Съд

1) Следва ли, че чл. 70, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с чл. 75, параграф 5, алинея 1 и параграф 6 от Делегиран регламент [2017/891], към преценката на условието по чл. 70, параграф 3, буква г) от [Митническия кодекс на Съюза] - „купувачът и продавачът не са свързани“ във връзка с прилагането на договорната стойност на стоките за митнически цели по конкретна митническа декларация за внос на зеленчуци, са относими:
– данните за взаимоотношенията между страните по вноса на стоките и продажбата на същите стоки на първо търговско ниво в ЕС - за трайни и повтарящи се доставки на стоки от същия вид, на значителни количества и стойности, които изключват извод за случайност на взаимоотношенията по конкретния внос, предмет на преценката;
– данните за издадените фактури за доставките, за плащането на цената, за отразяването на фактурите в счетоводството и в дневниците по [данъка за добавена стойност (ДДС)] на вносителя, съответно упражнено право на данъчен кредит по конкретния внос;
– декларираната договорна стойност по конкретния внос, предмет на преценката, е значително по-висока в сравнение със стандартната вносна стойност за същата стока, определяна от Комисията за целите на прилагането на вносни мита в сектора на зеленчуците, същевременно същата стока е продадена на загуба в ЕС;
– вносителят не е представил търговски договор по повод на конкретния внос, изискан от митническите органи или документ за друг вид юридическа връзка между контрагентите?
В случай че са относими, то посочените обстоятелства позволяват ли да се определят търговците вносител и износител, съответно вносител и купувач на първо търговско ниво в ЕС, като „юридически признати търговски партньори“, съответно свързани лица по смисъла на чл. 127, параграф 1, буква б) и чл. 142, параграф 4, буква б) от Регламент за изпълнение [на Митническия кодекс на Съюза]?
В случай че посочените обстоятелства са относими, но не са достатъчни за извода, че търговците са свързани лица, то за целите на проверката по чл. 75, параграф 6 от Делегирания регламент [2017/891], възниква ли задължение да бъде извършена преценката дали отношенията между търговците не са повлияли при определянето на по-високата цена на стоката по конкретния внос, за да се предотврати избягването на плащането на мито и загубата на данъчни приходи по бюджета на ЕС, предвид и последващата продажба на загуба на първо търговско ниво в ЕС?
2) Следва ли от чл. 47, параграф 1 и чл. 41, параграф 2, буква в) от Хартата за основните права на ЕС, [наричана по-нататък „Хартата“], тълкувани във връзка с правото на жалба на вносителя по чл. 44, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], както и задължението на митническите органи за мотивиране на решението по чл. 29 във връзка с чл. 22, параграф 7 от Кодекса, и обстоятелствата по делото, че като се вземе предвид, че в производството по съдебното обжалване на решението, първоинстанционният съдът служебно е задължен да провери законосъобразността на решението и на непосочени в жалбата основания, да събира нови доказателства и служебно да назначи вещо лице, че:
– Условието по чл. 70, параграф 3, буква г) от […] Митническия кодекс на Съюза - „купувачът и продавачът не са свързани лица или връзката не е повлияла върху цената“, допустимо ли е да бъде установено за пръв път в производството пред съда или митническият орган е задължен да формира извод по този въпрос още в мотивите на обжалваното решение?
– Когато вносителят е имал процесуалната възможност, но не е заявил изрично, че ще определи стойността на вносните стоки по чл. 74, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза] - дедуктивен метод, ще противоречи ли на чл. 75, параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент 2017/891, конкретно установеният преклузивен срок за посоченото установяване, тази стойност да бъде установена за пръв път в производството по обжалването на решението пред съда, в това число за разглеждането на възраженията на вносителя, основани на продажната цена на стоката в [Съюза], близка до декларираната договорна стойност?
3) Следва ли от чл. 75 параграф 5, алинея 4 от Делегиран регламент [2017/891] „вносителят представя всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата, и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида“, в контекста на даденото тълкуване по т.1 от диспозитива на Решение на Съда от 11 март 2020 г., [Х (Събиране на допълнителни вносни мита)]С‑160/18, EU:C:2020:190, във връзка с доказването на декларираната договорна стойност по чл. 70, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, при обстоятелствата по делото, че:
– задължават митническите органи, съответно при обжалването съдът, да вземат предвид обстоятелството, че вносната стока - зеленчуци, е продадена на загуба в ЕС като сериозна индикация, че посочената вносна цена е била изкуствено завишена, в това число с оглед преценката за свързаност на лицата, която е повлияла на декларираната договорна стойност, в това число с цел да се предотврати избягването на плащането на мито и загуба на данъчни приходи?
– задължават вносителя да представи договор или друг еквивалентен документ за доказването на подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, или е достатъчно да докаже извършеното плащане на декларираната стойност на стоката при вноса
или
– задължават вносителя да представи само документите, изрично посочени в чл. 75 параграф 5, алинея 4 от Делегиран регламент 2017/891, като доказателство за декларираната договорна стойност при внос на зеленчуци, поради това обстоятелствата, свързани с продажбата на същата стока в ЕС на загуба, са неотносими към преценката по чл. 75, параграф 6 от същия регламент за неприемането на договорната стойност и определянето на вносно мито?
4) Следва ли чл. 75 параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент [2017/891] и даденото тълкуване с решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, С‑291/15, EU:C:2016:455, при обстоятелствата по главното производство, че митническата стойност при внос на зеленчуци от трети страни не може да се определи по декларираната договорна стойност, когато:
– декларираната договорна стойност на стоката е значително по-висока в сравнение със стандартната вносна стойност за същата стока, определяна от Комисията за целите на прилагането на вносни мита в сектора на зеленчуците;
– митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и документа за плащането на цената на стоката, представени като доказателство за действително платената цена по вноса;
– вносителят, в отговор на искането на митническия орган, не е представил: договор или друг еквивалентен документ за доказването на подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, в това число допълнителни доказателства за установяването на икономически елементи на стоката, обосноваващи по-високата стойност при закупуването ѝ от износителя, за био-продукт или екстра качество на конкретната партида зеленчуци?