Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Изпълнени ли са изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда относно съдържанието на преюдициалното запитване, включително достатъчно точна фактическа и нормативна рамка и връзка между правото на Съюза и националното законодателство?
Релевантни ли са разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, за разрешаването на конкретния спор, с оглед приложното поле на съответната директива и липсата на данни за международен транспорт?
Предоставени ли са достатъчно данни, за да се определи приложимостта на Хартата на основните права в разглеждания случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Валидна и обвързваща ли е Директива 2006/123 за държавите членки, или е невалидна, доколкото — като директива за хармонизация — е приета само с мнозинство вместо с единодушие, в нарушение на член 115 [ДФЕС]?
Отговаря ли Директива 2006/123[…] обективно и абстрактно на минималните изисквания за достатъчна детайлност на правната уредба и следователно за липса на свобода на преценка за националния законодател, за да може да се счита за автоматично изпълнима и незабавно приложима?
Ако се приеме, че Директива 2006/123 няма директен ефект (non self-executing), съвместима ли е с принципите на правна сигурност последицата, която се изразява в просто изключване или чисто превантивно оставяне без приложение на националния закон, включително когато е невъзможно националният съд да прибегне до конформно тълкуване, или напротив, в посочения случай националното право не бива или не може да бъде приложено, без да се засягат специалните санкции, предвидени в правния ред на Европейския съюз за неизпълнение на задълженията на държавата, произтичащи от присъединяването към Договора [за функциониране на ЕС] (член 49) или от липсата на транспониране на [тази директива] (производство за установяване на неизпълнението на задължения)?
Равносилно ли е непосредственото действие на член 12, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 2006/123 на признаването на директен ефект (self-executing) или незабавна приложимост на Директивата, или в рамките на директива за хармонизация като разглежданата („трябва да се приеме, че с членове 9—13 от директивата се извършва изчерпателна хармонизация…“, както е посочено в решение [от 14 юли 2016 г., Promoimpresa и др. (C‑458/14 и C‑67/15, EU:C:2016:558)]) то трябва да се счита за изискване към държавата да приеме мерки за хармонизация, които не са общи, а обвързващи по съдържание?
Може ли или трябва ли за квалифицирането на директива като директно изпълнима или не, и в първия случай, за чисто превантивното оставяне без приложение на националния закон, да се счита, че е от компетентността само на националния съд (на който за целта са предоставени специфични тълкувателни инструменти, като възможността за отправяне на преюдициално запитване до Съда или за преценка за конституционосъобразност), или пък и на отделния държавен служител или ръководител на общината?
Ако се приеме обаче, че Директива 2006/123 има директен ефект (self-executing), като се има предвид, че член 49 [ДФЕС] не допуска автоматичното продължаване на срока на концесиите/разрешенията, предоставени за имоти, публична собственост, по морското крайбрежие, които се използват с туристическа и развлекателна цел, само „доколкото при тези концесии е налице сигурен трансграничен интерес“, представлява ли съществуването на такова изискване необходимо условие и с оглед на прилагането на член 12, параграфи 1 и 2 от [тази директива]?
Съгласувано ли е с целите, преследвани от Директива 2006/123 и от член 49 [ДФЕС], общото и абстрактно постановяване от националния съд, че изискването за сигурен трансграничен интерес, което просто се отнася до цялата територия на страната, е изпълнено, или напротив, като се има предвид, че в Италия компетентни са отделните общини, за тази преценка следва да се счита, че се отнася до крайбрежната територия на всяка отделна община и че следователно е от компетентността само на общините?
Съгласувано ли е с целите, преследвани от Директива 2006/123 и от член 49 [ДФЕС], общото и абстрактно постановяване от националния съд, че изискването за ограниченост на наличните ресурси и концесии, което просто се отнася до цялата територия на страната, е изпълнено, или напротив, като се има предвид, че в Италия компетентни са отделните общини, за тази преценка следва да се счита, че се отнася до крайбрежната територия на всяка отделна община и че следователно е от компетентността само на общините?
Ако абстрактно се приеме, че Директива 2006/123 има директен ефект (self-executing), може ли да се счита, че тази пряка приложимост е налице и конкретно в правна уредба — като италианската — в член 49 от [Кодекс на корабоплаването и въздухоплаването] (който предвижда, че при прекратяването на концесията „всички непреместваеми обекти се придобиват от държавата, без обезщетение или възстановяване на разходите“), и съвместима ли е тази последица от приетия за наличен директен ефект (self-executing) или незабавна приложимост на въпросната директива (по-специално що се отнася до надлежно разрешени сградни конструкции или до концесии за имоти, публична собственост, които са функционално свързани с дейности по туристическо настаняване, като хотели или ваканционни селища) със защитата на основните права — като правото на собственост — които правото на Европейския съюз и Хартата на основните права [на Европейския съюз] признават за подлежащи на привилегирована защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване при липса на достатъчно точни сведения за нормативния контекст на спора и връзката между исканото тълкуване на правото на Съюза и националното законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли член 1 във връзка с приложение I, параграф 1, буква б) от Регламент [№ 547/2011] да се тълкува в смисъл, че в случай на паралелен внос на продукт за растителна защита се изисква при продажба в друга държава членка върху опаковката да се посочват името и адресът на притежателя на разрешението от държавата членка по произход, от която е внесен продуктът за растителна защита?
2) Трябва ли член 1 във връзка с приложение I, параграф 1, буква е) от Регламент [№ 547/2011] да се тълкува в смисъл, че в случай на паралелен внос на продукт за растителна защита се изисква върху опаковката задължително да се посочва в непроменен вид първоначално определеният от производителя партиден номер, или споменатата разпоредба допуска паралелният вносител да премахва първоначалния партиден номер и да поставя върху опаковката собствен идентификационен номер, ако този вносител води документация, от която е видно съответствието на използваните от него партидни номера с тези на притежателя на разрешението за паралелно внасяния продукт за растителна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Възможно ли е физическо или юридическо лице да подаде жалба до Общия съд за бездействие срещу национален съд или държава членка по смисъла на член 265, трета алинея ДФЕС?
Може ли национален съд да бъде приравнен на институция, орган или служба на Съюза за целите на подаване на жалба за бездействие по член 265, трета алинея ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Следва ли, че чл. 70, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с чл. 75, параграф 5, алинея 1 и параграф 6 от Делегиран регламент [2017/891], към преценката на условието по чл. 70, параграф 3, буква г) от [Митническия кодекс на Съюза] - „купувачът и продавачът не са свързани“ във връзка с прилагането на договорната стойност на стоките за митнически цели по конкретна митническа декларация за внос на зеленчуци, са относими:
– данните за взаимоотношенията между страните по вноса на стоките и продажбата на същите стоки на първо търговско ниво в ЕС - за трайни и повтарящи се доставки на стоки от същия вид, на значителни количества и стойности, които изключват извод за случайност на взаимоотношенията по конкретния внос, предмет на преценката;
– данните за издадените фактури за доставките, за плащането на цената, за отразяването на фактурите в счетоводството и в дневниците по [данъка за добавена стойност (ДДС)] на вносителя, съответно упражнено право на данъчен кредит по конкретния внос;
– декларираната договорна стойност по конкретния внос, предмет на преценката, е значително по-висока в сравнение със стандартната вносна стойност за същата стока, определяна от Комисията за целите на прилагането на вносни мита в сектора на зеленчуците, същевременно същата стока е продадена на загуба в ЕС;
– вносителят не е представил търговски договор по повод на конкретния внос, изискан от митническите органи или документ за друг вид юридическа връзка между контрагентите?
В случай че са относими, то посочените обстоятелства позволяват ли да се определят търговците вносител и износител, съответно вносител и купувач на първо търговско ниво в ЕС, като „юридически признати търговски партньори“, съответно свързани лица по смисъла на чл. 127, параграф 1, буква б) и чл. 142, параграф 4, буква б) от Регламент за изпълнение [на Митническия кодекс на Съюза]?
В случай че посочените обстоятелства са относими, но не са достатъчни за извода, че търговците са свързани лица, то за целите на проверката по чл. 75, параграф 6 от Делегирания регламент [2017/891], възниква ли задължение да бъде извършена преценката дали отношенията между търговците не са повлияли при определянето на по-високата цена на стоката по конкретния внос, за да се предотврати избягването на плащането на мито и загубата на данъчни приходи по бюджета на ЕС, предвид и последващата продажба на загуба на първо търговско ниво в ЕС?
2) Следва ли от чл. 47, параграф 1 и чл. 41, параграф 2, буква в) от Хартата за основните права на ЕС, [наричана по-нататък „Хартата“], тълкувани във връзка с правото на жалба на вносителя по чл. 44, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], както и задължението на митническите органи за мотивиране на решението по чл. 29 във връзка с чл. 22, параграф 7 от Кодекса, и обстоятелствата по делото, че като се вземе предвид, че в производството по съдебното обжалване на решението, първоинстанционният съдът служебно е задължен да провери законосъобразността на решението и на непосочени в жалбата основания, да събира нови доказателства и служебно да назначи вещо лице, че:
– Условието по чл. 70, параграф 3, буква г) от […] Митническия кодекс на Съюза - „купувачът и продавачът не са свързани лица или връзката не е повлияла върху цената“, допустимо ли е да бъде установено за пръв път в производството пред съда или митническият орган е задължен да формира извод по този въпрос още в мотивите на обжалваното решение?
– Когато вносителят е имал процесуалната възможност, но не е заявил изрично, че ще определи стойността на вносните стоки по чл. 74, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза] - дедуктивен метод, ще противоречи ли на чл. 75, параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент 2017/891, конкретно установеният преклузивен срок за посоченото установяване, тази стойност да бъде установена за пръв път в производството по обжалването на решението пред съда, в това число за разглеждането на възраженията на вносителя, основани на продажната цена на стоката в [Съюза], близка до декларираната договорна стойност?
3) Следва ли от чл. 75 параграф 5, алинея 4 от Делегиран регламент [2017/891] „вносителят представя всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата, и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида“, в контекста на даденото тълкуване по т.1 от диспозитива на Решение на Съда от 11 март 2020 г., [Х (Събиране на допълнителни вносни мита)]С‑160/18, EU:C:2020:190, във връзка с доказването на декларираната договорна стойност по чл. 70, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, при обстоятелствата по делото, че:
– задължават митническите органи, съответно при обжалването съдът, да вземат предвид обстоятелството, че вносната стока - зеленчуци, е продадена на загуба в ЕС като сериозна индикация, че посочената вносна цена е била изкуствено завишена, в това число с оглед преценката за свързаност на лицата, която е повлияла на декларираната договорна стойност, в това число с цел да се предотврати избягването на плащането на мито и загуба на данъчни приходи?
– задължават вносителя да представи договор или друг еквивалентен документ за доказването на подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, или е достатъчно да докаже извършеното плащане на декларираната стойност на стоката при вноса
или
– задължават вносителя да представи само документите, изрично посочени в чл. 75 параграф 5, алинея 4 от Делегиран регламент 2017/891, като доказателство за декларираната договорна стойност при внос на зеленчуци, поради това обстоятелствата, свързани с продажбата на същата стока в ЕС на загуба, са неотносими към преценката по чл. 75, параграф 6 от същия регламент за неприемането на договорната стойност и определянето на вносно мито?
4) Следва ли чл. 75 параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент [2017/891] и даденото тълкуване с решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, С‑291/15, EU:C:2016:455, при обстоятелствата по главното производство, че митническата стойност при внос на зеленчуци от трети страни не може да се определи по декларираната договорна стойност, когато:
– декларираната договорна стойност на стоката е значително по-висока в сравнение със стандартната вносна стойност за същата стока, определяна от Комисията за целите на прилагането на вносни мита в сектора на зеленчуците;
– митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и документа за плащането на цената на стоката, представени като доказателство за действително платената цена по вноса;
– вносителят, в отговор на искането на митническия орган, не е представил: договор или друг еквивалентен документ за доказването на подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, в това число допълнителни доказателства за установяването на икономически елементи на стоката, обосноваващи по-високата стойност при закупуването ѝ от износителя, за био-продукт или екстра качество на конкретната партида зеленчуци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Възможно ли е физически или юридически лица да предявят иск за установяване на неправомерно бездействие срещу национален съд на основание член 265 ДФЕС?
Компетентен ли е Общият съд на Европейския съюз да разглежда искове за бездействие, насочени срещу национални съдилища?
Достатъчно ли е мотивите на Общия съд да бъдат изложени имплицитно, ако това позволява на страните да разберат основанията за решението и на Съда да упражни контрол върху законосъобразността му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Какво представлява комплексната доставка, която се извършва в зарядните точки за ползвателите на електрически превозни средства и включва:
а) предоставяне на достъп до зарядния интерфейс (в това число свързването на зарядното устройство с операционната система на превозното средство);
б) осигуряване на поток електроенергия със съответно адаптирани параметри до акумулаторите на електрическото превозно средство;
в) оказване на необходимата на ползвателите на превозните средства техническа помощ;
г) предоставяне на достъп на ползвателите до специална платформа, уебсайт или приложение, с които може да се резервира даден конектор, да се правят справки с историята на сделките и плащанията и да се ползва т.нар. е-портфейл, чрез който може да се плащат дължимите суми за отделните зарядни сесии;
доставка на стоки по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива [2006/112] или доставка на услуги по смисъла на член 24, параграф 1 от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли член 15, параграф 1 (евентуално във връзка с член 5) от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136/ЕО, в светлината на членове 7 и 8 от Хартата […] да се тълкува в смисъл, че достъпът на публични органи до запазените на мобилни телефони данни представлява намеса в закрепените в тези членове от Хартата основни права, тежестта на която е такава, че в областта на превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления посоченият достъп трябва да бъде ограничен до борбата с тежката престъпност?
2) Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, в светлината на членове 7, 8 и 11, както и на член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази на член 18 във връзка с член 99, параграф 1 от [StPO], която позволява органите в сферата на сигурността да имат в хода на наказателното разследване широк и неконтролиран достъп до всички запазени на мобилен телефон цифрови данни, без да разполагат с разрешение за това от съд или независим административен орган?
3) Трябва ли член 47 от Хартата, евентуално във връзка с членове 41 и 52 от нея, разглеждани с оглед на принципа за равните процесуални възможности и правото на ефективни правни средства за защита, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която като член 18 във връзка с член 99, параграф 1 от [StPO] позволява да бъдат анализирани цифрови данни от мобилен телефон, без засегнатото лице да бъде уведомено за това преди или най-малкото след налагането на съответната мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
1) а)
Може ли да се счита за конкурент на предприятията — адресати на решение на [НРО] по смисъла член 4, параграф 1 от [Рамковата директива], предприятие, регистрирано и извършващо дейност в друга държава членка, което само по себе си не предоставя електронни съобщителни услуги на пазара, за който се отнася решението, когато предприятие, което е под неговия пряк контрол, присъства на съответния пазар като доставчик на услуги и се конкурира на този пазар с предприятията, адресати на това решение?
б) Необходимо ли е за отговора на първия въпрос, буква а), да се провери дали дружеството майка, което иска да подаде жалбата, формира стопанска единица с предприятието, което е под негов контрол и което присъства като конкурент на съответния пазар?
2) а)
Представлява ли производство, предназначено да осигури защита на конкуренцията, тръжна процедура, проведена от [НРО] по смисъла на член 4, параграф 1 от Рамковата директива и член 7 от Директивата за разрешение, която има за предмет правата за използване на честоти в подкрепа на разгръщането на 5G мрежата и права, свързани с допълнителни безжични широколентови услуги
Трябва ли да се счита също така, че в този смисъл решението на НРО, с което се обявява резултатът от посочената тръжна процедура, има за цел да осигури защита на конкуренцията?
б) При положителен отговор от Съда на втория въпрос, буква а), засяга ли целта на решението да осигури защита на конкуренцията фактът, че [НРО] с окончателно решение, обективирано в отделен акт, отказва да регистрира за участие офертата на предприятието, което подава жалба по съдебен ред, в резултат на което това предприятие е лишено от възможността да вземе участие в тръжната процедура и съответно — от качеството на адресат на решението за определяне на резултата от процедурата?
3) а)
Следва ли член 4, параграф 1 от Рамковата директива във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че предоставя право на обжалване срещу решение на [НРО] само на предприятие:
– чието пазарно положение е пряко и ефективно засегнато от това решение, или
– за чието пазарно положение бъде доказано, че има голяма вероятност да бъде засегнато от решението, или
– чието пазарно положение може да бъде пряко или косвено засегнато от решението?
б) Може ли да се приеме, че засягането, посочено третия въпрос, буква а), е доказано само по себе си от факта, че предприятието е подало оферта в тръжната процедура, т.е. че е имало желание да участва в нея, но е било лишено от възможността за това, тъй като не е отговаряло на условията, или съдът може законосъобразно да изиска от него да представи доказателства, установяващи това засягане?
4) В светлината на отговорите, дадени на първите три преюдициални въпроса, следва ли член 4, параграф 1 от Рамковата директива във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че съставлява предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги, засегнато от решение на [НРО], с което се обявява резултатът от тръжна процедура за предоставяне на права за използване на честоти в подкрепа на разгръщането на 5G мрежата и на права, свързани с допълнителни безжични широколентови услуги, и следователно притежава право на обжалване, предприятие:
а) което не извършва икономическа дейност по предоставяне на услуги на съответния пазар, но предприятие, което се намира под неговия пряк контрол, предоставя електронни съобщителни услуги на същия пазар, и
б) на което е отказана регистрация за участие в тръжната процедура с влязло в сила окончателно решение на [НРО], преди да бъде прието решението, с което се обявява резултатът от оспорваната тръжна процедура, като по този начин това предприятие е изключено от последващо участие в тръжната процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.