (educandati femminili), като за целите на признаването на трудовия стаж (извършено след назначаването на постоянна длъжност от Министерството), преподавателите на срочен договор в официално приравнените училища, на които не се предоставя допълнително възнаграждение за прослужено време, което обаче се предоставя на преподавателите на срочен договор в държавни и общински училища, приравнени на държавните училища, акредитирани училища, субсидирани или помощни училища, народни училища и девически интернати, които по отношение на естеството на работата, функциите, услугите и професионалните задължения, както и на условията за обучение и наемане на работа, са в положение, сходно на положението на преподавателите в официално приравнените училища, посочени в Закон № 62/2000 г., тъй като изпълняват едни и същи задачи и придобиват, чрез натрупване на преподавателски опит, едни и същи дисциплинарни, педагогически, методическо-дидактически, организационно-междуличностни и научноизследователски умения като преподавателите в официално приравнени училища?
3. Трябва ли понятието „работници на постоянен трудов договор [в сходно положение]“, посочено в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., приложено към Директива 1999/70, и общите принципи на действащото право на Съюза на равенство, равно третиране и недопускане на дискриминация в областта на заетостта, залегнали в членове 20 и 21 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че в контекста на признаването на прослуженото време, работата на срочен трудов договор в официално приравнени училища трябва да се счита за еквивалентна на извършваната в държавни училища, приравнени на държавните училища, акредитирани училища, народни, субсидирани или помощни училища, както и в девически интернати, тъй като тези преподаватели изпълняват едни и същи задачи, имат едни и същи професионални задължения и притежават едни и същи дисциплинарни, педагогически, методическо-дидактически, организационно-междуличностни и изследователски умения?
4. В случай на установено противоречие на член 485 от Законодателен декрет № 297/94 със законодателството на Съюза, длъжен ли е националният съд съобразно Хартата да не прилага несъвместимият вътрешен източник на правото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form