Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Допустимо ли е държава членка да налага изисквания за специално маркиране и термична обработка на месо от некастрирани мъжки прасета, които надхвърлят хармонизираните на равнище Европейски съюз правила относно откриването и оценката на изразена сексуална миризма?
Може ли държава членка едностранно да отказва да признае методите за проверка, използвани от държавата на произход, и да не прилага предвидената в правото на Съюза процедура за разрешаване на спорове относно съответствието с ветеринарно-санитарните изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
Неизпълнение на задълженията по член 169 от Договора за ЕИО, изразяващо се в неизпълнение на задължението за приемане и съобщаване в установения срок на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за привеждане в изпълнение на Директива 93/74/ЕИО, Директива 94/28/ЕО, Директива 94/39/ЕО, Директива 95/9/ЕО и Директива 95/10/ЕО
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
1. За целите на тълкуването на член 6 от Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени услуги (Директивата), първата алинея от втората подточка на член 1, буква б) от Директивата, която уточнява, че „орган, подчинен на публичното право“ означава всеки орган, ... създаден с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, трябва ли да се тълкува като правещ разлика
(i) между нужди от общ интерес и нужди с индустриален или търговски характер, или
(ii) между нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, и нужди от общ интерес, които имат индустриален или търговски характер?
2. Ако отговорът на първия въпрос е, че разграничението е това, посочено в (i),
(а) трябва ли изразът „нужди от общ интерес“ да се разбира така, че не може да става въпрос за задоволяване на нужди от общ интерес, когато частни предприятия задоволяват такива нужди?
и
(б) ако е така, трябва ли изразът „нужди с индустриален или търговски характер“ да се разбира така, че нужди с индустриален или търговски характер се задоволяват винаги, когато частни предприятия задоволяват такива нужди?
3. Ако отговорът на първия въпрос е, че разграничението е това, посочено в (ii), трябва ли разликата между „нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер“ и „нужди от общ интерес, които имат индустриален или търговски характер“ да се определя според това дали (конкуриращи се) частни предприятия задоволяват такива нужди или не?
4. Трябва ли изискването органът да е създаден „с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер“ да се тълкува така, че такава „конкретна цел“ може да съществува само когато органът е създаден изключително за задоволяване на такива нужди?
5. Ако не е така, трябва ли органът да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, почти изключително, съществено, преобладаващо или в някаква друга степен, за да може да отговаря или да продължи да отговаря на изискването да е създаден с конкретната цел да задоволява такива нужди?
6. Има ли значение за отговорите на въпроси 1 до 5 дали нуждите от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, за които органът е създаден да ги задоволява, произтичат от законодателство във формалния смисъл, от административни разпоредби, от актове на администрацията или по друг начин?
7. Има ли значение за отговора на въпрос 4, ако отговорността за търговските дейности е възложена на отделно юридическо лице, което е част от една и съща група или предприятие, в рамките на което се извършват и дейности за задоволяване на нужди от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Следва ли член 3 от Директива 64/427/ЕИО да се тълкува в смисъл, че когато в държава членка притежаването на специфични знания и умения е условие за достъп и упражняване на дейност като самостоятелно заето лице в производствената или преработвателната промишленост или в занаятчийството, тази държава членка може ли да изисква от гражданин на Общността, който кандидатства за разрешения за упражняване на професионални дейности в тази държава членка, за които е удостоверено от компетентните органи на държавата му по произход, че ги е упражнявал там, да е изпълнил поотделно, за всяка от професиите, чиито обхват е определен от законодателството на приемащата държава, сроковете, предвидени в този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Допустимо ли е държава членка да изисква от гражданин на Европейския съюз, който кандидатства за разрешение да упражнява няколко професии в същата държава, да докаже отделно за всяка професия изисквания период на действително упражняване на дейност, когато тази дейност вече е удостоверена от компетентните органи на предходната държава по пребиваване?
Променят ли се изискванията за професионален опит по член 3, буква а) от Директива 64/427/ЕИО, когато няколко професии са упражнявани едновременно?
Има ли значение дали между съответните професии съществува връзка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
Неправилно установяване на колективно господстващо положение
Неправилна преценка относно злоупотребата с господстващо положение чрез прилагане на споразумението с Ogefrem
Неправилна преценка относно злоупотребата с господстващо положение чрез използване на практиката „fighting ships“
Неправилна преценка относно злоупотребата с господстващо положение чрез налагане на 100% договори за лоялност
Неправомерно налагане и определяне на размера на глобите, включително нарушаване на правото на защита и прекомерна лихва за забава
Нарушение на членове 6(3) и 7(1) от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
Неправилно установяване на колективно господстващо положение
Неправилна преценка на злоупотребата с колективно господстващо положение по отношение на прилагането на споразумението Ogefrem
Неправилна преценка на злоупотребата с колективно господстващо положение по отношение на използването на „бойни кораби“
Неправилна преценка на злоупотребата с колективно господстващо положение по отношение на налагането на сто процентови споразумения за лоялност
Неправилно налагане и определяне на размера на глобите, включително нарушение на правото на защита и на правото да бъдат информирани за възможността за индивидуално санкциониране
Нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (чл. 6, параграф 3 и чл. 7, параграф 1 ЕКПЧ) при провеждането на производството
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1. Достатъчно ли е, за да има вероятност от объркване поради сходство между означението и търговската марка и идентичност на стоките или услугите, обхванати от означението и марката, че марката и означението се състоят само от една сричка, са идентични по звучене както в началото, така и по отношение на единствената комбинация от гласни, а – единствената – крайна съгласна на марката се среща в означението в подобна форма („t“ вместо „d“) в съгласна група от три съгласни, включително „s“; по-специално, влизат ли в противоречие означенията „Lloyd“ и „Loints“ за обувки?
2. Какво е значението в тази връзка на формулировката на директивата, според която вероятността от объркване включва вероятността от асоцииране между означението и търговската марка?
3. Следва ли да се приеме, че съществува специален отличителен характер, и следователно разширен материален обхват на закрила на отличителния знак, вече когато степента на разпознаваемост сред съответната част от обществеността е 10%?
Ще бъде ли това така при степен на разпознаваемост от 36%?
Ще доведе ли такова разширяване на обхвата на закрила до различен отговор на въпрос 1, ако този въпрос бъде отговорен отрицателно от Съда на Европейските общности?
4. Следва ли да се приеме, че търговската марка има засилен отличителен характер само поради липсата на описателни елементи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.