Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
Допустимо ли е Общността да бъде осъдена за неоснователно обогатяване при наличие на договорни отношения между подизпълнителя и главния съдоговорител?
Може ли да се приложи принципът на водене на чужда работа без пълномощие, когато подизпълнителят е действал въз основа на договор с главния съдоговорител?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания, когато Комисията е подтикнала подизпълнителя да продължи да предоставя услуги при неизпълнение на задължения от страна на главния съдоговорител?
Съществува ли задължение за полагане на грижа от страна на Комисията спрямо подизпълнителя при спиране на плащанията към главния съдоговорител и може ли неполагане на такава грижа да ангажира извъндоговорната отговорност на Общността?
Длъжен ли е Първоинстанционният съд да събере допълнителни доказателства или да изслуша свидетели относно конкретни факти, свързани с твърденията на подизпълнителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
Може ли да се разглежда като „обработка на лични данни“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО дейност, която се състои във:
а) събирането на данни за трудовите и капиталовите доходи на физическите лица и за имуществото им от публични документи на данъчната администрация, както и обработването на тези данни с цел публикуването им;
б) публикуването им по азбучен ред и по категория доходи под формата на подробни списъци, подредени по общини;
в) предоставянето им на CD-ROM дискове, за да бъдат използвани за търговски цели;
г) обработването им в рамките на SMS услуга, която дава възможност на потребителите на мобилни телефони, като изпратят името и общината по местоживеене на определено лице, да получат информация за трудовите и капиталовите доходи на това лице, както и за имуществото му?
Необходимо ли е Директива 95/46/ЕО да се тълкува в смисъл, че различните дейности, посочени в букви а)—г) от първия въпрос, могат да се разглеждат като „обработване на лични данни единствено за целите на журналистическа дейност“ по смисъла на член 9 от директивата, като се вземе предвид, че събраните данни на повече от един милион данъчнозадължени лица са с произход от документи, които са публични съгласно националната правна уредба на достъпа до информация
За преценката има ли значение обстоятелството, че основната цел на тази дейност е публикуването на въпросните данни?
Съгласно принципите и целта на Директива 95/46/ЕО необходимо ли е член 17 от нея да се тълкува в смисъл, че не допуска публикуването и предоставянето за търговски цели на данни, събрани за целите на журналистическа дейност?
Необходимо ли е Директива 95/46/ЕО да се тълкува в смисъл, че от приложното ѝ поле са напълно изключени поименните файлове, които дословно съдържат само вече публикувана в медиите информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
Съвместимо ли е общото обработване в централен регистър за чужденците на лични данни на граждани на Съюза от друга държава членка със забраната за всякаква дискриминация, основана на гражданството, по отношение на граждани на Съюза, които упражняват правото си свободно да се придвижват и пребивават на територията на държавите членки (член 12, параграф 1 ЕО във връзка с член 17 ЕО и член 18, параграф 1 ЕО)?
Подобно обработване съвместимо ли е със забраната за ограничаване на свободното установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка (член 43, параграф 1 ЕО)?
Подобно обработване съвместимо ли е с изискването за необходимост, предвидено в член 7, буква д) от Директива 95/46?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
1) Разполага ли второинстанционна юрисдикция, сезирана с въззивна жалба срещу решение, постановено от съда, на който е възложено воденето на търговския регистър, по заявление за вписване на промяна в обстоятелствата [на търговско дружество], с правомощието да отправи преюдициално запитване по смисъла на член 234 ЕО, в случай че нито решението на [първоинстанционния] съд е постановено в състезателно производство, нито въззивното производство е било състезателно?
2) Ако се предположи, че второинстанционната юрисдикция има правомощието по силата на член 234 ЕО да сезира Съда с преюдициално запитване, трябва ли тази юрисдикция да се разглежда като юрисдикция от последна инстанция, спрямо която действа задължението по силата на този член да сезира Съда с въпрос относно тълкуването на общностното право?
3) Правомощието — което пряко произтича от член 234 ЕО — на унгарските юрисдикции да отправят преюдициално запитване ограничено ли е или може ли да бъде ограничено от разпоредба на националното право, която признава право на въззивно обжалване по смисъла на националното право на определение за преюдициално запитване, щом като по-горната национална въззивна юрисдикция може да измени [това] определение, да отхвърли преюдициалното запитване и да разпореди на постановилата [това] определение юрисдикция да възобнови спряното производство по вътрешното право?
4) a) Ако търговско дружество, учредено и вписано в търговския регистър в Унгария по силата на унгарското право, желае да премести своето седалище в друга държава членка на [Европейския] съюз, урежда ли се този въпрос от общностното право, или при липсата на хармонизация изключително се прилагат разпоредбите на националното право на всяка държава членка?
б) Може ли унгарско дружество да поиска преместването на своето седалище в друга държава членка на [Европейския] съюз, като се позовава пряко на общностното право (в случая на членове 43 ЕО и 48 ЕО)
При положителен отговор може ли такова преместване да бъде подчинявано — независимо дали от „държавата по произход“ или от „държавата-домакин“ — на някакво условие или разрешение?
в) Трябва ли членове 43 ЕО и 48 ЕО да се тълкуват в смисъл, че правило или практика от вътрешното право, с които се прави разграничение между търговските дружества, що се отнася до упражняването на техните права според държавата членка, в която се намира тяхното седалище, са несъвместими с общностното право?
г) Трябва ли членове 43 ЕО и 48 ЕО да се тълкуват в смисъл, че правило или практика от вътрешното право, които възпрепятстват възможността едно дружество [на заинтересуваната държава членка] да премести своето седалище в друга държава членка, са несъвместими с общностното право […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
Изчерпателно ли е изброяването на посочените в член 24 от Директива 93/37 основания за изключване на предприятията с предмет на дейност обществено строителство?
В случай че изброяването не е изчерпателно, преследва ли съвместими с принципите на общностното право цели разпоредба, която с оглед защита на прозрачността на финансовото функциониране на държавата предвижда, че качеството на собственик, съдружник, основен акционер или ръководител на медийно предприятие е несъвместимо с качеството на собственик, съдружник, основен акционер или ръководител на предприятие, на което са възложени от държавата или от юридическо лице от публичния сектор в широк смисъл обществени поръчки за строителство, доставки или услуги, и съвместима ли е с общностния принцип за пропорционалност тази абсолютна забрана за възлагане на обществени поръчки на такива предприятия?
В случай че член 24 от Директива 93/37 следва да се тълкува в смисъл, че посочените в него основания за изключване на строителни предприятия са изчерпателно изброени или че не може да се счита, че разглежданата национална разпоредба преследва съвместими с общите принципи на общностното право цели, или, на последно място, че установената в нея забрана не е съвместима с общностния принцип за пропорционалност, нарушава ли посочената по-горе директива — като забранява да се предвиди като основание за изключване на предприятие от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка за строителство хипотезата, при която самото предприятие, неговото ръководство (или собственикът на това предприятие, неговият основен акционер, съдружник или ръководител) или лицата, действащи като посредници на посочените по-горе ръководители, упражняват дейност на медийни предприятия, които могат неправомерно да повлияят върху процедурата за възлагане на обществени поръчки за строителство чрез упражняване на притежаваното от тях по-общо влияние — общите принципи на защита на конкуренцията и на прозрачност, както и член 5, втора алинея [ЕО], който установява принципа на субсидиарност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
Директива [2003/87/ЕО] [действителна ли е] в светлината на принципа на равенство, доколкото предвижда, че схемата за търговия с квоти […] се прилага за инсталациите от стоманодобивния сектор, без да включва пластмасовата и алуминиевата промишленост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
Нарушение на свободата на установяване, произтичащо от национална правна уредба, по силата на която само фармацевти могат да притежават и стопанисват аптека
Нарушение на принципа за полезното действие на правото на Европейския съюз и на задължението на националните органи да не прилагат национални разпоредби, които считат за противоречащи на правото на Съюза, дори когато няма явно нарушение и Съдът не се е произнесъл по несъвместимостта
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
1) Трябва ли разпоредбите относно свободата на установяване на капиталовите дружества (членове 43 [ЕО], 48 ЕО) да се тълкуват в смисъл, че не допускат правилото, според което само фармацевт може да притежава аптека („Fremdbesitzverbot“) и което произтича от разпоредбите на член 2, параграф 1, точки 1—4 и 7, във връзка с член 7, първо изречение и член 8, първо изречение от [ApoG]?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Имат ли националните органи правото и задължението на основание на общностното право, и по-конкретно с оглед на член 10 ЕО и на принципа за полезното действие на общностното право, да не прилагат националните разпоредби, които считат за противоречащи на общностното право, дори когато не е налице явно нарушение на общностното право и Съдът […] не е установил несъвместимостта на разглежданите разпоредби с общностното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2008 г.
Допустимо ли е искане за поверително третиране на определени лични данни в рамките на производството по член 93, параграф 3, втора алинея от Процедурния правилник?
Необходимо ли е балансиране между защитата на личните данни и процесуалните права на встъпващата страна при решаване на искане за поверително третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
Представлява ли белгийският закон от 14 юли 1991 г. за търговските практики, предоставянето на информация и защита на потребителя забранена от членове 28 [ЕО]—30 ЕО мярка с равностоен ефект, доколкото в член 80, параграф 3 този национален закон съдържа забрана да се изисква авансово плащане или каквото и да е плащане от потребителя по време на императивно установения срок за отмятане от договора, в резултат на което този закон не оказва същото фактическо влияние върху продажбата на стоки в собствената страна, както върху сделките с граждани на друга държава членка, и възниква ли поради това фактическа пречка пред защитеното с член 23 ЕО свободно движение на стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.