Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
1. Следва ли член 47, параграф 1 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. между държавите членки на Европейската икономическа общност относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че съдът, пред който се иска изпълнението, може да разпореди изпълнението на съдебно решение, постановено в друга държава, само ако заедно с молбата или преди постановяване на решение по молбата се представи и документът, посочен в член 47, параграф 1, и по-специално доказателство за връчване?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли този член да се тълкува в смисъл, че, независимо от разпоредбите на националното право, изискването за представяне на документа не е изпълнено, когато решението е връчено едва след подаването на молбата и документът, удостоверяващ връчването, е изготвен и представен едва след постановяване на решение от съда, пред който се иска изпълнението, по молбата и след като страната, срещу която се иска изпълнението, е подала жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
1) Дали предприятие, което притежава разрешение за търговия по отношение на марков лекарствен продукт („Продукт X“), като такова разрешение е издадено в съответствие с процедурите, предвидени в Директива 65/65, има право да се позовава на Директива 65/65, и по-специално на член 5 от нея, пред национален съд, за да оспори валидността на (и да поиска отмяна на) разрешение за търговия, издадено на конкурент по отношение на патентован лекарствен продукт със същото наименование („Продукт Y“)?
2) Има ли право компетентният орган за издаване на разрешения в държава членка А да издаде разрешение за търговия на Продукт Y, който се внася от държава членка B, при положение че Продукт Y не е произведен от или под контрола на лицето, притежаващо разрешението за търговия в държава членка А, или на член на същата група компании?
3) Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
а) какви предварителни условия трябва да бъдат изпълнени, преди държава членка А да има право да издаде разрешение за търговия на Продукт Y; и по-специално
б) какви данни трябва да притежава държава членка А по отношение на Продукт Y, преди компетентният орган да издаде разрешение за търговия на Продукт Y?
в) до каква степен компетентният орган може да се позовава на данни, предоставени от притежателя на разрешението за търговия за Продукт X, в случай че сроковете за изключителност на данните, предвидени в член 4.8 от Директива 65/65 (с измененията), не са изтекли?
г) има ли право компетентният орган да издаде разрешение за търговия на Продукт Y, който се внася, при положение че не е сравнил действителните производствени процеси на Продукт Y с тези на Продукт X?
4) Повлиява ли отговорът на въпроси 2 и 3 от факта, че притежателите на разрешенията за търговия на Продукт X и Продукт Y в държава членка А и държава членка B съответно са лицензополучатели на един и същ търговски лицензиар, който се намира извън Европейската общност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
Следва ли член 31, параграф 1, буква в), подточка аа) и член 59 от Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 година, основана на член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества, да се тълкуват в смисъл, че допускат счетоводна операция, при която като актив в баланса за дадена финансова година на капиталово дружество, което контролира друго капиталово дружество като негов единствен акционер, се вписват натрупаните печалби, реализирани от дъщерното дружество през същата финансова година, дори когато финансовите години на двете дружества съвпадат и дъщерното дружество е одобрило баланса и е приело решение за разпределение на печалбите преди одобрението на баланса на контролиращото дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
1. Представлява ли разпоредба на националното право, която (с изключение на определени продукти) изисква търговските обекти на дребно да бъдат затворени в неделя и на официални празници, но не забранява работата в такива обекти в тези дни (и налага санкция от принудително затваряне на обектите при нарушение на това изискване), като по този начин значително се намаляват продажбите им, включително продажбите на стоки, произведени в други държави членки на Общността, с последващо намаляване на обема на вноса от такива държави: (a) мярка с ефект, равностоен на ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора от Рим и вторичното право на Общността, прието в изпълнение на принципите, заложени в него; или (b) средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки; или (c) мярка, която е несъразмерна и неподходяща спрямо социално-етичната цел, преследвана от разпоредбата на националното право, като се има предвид, че: — големите дистрибутори и организираните дистрибуционни центрове (категорията, към която принадлежат жалбоподателите) средно продават по-голямо количество продукти, внесени от други държави членки, отколкото малките и средни търговци; — оборотът, реализиран от големите дистрибутори и организираните дистрибуционни центрове в неделя, не може да бъде компенсиран чрез заместващи покупки от клиенти в други дни от седмицата, като тези покупки се извършват в търговска мрежа, която по принцип се снабдява от местни производители?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, попада ли националната мярка в обхвата на дерогациите от член 30, предвидени в член 36 от Договора от Рим, или други дерогации, предвидени от правото на Общността?
3. Представлява ли разпоредба на националното право, която (с изключение на определени продукти) изисква търговските обекти на дребно да бъдат затворени в неделя и на официални празници, но не забранява работата в такива обекти дори в тези дни (и санкционира нарушението на това изискване с принудително затваряне и отнемане на лицензи),: (a) мярка с ефект, равностоен на ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора от Рим и вторичното право на Общността, прието в изпълнение на принципите, заложени в него; или (b) средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки; или (c) мярка, която е несъразмерна и неподходяща спрямо социално-етичната цел, преследвана от разпоредбата на националното право; или (d) нарушение на член 52 от Договора за ЕИО относно свободата на установяване и на последващото законодателство на Общността, прието в изпълнение на този принцип; или (e) нарушение на член 2, параграф 2 от Директива 64/223/ЕИО относно постигането на свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по отношение на дейности в областта на търговията на едро; или (f) нарушение на Директиви 83/189 и 88/182 относно премахването на техническите бариери пред търговията между държавите членки, като се има предвид, че забраната за отваряне на магазини в неделя е само на пръв поглед обща забрана, която на практика подлежи на изключения за редица продукти, които, с изключение на много малко неизбежни случаи, са изключително от местен произход?
4. Ако отговорът на първия въпрос, във всяка от неговите части, е положителен, попада ли националната мярка в обхвата на дерогациите от член 30, предвидени в член 36 от Договора от Рим, или в други дерогации, предвидени от правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
1) Позволява ли формулировката на член 3, параграф 1 от Първа директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. вътрешните правила на системата на задължителното застраховане срещу гражданска отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства във всяка държава членка да предвиждат всякакви изключения, които се считат за подходящи, или, напротив, изключенията от покритието трябва да бъдат ограничени до тези, които са изрично предвидени във Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 г.
2) Съвместимо ли е с горепосоченото законодателство изключването от задължителното застрахователно покритие на щети на имущество, причинени от превозни средства, управлявани под въздействието на алкохол
3) Трябва ли случаите, посочени в член 2, параграф 1 от Втора директива 84/5/ЕИО, да се считат за точно и изчерпателно изброяване на законовите разпоредби и договорни клаузи, които могат да премахнат застрахователното покритие, но които не са валидни спрямо лице, което е претърпяло вреда, така че всяко друго законово или договорно изключение би било валидно спрямо него
4) Ако законова разпоредба или договорна клауза, която изключва застрахователното покритие, когато отговорният за вредата водач е в нетрезво състояние, е валидна във взаимоотношенията между застрахователя и застрахования, може ли нейната валидност спрямо трето лице, което е претърпяло вреда, да се счита за съвместима със системата, установена с Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО и 90/232/ЕИО
5) Ако разпоредбите на горепосочените директиви, по-специално член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО, позволяват изключване на задължителното застрахователно покритие срещу гражданска отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства, което е валидно спрямо пострадалото лице, когато водачът е в нетрезво състояние, може ли да се счита, че такъв случай представлява липса на застраховка по смисъла на член 1, параграф 4 от Втора директива 84/5/ЕИО, което би определило плащане и покритие от органа, предвиден в този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
Може ли Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията да се тълкува по такъв начин, че да забранява усвояването на гаранцията, предоставена от износителя при горепосочените обстоятелства, било поради непреодолима сила, било поради несъразмерния ефект, който усвояването на гаранцията би имало в сравнение с обстоятелствата, на които се позовава като основание за такова усвояване, или по друг начин?
Ако Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията не може да се тълкува по горепосочения начин, нищожен ли е той изцяло или частично поради това?
Може ли Регламент (ЕИО) № 2340/90 на Съвета да се тълкува като обхващащ стоки в транзит към Ирак и ако да, нищожен ли е той изцяло или частично поради начина, по който третира стоките в транзит при настоящите обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
а) Като се имат предвид съображенията, изложени в раздел II от настоящото определение за отправяне на преюдициално запитване, системата за последващо събиране на вземания, установена с Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 г., и системата за опрощаване на вече определени, но все още неплатени мита, установена с Регламент (ЕИО) № 1430/79 на Съвета от 2 юли 1979 г., представлява ли решение на националния митнически орган, прието съгласно член 7, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1574/80 на Комисията от 20 юни 1980 г., с което се отхвърля искане за опрощаване на мита, прилагане на материалноправни данъчни разпоредби или разпоредби на административното право на Общността, или е прието от митническата служба, действаща като данъчен орган или като административен орган по същество
Какъв е правният характер на това решение?
б) Следва ли изразът „мита, които ... все още не са платени“ в член 1, параграф 2, буква д) от Регламент № 1430/79 да се тълкува ограничително като отнасящ се само до мита, чието плащане е отложено?
в) Тъй като жалбоподателят се е позовал на факти, които могат да бъдат квалифицирани за правни цели като специални ситуации, произтичащи от обстоятелства, при които не може да се вмени измама или явна небрежност на заинтересованото лице (член 13, параграф 1 от Регламент № 1430/79, изменен с Регламент (ЕИО) № 3069/86 на Съвета от 7 октомври 1986 г.), бил ли е националният митнически орган длъжен съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3799/86 на Комисията от 12 декември 1986 г. да разгледа искането за опрощаване на вносни мита от гледна точка на общия принцип на справедливост, установен в член 13, параграф 1?
г) Невалиден ли е член 4, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 3799/86 на Комисията от 12 декември 1986 г., доколкото ограничава специалните случаи на опрощаване на плащания извън необходимото за защита на други интереси на Общността, като по този начин нарушава член 13, параграф 1 от Регламент № 1430/79?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
Следва ли член 2 от Регламент (ЕИО) № 1382/87 на Комисията от 20 май 1987 година за установяване на подробни правила относно инспекцията на риболовни съдове да се тълкува в смисъл, че инспекционният флаг или инспекционният символ, описани в приложение I към този регламент, трябва да бъдат поставени или изобразени върху бордовата лодка (надуваема лодка), или е достатъчно, че основният съд Nordjylland е поставил този флаг или е имал този символ изобразен върху себе си?
Има ли неизпълнението на изискванията на член 2 правно значение по отношение на въпроса дали капитанът на съд (вж. член 3) е длъжен да се съобрази с нарежданията на органа, извършващ инспекцията, и ако да, какво е това значение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.