Съд

Следва ли клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която при злоупотреба със срочни трудови договори не предоставя общо на срочно наетия помощен персонал с нормативно установен статут или на временно наетите в публичната администрация служители, за разлика от наетите на трудов договор с администрацията в подобни случаи, правото на запазване на правоотношението като работници с трудов договор за неопределено време, които не са назначени за постоянно, т.е. правото да заемат временно свободната длъжност до редовното ѝ заемане или съкращаването ѝ в съответствие с предвидените в закона процедури?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли принципът на еквивалентност да се тълкува в смисъл, че националният съд трябва да приеме за сходни двете положения — на наетите на срочен трудов договор с администрацията и на срочно наетия помощен персонал с нормативно установен статут или на временно наетите в публичната администрация служители, когато е налице злоупотреба със срочни трудови договори или освен идентичността на работодателя, идентичността или сходството на извършваните услуги и определената продължителност на трудовия договор националният съд следва да вземе предвид и други критерии, като например особеното естество на трудовото или служебно правоотношение на заетото лице или правото на администрацията да се самоорганизира, които обосновават различно третиране на двете положения?
При отрицателен отговор на предходните въпроси, следва ли принципът на ефективност да се тълкува в смисъл, че подходящата санкция трябва да се разгледа и определи в същото производство — в което се установява злоупотребата при използването на срочни трудови договори — чрез съответните процесуални действия, в рамките на които страните могат да искат, твърдят и доказват това, което считат за необходимо за целта, или напротив, посоченият принцип допуска насочването на увреденото лице за тази цел към ново административно или съответно съдебно производство?