Съд

1) Дали продължаващата липса на разпоредба в белгийското национално законодателство относно припокриването на пенсии (в случая индивидуални пенсии за старост) за самостоятелно заети лица с други пенсии за старост или с обезщетение, което ги замества (в случая обезщетение за инвалидност), предоставени по чужд режим за пенсии за старост, и практиката, възприета вследствие на това от компетентния национален орган по изплащане, представляват или биха могли да представляват дискриминация на основание гражданство по смисъла на първата алинея на член 7 от Договора, независимо дали е пряка или непряка или основана на гражданство, чрез прилагане на критерии, които са неутрални по форма, но водят на практика до същия резултат, а именно че чужденците са поставени в неблагоприятно положение поради непропорционална пречка?
2) Дали те попадат или биха могли да попаднат в обхвата на втората алинея на член 52 и член 53 от Договора и членове 12, параграфи 1 и 2 и 43 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на системите за социална сигурност към наети лица, самостоятелно заети лица и към членовете на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, както и на глава III от този регламент, по-специално членове 44, параграфи 1 и 2 и 46 от него?
3) Дали италианската пенсия за инвалидност (в случая „ab initio“ все още неконвертирана в пенсия за старост) и белгийската пенсия за ранно пенсиониране за самостоятелно заето лице трябва да се считат за „обезщетения от един и същи вид“?