Съд

1. Съвместима ли е с установената от Договора за ЕО система, както е описана в решението по делото Francovich относно отговорността на държавата членка към частноправни субекти при нарушение на задължения по Общността, национална разпоредба (член 2, параграф 7 във връзка с член 2, параграф 4 от италианския Законодателен декрет № 80 от 27 януари 1992 г.), която намалява ex post facto размера на обезщетението за вече настъпили вреди?
2. Съответства ли изразът „начален момент на неплатежоспособността“ по смисъла на първата алинея на член 3, параграф 2 и първата алинея на член 4, параграф 2 от Директива 80/987/ЕИО на датата на подаване на искането за откриване на производство по несъстоятелност или на датата на откриване на такова производство (и двете посочени в член 2)?
3. Могат ли член 4, параграф 3 и член 10 от Директивата да се тълкуват в смисъл, че държавата членка може да изключи изплащането на трудови вземания, възникнали преди уволнението, когато друг вид обезщетение (а именно indennità di mobilità, предвидено в членове 4 и 16 от италианския Закон № 223 от 23 юли 1991 г.) покрива нуждите на работниците, останали без работа през месеците след уволнението?
4. Следва ли изразът „последните три месеца от трудовия договор“ в член 4, параграф 2 да се тълкува като „последните три календарни месеца“ или като „тримесечието, предхождащо прекратяването на трудовото правоотношение“, дори ако това е настъпило на междинна дата в месеца?