Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1994 г.
Нарушени ли са задълженията на Кралство Белгия по член 15 от Директива 90/167/ЕИО, като не са приети необходимите национални мерки за транспониране на директивата и/или не са съобщени на Комисията?
Нарушени ли са общите задължения на Кралство Белгия по член 5 от Договора за ЕИО поради неизпълнение на специфичните задължения по директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1994 г.
1. Следва ли Регламент (ЕИО) № 994/88 да се тълкува в смисъл, че този регламент, вместо разпоредбата на Регламент (ЕИО) № 2742/82, обявена за невалидна с решение на Съда от 11 февруари 1988 г. по дело 77/86, следва да се счита за правно валидна основа за изчисляване на компенсаторна такса, която се събира за първи път?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли посоченият регламент да се тълкува в смисъл, че компенсаторната такса трябва да се изчислява като разлика между минималната вносна цена и установената вносна цена, или трябва да се вземе като изходна точка фиксираната ставка на таксата, обявена за невалидна, за да се коригира впоследствие при необходимост съгласно разпоредбите на посочения регламент?
3. Следва ли член 4, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2742/82 да се тълкува в смисъл, че ако компетентните органи не са убедени, че декларираната цена отразява FOB цената в страната на произход,
(а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била уговорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
(б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2742/82 за съответната сделка, като при това вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, които според органите са били изключително или частично насочени към избягване на плащането на компенсаторна такса при вноса или които във всеки случай не биха били извършени, ако не са направили събирането на компенсаторната такса напълно или частично невъзможно,
и
- промени в цената на продукта, настъпили след вноса му на следващи етапи от търговската верига?
4. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена във въпрос 3(б), на основание, че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощието да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определяне дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
1. Следва ли член 2, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2237/85 на Комисията, във връзка с член 9 от Регламент (ЕИО) № 426/86 на Съвета, да се тълкува в смисъл, че ако компетентните органи не са убедени, че декларираната в заявлението за допускане до свободно обращение цена отразява действителната вносна цена,
(а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била уговорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
(б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2237/85 за съответната сделка, като при това вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, които според органите са били изключително или частично насочени към избягване на плащането на компенсаторна такса при вноса или които във всеки случай не биха били извършени, ако не са направили събирането на компенсаторната такса напълно или частично невъзможно,
и
- промени в цената на продукта, настъпили след вноса му на следващи етапи от търговската верига?
2. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена във въпрос 1(б), на основание, че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощието да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определяне дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
1. Следва ли член 3, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1626/85 на Комисията, във връзка с член 18, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 426/86 на Съвета, да се тълкува в смисъл, че ако митническите органи не са убедени, че декларираната цена отразява FOB цената в страната на произход,
(а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била уговорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
(б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1626/85 за съответната сделка, като при това вземат предвид
- сделки, различни от тези между износителя и вносителя, включително по-специално сделки на различни етапи от търговската верига между износителя и вносителя,
и
- продажната цена на вносителя, като се правят удръжки от тази цена за редица фиксирани разходи (фиксирани суми на 100 кг бруто) и печалба (8% при посредническа търговия), които не произтичат от счетоводството на вносителя и/или посредника?
2. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена във въпрос 1(б), на основание, че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощието да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определяне дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
3. Следва ли член 3, параграф 3 от Регламент № 1626/85 на Комисията да се тълкува в смисъл, че „износителят в страната на произход“ следва да се разбира изключително като износител, чието предприятие е установено в страната на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.1994 г.
Приложими ли са ограниченията на член 51 от Статута на Съда на Европейския съюз относно допустимостта на жалба, когато тя възпроизвежда фактически основания, вече разгледани и отхвърлени на първа инстанция?
Необходимо ли е жалбата да посочи конкретно оспорваните елементи и специфичните правни аргументи, които подкрепят искането за отмяна на решението на Първоинстанционния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1994 г.
1) Допустимо ли е Комисията да приеме Регламент (ЕИО) № 2275/88 от 25 юли 1988 г. относно класификацията на определени стоки в Комбинираната номенклатура, доколкото в точка 9 от приложението към този регламент класифицира „механичен възел за видеозаписващо или възпроизвеждащо устройство по код по КН 8521, снабден с глави за запис и възпроизвеждане (мекадек)“ по КН код 8521 10 39?
2) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително:
Има ли Регламент (ЕИО) № 3085/91 на Комисията от 21 октомври 1991 г., изменящ Регламент (ЕИО) № 2275/88, обратно действие, т.е. прилага ли се за стоки, внесени преди влизането му в сила?
3) Ако на втория въпрос се отговори отрицателно:
Кои са „съществените характеристики“ (вж. обосновката към точка 9 от приложението към Регламент № 2275/88) или „съществената характеристика“ (вж. Общото правило 2(а)), които са довели Комисията да класифицира „мекадеците“ като пълни видеозаписващи или възпроизвеждащи устройства по код 8521?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1994 г.
При прилагането на правилото за компетентност, предвидено в член 5, параграф 3 от Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г., както е тълкувано в решението на Съда на Европейските общности от 30 ноември 1976 г. по дело 21/76 Bier срещу Mines de Potasse d'Alsace [1976] ECR 1735, изразът „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“ следва ли да се разбира само като мястото, в което е причинена физическа вреда на лица или вещи, или също така и като мястото, в което е настъпила вредата за имуществото на ищеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1994 г.
Съвместимо ли е изискването за предварително разрешение за внос на растения, податливи на огнен пригор, с хармонизираните правила на член 11 от Директива 77/93/ЕИО?
Допустимо ли е изискването за предварително разрешение за внос на растения, податливи на огнен пригор, съгласно принципа за свободно движение на стоки по член 30 от Договора за ЕИО във връзка с член 10, параграф 1 от Регламент № 234/68?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1994 г.
Трябва ли разпоредбите на член 9 и следващите от Договора за ЕИО, доколкото те установяват принципа на единна митническа територия на Общността, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка да налага такса, пропорционална на митническата стойност на стоките, произхождащи от други региони на същата държава, само поради въвеждането на тези стоки в определен регион на тази държава, като се има предвид, че когато такава такса се налага и на стоки, въвеждани в този регион от други държави членки, тя се счита за такса с еквивалентен ефект на митническо мито върху вноса?
Дали член 4 от Решението на Съвета на Европейските общности от 22 декември 1989 г. (89/688/ЕИО) е валиден, доколкото с него се разрешава на Френската република „да запази действащия режим на доковите такси до не по-късно от 31 декември 1992 г.“, при условията, които той определя, когато доковите такси, събирани по действащия тогава режим, представляват такси с еквивалентен ефект на митнически мита върху вноса и когато, съгласно първата алинея на член 227, параграф 2 от Договора, разпоредбите на Договора, посочени в тази алинея, включително тези относно свободното движение на стоки, са приложими във френските отвъдморски департаменти от влизането в сила на Договора?
Дали Съветът на Европейските общности, с Решение 89/688/ЕИО от 22 декември 1989 г. относно доковите такси във френските отвъдморски департаменти, прието на основание членове 227, параграф 2 и 235 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, валидно е разрешил на Френската република да запази до 31 декември 1992 г. действащия режим на доковите такси, които според решението на Съда на Европейските общности от 16 юли 1992 г. по преюдициално запитване представляват такса с еквивалентен ефект на митническо мито?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.