Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Кога престъплението е толкова „особено тежко“ по смисъла на член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95], че дадена държава членка може да откаже да предостави статут на бежанец на лице, което се нуждае от международна закрила?
При преценката дали е налице „особено тежко престъпление“, релевантни ли са критериите, приложими по отношение на „тежкото престъпление“ по смисъла на член 17, параграф 1, буква б) от Директива [2011/95] и изложени в точка 56 от решение на Съда от 13 септември 2018 г., Ahmed (C‑369/17, EU:C:2018:713)
При утвърдителен отговор, има ли и допълнителни критерии, които водят до квалифициране на дадено престъпление като „особено“ тежко?
Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че предвижда, че заплахата за обществото е доказана само поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, или трябва да се тълкува в смисъл, че предвижда, че влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото?
Ако влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че изисква от държавата членка да докаже, че след осъждането си молителят продължава да представлява заплаха за обществото
Трябва ли държавата членка да докаже, че тази заплаха е действителна и настояща, или е достатъчно заплахата да е потенциална
Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95], разглеждан самостоятелно или във връзка с принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че позволява статутът на бежанец да бъде отнет само ако отнемането е пропорционално и заплахата, която представлява получилото такъв статут лице, е достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането?
Ако държавата членка не е длъжна да доказва, че след осъждането си молителят продължава да представлява заплаха за обществото и че тази заплаха е действителна, настояща и достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането на статута на бежанец, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че заплахата за обществото по принцип е доказана поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, но че това лице може да докаже, че не представлява или вече не представлява такава заплаха?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
За преценката дали бежанският статут, който компетентния орган преди това е предоставил на бежанеца, може да бъде отнет на основанието по член 14, параграф 4, буква б) от [Директива 2011/95], трябва ли, като самостоятелен критерий, да се извърши претегляне на интереси, така че за целите на отнемането да е нужно обществените интереси от връщането да надделяват над интересите на бежанеца от запазването на закрилата на държавата, предоставяща убежище, като укоримостта на престъплението и потенциалната заплаха за обществото се съпоставят с интересите на чужденеца от закрила, включително като се държи сметка за обхвата и вида на мерките, на които има опасност той да бъде изложен?
Допускат ли разпоредбите на [Директива 2008/115], и по-специално членове 5, 6, 8 и 9 от нея, национална правна уредба, която изисква да се издаде решение за връщане на гражданин на трета държава, на когото досегашното му право на пребиваване като бежанец се отнема заради отнемане на бежанския статут, дори когато още към момента на издаване на решението за връщане е безспорно, че поради принципа на забрана за връщане извеждането е недопустимо за неопределен срок, и произнасянето по този въпрос има законна сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли член 2, буква а) от Директива 2002/14 да се тълкува в смисъл, че се отнася до юридическо лице на частното право, което действа като публичноправен субект и упражнява властнически правомощия, когато в допълнение това юридическо лице предоставя срещу възнаграждение услуги, които се конкурират с услугите, предоставяни от други участници на пазара?
Следва ли член 4, параграф 2, буква б) от Директива 2002/14 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него задължение за информиране и консултиране намира приложение при промяна на длъжностната функция на малък брой работници или служители, назначени като временно изпълняващи отговорни длъжности, когато тази промяна не може да засегне ситуацията, структурата и вероятното развитие на заетостта в съответното предприятие или да застраши като цяло заетостта в него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Може ли винопроизводството да е извършено, по смисъла на член 54, параграф 1, втора алинея от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 (1), изцяло в лозаро-винарското стопанство, което дава наименованието, ако пресоването на гроздето се извършва в наето за 24 часа от друго лозаро-винарско стопанство съоръжение за пресоване на грозде, което в този период е изцяло на разположение на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, необходимо ли е пресоването на гроздето да се извършва или във всеки случай да се надзирава на място от служители на лозаро-винарското стопанство, което дава наименованието или пресоването на грозде може да се извърши и от служители на лозаро-винарското стопанство, отдаващо под наем пресоващото съоръжение, като се следват указанията на лозаро-винарското стопанство, което дава наименованието?
3) Ако пресоването на гроздето може да се извърши и от служители на лозаро-винарското стопанство, отдаващо под наем пресоващото съоръжение, може ли на тези служители, при изненадващо появили се проблеми, да бъде предоставено правомощие да се намесят в пресоването на гроздето въз основа на собствено решение?
4) Допуска ли се причисляване на винопроизводството към лозаро-винарското стопанство, което дава наименованието, ако лозаро-винарското стопанство, което отдава под наем пресоващото съоръжение и извършва пресоването на гроздето има собствен интерес от начина на извършване на пресоването, тъй като в договора за управление на лозята, сключен със същото стопанство, в допълнение към обвързаното с площта възнаграждение за управление е договорена надбавка, свързана с количеството и качеството и начислявана за хектолитър от вината Kabinett/Spätlese/Auslese?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 27 от [Рамково решение 2002/584] да се тълкува в смисъл, че решението за предаване на лице поражда правоотношение между него, изпълняващата държава и молещата държава, така че всеки въпрос, считан за окончателно решен във въпросното решение, следва да се счита за решен и за целите на процедурата за получаване на съгласие за по-нататъшно наказателно преследване или налагане на наказание за други престъпления?
Ако отговорът на първия въпрос е, че член 27 не изисква такова тълкуване, нарушава ли принципа на ефективност национално процесуално правило, ако действа така, че не позволява на засегнатото лице в контекста на искането за съгласие да се позовава на релевантно решение на [Съда], постановено след издаването на заповедта за предаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли членове 12 и 16 от Директива 92/43 да се тълкуват в смисъл, че изискват национална правна уредба за транспониране на тези разпоредби от Директива 92/43 във вътрешното право да предвижда, от една страна, процедура по издаване на разрешение, включваща решение на компетентен орган, чиято цел е да се установи дали следва да се поиска дерогация на основание член 16 от Директивата поради обстоятелства, установени след издаването на разрешението за осъществяване на даден проект, и/или дали за тази цел са необходими проучвания и от друга страна, участието на обществеността в тази процедура по дерогация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Съвместимо ли е искането за вътрешно преразглеждане на решение на Съвета на директорите на ЕИБ с независимостта на ЕИБ в областта на финансовите ѝ операции и с ограниченията по член 271, буква в) ДФЕС?
Следва ли условията за допустимост на искане за вътрешно преразглеждане по член 2, параграф 1, буква ж) от Регламент № 1367/2006 да се тълкуват в светлината на Орхуската конвенция?
Включват ли вътрешните политики и стратегии на ЕИБ относно екологичните критерии за финансиране понятието „екологично законодателство“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква е) от Регламент № 1367/2006?
Представлява ли решението на Съвета на директорите на ЕИБ за одобряване на финансиране на конкретен проект „мярка с индивидуален характер“ и поражда ли то „правно обвързващи и външни последици“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква ж) от Регламент № 1367/2006?
Спазено ли е задължението за мотивиране при отхвърлянето на искането за вътрешно преразглеждане от ЕИБ по отношение на решението за финансиране на проекта Curtis?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Могат ли възраженията, основани на твърдяно изопачаване на фактите от Общия съд, да породят въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Какви са изискванията към жалбата, за да се установи, че тя повдига въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Какви са изискванията към жалбоподателя при формулиране на въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз в искането за допускане на обжалване?
Могат ли твърдения за фактически грешки или изопачаване на фактите от Общия съд да породят въпрос от съществено значение за правото на ЕС?
Необходимо ли е конкретно и специфично обосноваване и доказателства, надхвърлящи рамките на конкретния случай, за да се приеме, че даден въпрос е от съществено значение за правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
В какви случаи и при какви последици Съдът заличава дело от регистъра си при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой съд е компетентен да се произнесе по въпроса за съдебните разноски, когато производството пред Съда е част от висящото пред националния съд производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.