Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Когато е предявен иск от синдик, действащ в интерес на всички кредитори на дружеството с цел да се възстанови платежоспособността на дружеството и да се увеличат активите му, така че да бъдат удовлетворени възможно най-много вземания на кредиторите — като трябва да се отбележи, че същата цел се преследва от синдика, например, с предявяването на отменителни искове (actio Pauliana), които са признати за тясно свързани с производството по несъстоятелност — и предвид обстоятелството, че в разглеждания случай се иска заплащане на сума на основание CMR и литовския Граждански кодекс (общи гражданскоправни норми) за предоставените услуги по международен превоз на стоки, трябва ли да се приеме, че този иск е тясно свързан (в пряка връзка) с откритото за ищеца производство по несъстоятелност, че подсъдността на спора следва да се определи в съответствие с правилата на Регламент № 1346/2000 и че спорът попада в обхвата на изключението от приложното поле на Регламент № 44/2001?
При отрицателен отговор на първия въпрос и ако разглежданият спор попада в приложното поле на Регламент № 44/2001, Lietuvos Aukščiausiasis Teismas иска от Съда да поясни дали, доколкото няма стълкновение между член 31, параграф 1 от CMR и член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, трябва да се приеме, че след като правоотношенията са уредени от CMR (като специална конвенция), в съответствие с разпоредбите на член 31 от Конвенцията CMR следва да се определи съдът на коя държава е компетентен да разгледа конкретния спор, ако тези разпоредби не са в противоречие с основните цели на Регламент № 44/2001, не водят до резултати, които са по-малко благоприятни за доброто функциониране на вътрешния пазар, и са достатъчно ясни и точни.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Съответства ли на принципа на равно третиране идентифицирането на антраценовото масло като вещество, пораждащо сериозно безпокойство, при условията на дискреция от страна на ECHA?
Допустимо ли е при процедурата по идентифициране квалификацията да се основава на свойствата на съставките и да се прилага долна граница за концентрацията?
Предвижда ли Регламент № 1907/2006 задължение за отделна процедура за съставките при идентифициране на сложни вещества като пораждащи сериозно безпокойство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Кой момент е релевантен за понятието „време на пристигане“, използвано в членове 2, 5 и 7 от Регламент [№ 261/2004]:
а) моментът, в който самолетът се приземи на пистата за кацане („touchdown“);
б) моментът, в който самолетът е стигнал до местостоянката си и ръчната спирачка за паркиране е включена, респ. спирачното столче е поставено („блоково време“);
в) моментът на отваряне на вратата на самолета;
г) момент, определен от страните в рамките на частната автономия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
Неправилно прилагане на съдебната практика относно икономическата приемственост
Нарушаване на принципа ne ultra petita и на принципа на недопускане на дискриминация
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Трябва ли член 27, параграф 2, първо изречение от Конвенцията [от 1994 г.] да се тълкува в смисъл, че назначените от Европейското училище учители на непълен работен ден, които не са командировани от държавите членки, попадат в кръга на посочените в Конвенцията лица и не се изключват, както административния и помощния персонал, от приложното поле на режима?
2) Ако Съдът отговори утвърдително на първия въпрос:
Трябва ли член 27, параграф 2, първо изречение от Конвенцията [от 1994 г.] да се тълкува в смисъл, че режимът обхваща и законността на актовете, които се основават на Конвенцията или на правилата, приети въз основа на нея, издадени са от директора на училището при упражняване на неговите правомощия съгласно тази конвенция по отношение на учител на непълен работен ден и го засягат неблагоприятно?
3) Ако Съдът отговори утвърдително на втория въпрос:
Трябва ли член 27, параграф 2, първо изречение от Конвенцията [от 1994 г.] да се тълкува в смисъл, че и сключването на договор между директора на Европейското училище и учител на непълен работен ден за срочно трудово правоотношение на учителя на непълен работен ден представлява акт, който се отнася до това лице и го засяга неблагоприятно?
4) Ако Съдът отговори отрицателно на втория или третия въпрос:
Трябва ли член 27, параграф 2, първо изречение от Конвенцията [от 1994 г.] да се тълкува в смисъл, че посоченият в него Съвет по жалбите има изключителна юрисдикция като първа и последна инстанция само ако всички административни средства са изчерпани по спор относно срока на трудовия договор, който сключва директорът на училището с учител на непълен работен ден, когато този договор се основава изключително на изискванията на Управителния съвет в точка 1.3 от Статута на […] учители[те] на непълно работно време, който предвижда „годишни трудови договори“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Допустимо ли е Общият съд да не зачете правото на преценка на Европейската комисия при прилагането на критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика при прехвърлянето на SNCM с отрицателна цена?
Правилно ли е Общият съд да приеме, че Комисията не е взела предвид всички релевантни обстоятелства, включително фиксираната възвръщаемост и прекратителната клауза, при анализа на вноската в капитала от 8,75 милиона евро?
Правилно ли е Общият съд да квалифицира мерките за помощ на лицата в размер на 38,5 милиона евро като държавна помощ, без да отчете правото на преценка на Комисията относно сложни икономически положения?
Може ли Общият съд да приеме, че остатъкът за преструктуриране от 15,81 милиона евро е неправилно анализиран от Комисията, ако това основание е обусловено от уважаването на предходните основания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли разпоредбите на член 1, параграф 4 от Директива 91/477 във връзка с член 3 от нея и с член 45, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да приеме законодателна уредба, която препятства издаването на европейски паспорт за огнестрелно оръжие, по смисъла на член 1, параграф 4 от Директивата, на притежателя на разрешително за носене на оръжия (което е необходимо за притежаването на оръжие), издадено за цели, различни от лова или спортната стрелба, но с което му се разрешава да притежава (както и да носи) огнестрелното оръжие, за което същият притежател е поискал издаването на такъв европейски паспорт за огнестрелно оръжие, въпреки че законодателната уредба в тази държава членка (на произход) разрешава на посочения притежател дори в отсъствието на европейски паспорт за огнестрелно оръжие да пренесе това оръжие от нейната територия на територията на друга държава членка единствено при условие да спазва задълженията за уведомление, като се има предвид, че предоставянето на европейски паспорт за огнестрелно оръжие не би засегнало по никакъв начин положението на този притежател спрямо държавата членка на произход (т.е. би било достатъчно този притежател само да изпълнява същите задължения за уведомление)?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, след като законодателната уредба в държавата членка не позволява на този притежател да бъде издаден европейски паспорт за огнестрелно оръжие, има ли член 1, параграф 4 от Директивата директен ефект в смисъл, че на основание на тази разпоредба държавата членка е задължена да издаде такъв европейски паспорт за огнестрелно оръжие на посочения притежател?
В случай на отрицателен отговор на първия или на втория въпрос, задължен ли е компетентният орган да тълкува законодателната уредба на държавата членка, която: а) не забранява изрично на посочения по-горе притежател да получи европейски паспорт за огнестрелно оръжие, но б) въвежда процедура за предоставянето на европейски паспорт за огнестрелно оръжие единствено на притежателя на разрешително за носене на оръжия (което е необходимо за притежаването на оръжие), издадено за целите на лова или спортната стрелба, доколкото е възможно в смисъл, че компетентният орган е задължен да издаде европейски паспорт за огнестрелно оръжие и на притежателя на разрешително за носенето на оръжия, което не е предоставено за целите на лова или спортната стрелба, ако това е възможно благодарение на непрякото действие на Директива 91/477?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Трябва ли Директиви [2004/83, 2005/85 и 2003/9] да се тълкуват в смисъл, че задължават държавата членка, чието законодателство предвижда, че чужденецът, който „страда от заболяване, създаващо реална опасност за живота или физическото му здраве или реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне, когато в страната му на произход […] няма подходящо лечение“, има право на субсидиарна закрила по смисъла на член 15, [буква] б) от Директива [2004/83], — да предвиди суспензивно действие на жалбата срещу административен акт, с който на съответното лице се отказва право на пребиваване и/или субсидиарна закрила и му се нарежда да напусне територията на страната, — до произнасянето по подадената срещу този административен акт жалба да поема в рамките на системата за социална помощ или системата за прием разходите за задоволяване на елементарните потребности на жалбоподателя извън медицинските грижи
2) При отрицателен отговор, [Хартата], нейните членове 1—3 (човешко достойнство, право на живот и неприкосновеност), член 4 (забрана на нечовешкото или унизително отношение), член 19, параграф 2 (забрана за експулсиране към държава, в която съществува сериозен риск от нечовешко или унизително отношение), членове 20 и 21 (равенство и недискриминация спрямо други категории лица, търсещи субсидиарна закрила) и/или член 47 (право на ефективни правни средства за защита), задължават ли държавата членка, която транспонира Директиви 2004/83 […], 2005/85 […] и 2003/9 […], да предвиди суспензивно действие на обжалването и поемане на разходите за задоволяване на елементарните потребности, за които [става дума в първи] въпрос, [посочен] по-горе?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Нарушени ли са задълженията на държавата членка по член 3 и член 5, параграф 2 от Директива 1999/74/ЕО, като не е осигурено, считано от 1 януари 2012 г., кокошките носачки да не се отглеждат повече в необорудвани клетки?
Може ли държавата членка да се позове на обективни затруднения при прилагането на директивата или на факта, че и други държави членки не са изпълнили задълженията си, за да оправдае неизпълнението на своите задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Задължението по член 2, параграф 1 от Директива 2006/126 за взаимно признаване на издадените от държавите членки свидетелства за управление на моторни превозни средства съставлява ли пречка за съществуването на национална правна уредба във Федерална република Германия, съгласно която притежателят на чуждестранно свидетелство за управление подлежи на последващо лишаване по административен път от правото да използва свидетелството си в Германия, ако управлява с него моторно превозно средство в Германия под въздействието на незаконни наркотични вещества и в резултат съгласно германското право вече не се смята за годен да управлява моторни превозни средства?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: важи ли това и когато издаващата държава, макар да знае, че съответното лице управлява моторно превозно средство под въздействието на наркотици, не предприема действия и поради това притежателят на чуждестранното свидетелство за управление продължава да представлява опасност?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос: може ли Федерална република Германия да обуслови възстановяването на правото да се използва чуждестранно свидетелство за управление в Германия от изпълнението на националните предпоставки за това?
4) а) Може ли условието за спазване на принципа на териториално действие на наказателното и полицейското законодателство по член 11, параграф 2 от Директива 2006/126 да дава основание на различна от издаващата държава членка да предприема мерки по отношение на свидетелството за управление на моторно превозно средство
Допуска ли това условие например възможността за последващо лишаване на съответното лице от правото да използва чуждестранното си свидетелство за управление в Германия чрез наказателноправна превантивна мярка?
б) При утвърдителен отговор по точка а) от четвъртия въпрос: при съобразяване на задължението за признаване коя държава е компетентна по въпроса за възстановяването на правото да се използва чуждестранно свидетелство за управление в Германия — държавата членка, която е наложила тази превантивна мярка, или издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.