всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд - седми състав

Съдебен състав – Съд – седми състав

Дело C-326/19: Ministero dell’Istruzione, dell’Università e della Ricerca – MIUR и др. (Chercheurs universitaires), Съдебно решение от 3 юни 2021 г.

Следва ли клауза 5 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която във връзка с назначаването на университетски изследователи предвижда сключването на срочни договори за срок от 3 години с възможност за еднократно продължаване за не повече от две години, като изисква, от една страна, за сключването на такива договори да е изпълнено условието за наличие на средства „в рамките на финансовото планиране за научноизследователска, преподавателска, допълваща преподавателска дейност и услуги за студентите“, и от друга страна, за продължаването на тези договори да е налице „положителна оценка на преподавателската и научноизследователска дейност“, без обаче да определя обективни и прозрачни критерии за проверка дали сключването и продължаването на такива договори действително отговарят на реална потребност и дали те са подходящи и необходими за постигане на преследваната цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-162/20: WV/ЕСВД, Заключение от 3 юни 2021 г.

Неправилно тълкуване и прилагане на член 60, първа алинея от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, доколкото длъжностно лице, което физически присъства на работното си място, но не изпълнява служебните си задължения по членове 21 и 55 от Правилника, е квалифицирано като намиращо се в положение на „неразрешено отсъствие“ по смисъла на тази разпоредба и подлежи на удържане от заплатата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-635/18: Комисия/Германия (Valeurs limites – NO2), Съдебно решение от 3 юни 2021 г.

Нарушени ли са системно и трайно задълженията на Германия за недопускане на превишаване на пределно допустимите стойности за азотен диоксид (NO2) в определени зони и агломерации съгласно член 13, параграф 1 и приложение XI от Директива 2008/50/ЕО?
Изпълнила ли е Германия задължението си да приеме подходящи мерки и планове за качество на въздуха, които да гарантират, че периодът на превишаване на пределно допустимите стойности за NO2 е възможно най-кратък, съгласно член 23, параграф 1 и приложение XV от Директива 2008/50/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-635/18: Комисия/Германия (Valeurs limites – NO2), Съдебно решение от 3 юни 2021 г.

Нарушени ли са задълженията на Федерална република Германия по член 13, параграф 1 от Директива 2008/50/ЕО във връзка с приложение XI, поради системно и трайно превишаване на пределно допустимите стойности за азотен диоксид (NO2) в определени зони и агломерации на германската територия за периода 2010–2016 г.?
Изпълнила ли е Федерална република Германия задължението си по член 23, параграф 1 от Директива 2008/50/ЕО, самостоятелно и във връзка с приложение XV, раздел А, и по-специално задължението да предвиди подходящи мерки в плановете за качество на въздуха, така че периодът на несъответствие с пределно допустимите стойности за NO2 да бъде възможно най-кратък, считано от 11 юни 2010 г. във всички засегнати зони?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-942/19: Servicio Aragonés de Salud, Съдебно решение от 3 юни 2021 г.

Трябва ли клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че възникващото при заемане на нова длъжност в публичния сектор право на признаване на определен административен статут във връзка с длъжността — също в публичния сектор — заемана до този момент, представлява условие на наемане на работа, по отношение на което не може да има различно третиране на работниците на постоянни и на временни договори?
Трябва ли клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че оправдаването с обективни причини на различно третиране на работниците на постоянни и на временни договори обхваща целта да се избегнат съществени вреди и значително разстройство във функционирането на съответната здравна служба поради нестабилност на щата в толкова чувствителна област, каквато е предоставянето на здравни услуги в рамките на конституционното право на защита на здравето, така че тази цел да може да послужи като основание за отказ да се признае определен вид отпуск на лицата, които получават ново временно назначение, но не и на тези, които получават ново постоянно назначение?
Допуска ли клауза 4 от [Рамковото споразумение] разпоредба като съдържащата се в член 15 от [Правилника за видовете административен статут], съгласно която заемането на длъжност като временно назначен служител или на длъжност по срочен трудов договор не дава право на отпуск за заемане на длъжност в публичния сектор, при положение че такова право се признава с оглед на заемането на постоянна длъжност в публичния сектор и че този отпуск е по-благоприятен за служителя в публичната администрация от алтернативните видове административен статут, които трябва да поиска, за да може да заеме новата длъжност, на която е назначен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-726/19: Instituto Madrileño de Investigación y Desarrollo Rural, Agrario y Alimentario, Съдебно решение от 3 юни 2021 г.

Съвместимо ли е с полезното действие на клаузи 1 и 5 от Директива 1999/70 предвиждането на срочен трудов договор като договора за „interinidad por vacante“ (за временно заместване до заемане на вакантното работно място), чиято продължителност е оставена на преценката на работодателя, който решава дали да попълни вакантното работно място, кога да направи това и колко време да продължи процедурата за подбор?
Следва ли да се счита за транспонирано в испанското право задължението по клауза 5 от Директива 1999/70 за въвеждане на една или повече от предвидените в нея мерки за предотвратяване на злоупотребата при използването на срочни трудови договори в хипотезата на трудови договори за временно заместване до заемане на вакантно работно място, доколкото съгласно съдебната практика не е предвидена максимална продължителност на тези срочни трудови правоотношения, не са посочени обективните причини, които обосновават подновяването им, нито е определен броят на подновяванията на такива трудови договори?
Засягат ли се целта и полезното действие на Рамковото споразумение от липсата в испанското право, съгласно съдебната практика, на ефективна мярка за предотвратяване и санкциониране на злоупотребите спрямо работниците на трудови договори за временно заместване до заемане на вакантно работно място, тъй като не е ограничена общата максимална продължителност на тези трудови правоотношения, те никога не се превръщат в такива за неопределено време или в непостоянни трудови правоотношения за неопределено време, въпреки многото изминали години, нито се изплаща обезщетение на работниците при освобождаването им и не се изисква от администрацията да обоснове подновяването на срочното трудово правоотношение за заместване, когато години наред за вакантното работно място не се прави публично обявление или се забавя процедурата по назначаване?
Следва ли да се счита за съвместимо с целта на Директива 1999/70 неограничено във времето трудово правоотношение, чиято продължителност съгласно съдебната практика, изведена от решение от 5 юни 2018 г., Montero Mateos (C‑677/16, EU:C:2018:393), е необичайно дълга и е оставена изцяло на преценката на работодателя без ограничение и никакво оправдание, като работникът не може да предвиди кога ще бъде освободен, и което може да продължи до пенсионирането му, или следва да се приеме, че е налице злоупотреба?
Може ли съгласно решение от 25 октомври 2018 г., Sciotto (C‑331/17, EU:C:2018:859) да се приеме, че икономическата криза от 2008 г. представлява абстрактна причина, оправдаваща липсата на каквато и да е мярка за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори по смисъла на клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение, която е можела да предотврати или да възпрепятства продължителността на трудовото правоотношение между жалбоподателката и Comunidad de Madrid (Автономна област Мадрид) от 2003 г. до 2008 г., когато е подновено, а след това до 2016 г., като по този начин заместването е продължило тринадесет години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-103/19: SUSH и CGT Sanidad de Madrid, Определение от 2 юни 2021 г.

Представляват ли разпоредбите на националното законодателство, които позволяват преназначаване на временен персонал в друга категория и евентуално придобиване на статут на постоянен служител след конкурс, ефективни и адекватни мерки за предотвратяване и санкциониране на злоупотреби с последователни срочни трудови договори по смисъла на клауза 5 от рамковото споразумение?
Съществуват ли в националното законодателство други ефективни мерки за предотвратяване и санкциониране на злоупотреба с последователни срочни договори, когато изрично предвидените в клауза 5 мерки не са приложими?
Допустимо ли е националната уредба да предвижда определени санкции или мерки само за конкретна категория служители, при условие че за останалите са осигурени други ефективни средства срещу злоупотреби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-103/19: SUSH и CGT Sanidad de Madrid, Определение от 2 юни 2021 г.

Представлява ли прекласирането на категорията временно наети служители чрез замяна на качеството „временно нает персонал с нормативно установен статут“ с „нает по заместване персонал с нормативно установен статут“ и евентуалното титуляризиране след подборни процедури адекватна или еквивалентна правна мярка за предотвратяване и санкциониране на злоупотреби с последователни срочни трудови договори по смисъла на клауза 5 от Рамковото споразумение?
Съществуват ли други ефективни национални мерки за предотвратяване и санкциониране на злоупотреби с последователни срочни трудови договори за временно наетите работници, които не могат да се възползват от горепосочената замяна на качеството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-268/19: Banco Santander, Определение от 1 юни 2021 г.

Възможно ли е клаузата от договор между професионалист и потребител, която може да бъде определена като неравноправна, да бъде предмет на новация между същите страни при условие, че потребителят е бил наясно с необвързващия ѝ характер и с последиците от това, така че съгласието му за новацията е свободно и информирано?
Какви са изискванията за прозрачност към професионалиста при сключване на договор за новация, с който се изменя потенциално неравноправна клауза, по отношение на предоставянето на релевантна информация, позволяваща на потребителя да разбере правните последици от новата клауза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-268/19: Banco Santander, Определение от 1 юни 2021 г.

Допустимо ли е клауза, която може да бъде призната за неравноправна, да бъде предмет на договор за новация между същите страни, ако потребителят е бил информиран за необвързващото действие на тази клауза и е дал свободно и информирано съгласие?
Какви са изискванията към предоставянето на релевантна информация от страна на продавача или доставчика при сключване на договор за новация, с който се изменя потенциално неравноправна клауза, и каква е ролята на националния съд при проверката на изпълнението на изискването за прозрачност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14142434445144 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form