всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - шести състав

Съдебен състав – Съд – шести състав

Дело C-827/18: MC, Определение от 15 май 2019 г.

Какви са критериите, по които даден иск може да бъде определен като попадащ в обхвата на изключителната компетентност по член 22, параграф 1, първа алинея от Луганската конвенция II, и кога едно правоотношение се квалифицира като вещно или облигационно спрямо недвижим имот?
Приложима ли е изключителната компетентност по член 22, параграф 1, първа алинея от Луганската конвенция II при искове, произтичащи от отношения между продавач и купувач на недвижим имот, които не включват вещни права?
Допустими ли са преюдициални въпроси, които не съдържат достатъчно фактически и правни основания за преценка на приложимостта на разпоредбите на Луганската конвенция II?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-723/18: IGPR – Brigada Autostrăzi şi misiuni speciale, Определение от 8 май 2019 г.

Приложимо ли е правото на Европейския съюз, и по-конкретно разпоредбите на Хартата на основните права, към националното законодателство относно нарушенията на правилата за движение по пътищата?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да отговаря на преюдициалните въпроси в случай, когато националното законодателство не прилага правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-723/18: IGPR – Brigada Autostrăzi şi misiuni speciale, Определение от 8 май 2019 г.

Прилага ли се Хартата на основните права на Европейския съюз в случаи, когато националната процедура не засяга прилагането или тълкуването на разпоредба от правото на Съюза извън самата Харта?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнася по преюдициални въпроси, когато не е налице прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-305/18: “Verdi Ambiente e Società – Aps Onlus” и др., Съдебно решение от 8 май 2019 г.

Допускат ли членове 4 и 13 от Директива 2008/98/ЕО във връзка със съображения 6, 8, 28 и 31 от нея първично национално законодателство и свързаното с него вторично законодателство за прилагането му, като член 35, параграф 1 от Декрет-закон 133/2014 и Декрет от 10 август 2016 г., в които само посочените в приложенията и таблиците към Декрета от 10 август 2016 г. инсталации за изгаряне са квалифицирани като стратегически инфраструктури и съоръжения от първостепенен национален интерес, които прилагат интегрирана и модерна система за управление на битовите и подобните на тях отпадъци и които гарантират националната сигурност чрез самодостатъчност, като се има предвид, че същата квалификация не се признава от националния законодател и за съоръженията за третиране на отпадъци с цел рециклиране и повторна употреба, въпреки че тези два метода са от първостепенно значение в йерархията на отпадъците, посочена в споменатата по-горе Директива за отпадъците?
При условията на евентуалност, при отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли членове 4 и 13 от Директивата за отпадъците първично национално законодателство и свързаното с него вторично законодателство за прилагане, като член 35, параграф 1 от Декрет-закон № 133/2014 и Декрет от 10 август 2016 г., които квалифицират инсталациите за изгаряне на битови отпадъци като стратегически инфраструктури и съоръжения от първостепенен национален интерес, с цел преодоляване и предотвратяване на допълнителни процедури за нарушение поради неприлагане на европейските стандарти в тази област, както и с цел да се ограничи предаването на отпадъци в сметищата?
Допускат ли членове 2—4 и 6—12 от Директива 2001/42/ЕО, поотделно, също и във връзка помежду си, прилагането на първично национално законодателство и свързаното с него вторично законодателство за прилагането му, като член 35, параграф 1 от Декрет-закон № 133/2014 и Декрет от 10 август 2016 г., които предвиждат, че председателят на Министерския съвет може със свой декрет да определи отново и да увеличи капацитета на съществуващите инсталации за изгаряне, както и да определи броя, капацитета и регионалното разположение на инсталациите за изгаряне с енергийно оползотворяване на битовите и подобните на тях отпадъци, които трябва да се изградят, за да се задоволят определените остатъчни потребности, с цел постепенно социално-икономическо изравняване на областите от националната територия и в съответствие с целите за разделно събиране и рециклиране, без това национално законодателство да предвижда в процеса на изготвянето на този план, произтичащ от декрета на председателя на Министерския съвет, да се прилагат правилата за стратегическа екологична оценка, както е предвидено в споменатата по-горе Директива за ОПОС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-230/18: PI, Съдебно решение от 8 май 2019 г.

Следва ли член 49 ДФЕС, член 15, параграф 2 и членове 16, 47 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и общият принцип на правото на добра администрация да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в спора по главното производство не допускат национална правна уредба, която предвижда, че административен орган може да реши да затвори с незабавно действие търговски обект, на основание че подозира, че в него се извършва проституция без изискваното съгласно посочената национална правна уредба разрешение, доколкото съгласно тази уредба, първо, не се изисква това решение да е мотивирано писмено от фактическа и правна страна и да бъде съобщено на неговия адресат, второ, се изисква искането на посочения адресат за отмяна на решението да е от своя страна мотивирано и трето, се ограничават основанията, на които компетентният административен орган може да отмени това решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-657/18: Hrvatska radiotelevizija, Определение от 11 април 2019 г.

Приложими ли са Регламент № 805/2004 и Регламент № 1215/2012 към нотариална заповед за изпълнение при положение, че вземането е оспорено и липсва елемент на чуждестранност?
Може ли член 18 ДФЕС да намери приложение при липса на връзка между спора и правото на Съюза и при наличие единствено на хипотетични перспективи за свободно движение на съдебни решения?
Компетентен ли е Съдът на ЕС да тълкува член 6, параграф 1 от ЕКПЧ и да се произнесе по преюдициални въпроси при липса на прилагане на правото на Съюза от страна на държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-657/18: Hrvatska radiotelevizija, Определение от 11 април 2019 г.

Приложими ли са Регламент (ЕО) № 805/2004 и Регламент (ЕС) № 1215/2012 към нотариална заповед за изпълнение при липса на чуждестранен елемент и оспорено вземане?
Може ли член 18 ДФЕС да се тълкува в ситуация, в която спорът няма свързаност с правото на Съюза и не са налице основания за прилагане на принципа за недопускане на дискриминация по гражданство?
Компетентен ли е Съдът на ЕС да тълкува разпоредби на ЕКПЧ или разпоредби на Хартата на основните права на ЕС, когато действията на държавата членка не попадат в приложното поле на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-464/18: Ryanair, Съдебно решение от 11 април 2019 г.

Трябва ли мълчаливата пророгация на компетентност, предвидена и уредена в член 26 от [Регламент № 1215/2012], да бъде във всичките ѝ аспекти тълкувана самостоятелно и общо за всички държави членки и следователно нейното тълкуване да не зависи от ограниченията, установени с разпоредбите на държавите членки относно националната съдебна компетентност?
Представлява ли мълчаливата пророгация на компетентност, предвидена и уредена в член 26 от [Регламент № 1215/2012], „чисто“ правило за международна съдебна компетентност, определящо единствено компетентността на съдилищата на дадена държава членка, докато териториалната компетентност се определя съобразно процесуалното право на тази държава членка, или напротив, представлява правило за определяне както на международната, така и на териториалната съдебна компетентност?
Като се имат предвид обстоятелствата по конкретното дело, може ли в случай на полет с оператор авиокомпания със седалище в друга държава членка и с място на излитане и място на пристигане в държава членка, където тази авиокомпания има клон, който осъществява за нея помощни дейности, но от който не са закупени билетите, да счита, че е налице спор, произтичащ от дейността на клон, агенция или друг вид представителство и изпълняващ критерия за връзка, която обуславя съдебната компетентност съгласно член 7, точка 5 от [Регламент № 1215/2012]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-646/18: Ryanair, Определение от 11 април 2019 г.

Какви са предпоставките за прилагане на правилото за компетентност, основано на явяването на ответника, съгласно член 26, параграф 1 от Регламент № 1215/2012?
Може ли липсата на становища или неявяването на ответника да се счита за мълчаливо приемане на компетентността на съда по смисъла на член 26 от Регламент № 1215/2012?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-646/18: Ryanair, Определение от 11 април 2019 г.

Обхваща ли член 26, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 случаи, в които ответникът не е представил становище и не се е явил по делото?
Какви са изискванията за мълчаливата пророгация на компетентност съгласно член 26, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 16364656667356 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form