Съд - девети състав
Съдебен състав – Съд – девети състав
Дело C-56/23: Riaman, Определение от 23 май 2023 г.
Изисква ли се преюдициалното запитване да съдържа достатъчно точни сведения относно фактическата и правната рамка на спора, за да бъде допустимо?
Какви са последиците при липса на необходимите фактически и правни обстоятелства в преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-176/22: BK и ZhP (Suspension partielle de la procédure au principal), Съдебно решение от 17 май 2023 г.
Член 23 от Статута на Съда следва ли да се тълкува като задължаващ национална юрисдикция, отправила преюдициално запитване по реда на чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, да спре изцяло производството по главното дело — или е достатъчно да спре само онази негова част, която е относима към зададения въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/22: Fonds de Garantie des Victimes des Actes de Terrorisme и d’Autres Infractions, Съдебно решение от 17 май 2023 г.
Кое е приложимото право към погасителната давност за правото на обезщетение — правото по мястото на настъпване на злополуката (португалското право) съгласно член 4, параграф 1 и член 15, буква з) от [Регламент № 864/2007], или съгласно член 19 от посочения регламент при встъпване в правата на увреденото лице се прилага „правото на трето лице“, встъпило в тези права (френското право)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-418/22: Cezam, Съдебно решение от 17 май 2023 г.
Трябва ли член 62, точка 2, членове 63, 167, 206, 250 и 273 от Директива 2006/112, както и принципите на пропорционалност и данъчна неутралност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която неизпълнението на задължението за деклариране и внасяне на ДДС в държавния бюджет се наказва с фиксирана глоба, възлизаща на 20 % от размера на ДДС, който би бил дължим преди намаляване с подлежащия на приспадане ДДС?
Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството, че данъчнозадълженото лице доброволно или недоброволно е платило изискуемия вследствие на проверката данък, така че да извърши надлежно плащане на данъка и съответно да постигне целта за правилното събиране на същия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-200/21: BRD Groupe Societé Générale и Next Capital Solutions Limited, Съдебно решение от 4 май 2023 г.
Допуска ли Директива 93/13 национална правна норма като съдържащата се в член 712 и сл. […] от Гражданския процесуален кодекс, която предвижда петнадесетдневен срок, в който с възражение срещу принудително изпълнение длъжникът може да изтъкне неравноправния характер на договорна клауза на [договора, представляващ] изпълнителното основание, при положение че за предявяването на иск за установяване на наличието на неравноправни клаузи в [договора, представляващ] изпълнителното основание, няма предвиден срок и в производството по този иск длъжникът има право да поиска спиране на принудителното изпълнение […] съгласно член 638, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/22: Balgarska telekomunikatsionna kompania, Съдебно решение от 4 май 2023 г.
1) Следва ли чл. 185, ал. 1 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че бракуването на стоки, разбирано като отписване на активи или материални запаси от счетоводния баланс на данъчнозадължено лице, поради това че вече не се очаква те да носят икономическа изгода — например, защото са изхабени, дефектни, непригодни или не могат да бъдат реализирани по тяхното предназначение, представлява промяна във факторите, използвани за определяне на подлежащия на приспадане размер на ДДС във връзка с платения вече данък при закупуването на стоките, която е настъпила след изготвянето на справка-декларацията по [ДДС] и която поради това създава задължение за извършване на корекция на това приспадане, ако бракуваните стоки впоследствие са били продадени [в рамките на] облагаема доставка?
2) Следва ли чл. 185, ал. 1 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че бракуването на стоки, разбирано [както е посочено в първия въпрос], представлява промяна във факторите, използвани за определяне на подлежащия на приспадане размер на ДДС във връзка с платения вече данък при закупуването на стоките, която е настъпила след изготвянето на справка-декларацията по [ДДС] и която поради това създава задължение за извършване на корекция на това приспадане, ако бракуваните стоки впоследствие са били унищожени или изхвърлени и това е надлежно доказано или потвърдено?
3) При условие че отговорът на първия и/или втория въпрос е положителен, следва ли чл. 185, ал. 2 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че бракуването на стоки при горните обстоятелства представлява надлежно доказано или потвърдено унищожаване или погиване на вещ, при което не възниква задължение да се прави корекция на ползвания данъчен кредит за ДДС, платен при закупуването на стоките?
4) Следва ли чл. 185, ал. 2 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не трябва да се прави корекция на ползвания ДДС кредит при надлежно доказано или потвърдено унищожаване или погиване на вещ само когато унищожаването или погиването е причинено от събития извън контрола на данъчнозадълженото лице и тези събития не са могли да бъдат предвидени и предотвратени от последното?
5) При условие че отговорът на първия и/или втория въпрос е отрицателен, чл. 185, ал. 1 от Директива[та за ДДС] допуска ли национална правна уредба като тази на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС [в предишната редакция] и чл. 79, ал. 1 от ЗДДС […], която предвижда изискване за корекция на ползван ДДС кредит при бракуването на стоки, дори когато впоследствие последните са били продадени като облагаема доставка […] или са били унищожени или изхвърлени и това е надлежно доказано или потвърдено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/21: Casa Regina Apostolorum della Pia Società delle Figlie di San Paolo/Комисия, Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението на Комисията относно квалификацията на италианската здравна система и приложимостта на режима на услуги от общ икономически интерес (СОИИ) по член 106 ДФЕС?
Правилно ли е приложено и тълкувано понятието за „икономическа дейност“ и „предприятие“ по членове 106 и 107 ДФЕС по отношение на предоставянето на здравни услуги в рамките на италианската национална здравна система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-372/22: CM (Droit de visite d’un enfant ayant déménagé), Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Приложим ли е член 9, параграф 1 от Регламент [№ 2201/2003] по отношение на:
a) искане за промяна на правото на лични отношения по смисъла на член 2, точка 10 от същия регламент, подадено от носителя на това право въз основа на съдебно решение с отложено действие поради съображения, свързани с интересите на децата, което е окончателно, придобило е сила на пресъдено нещо и е постановено в държавата [членка] по предишното обичайно местопребиваване на децата повече от четири месеца преди сезирането по член 9, параграф 1 [от посочения регламент];
б) при това, като се изключва предвидената в член 8 от този регламент принципна компетентност,
въпреки уточнението в съображение 12 от Регламент [№ 2201/2003], че „[п]равилата] за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност, [установени в] настоящ[ия регламент], са [замислени с оглед на висшия] интерес на детето и особено на критерия на близостта. [Следователно,] на първо място[,] [юрисдикциите на] държавата членка [по] обичайното [место]пребиваване на детето [са компетентни], освен в няко[и] случаи на промяна на [место]пребиваването на детето […]“?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, съществуващата по този начин компетентност съгласно член 9, параграф 1 от Регламент [№ 2201/2003], която е предвидена „по силата на [дерогация] от член 8“ от този регламент, противопоставя ли се на прилагането на член 15 от същия регламент, предвиден „по […] изключение“ и „когато това е в[ъв висшия] интерес [н]а детето“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-827/21: Banca A (Application de la directive fusion dans une situation interne), Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Задължено ли е националното съдилище да тълкува в съответствие с Директива 2009/133 [...] националната данъчна разпоредба, приложима към вътрешни ситуации, която урежда освобождаването от данъци на доходите, произтичащи от анулирането на участието, държано от получаващото дружество в капитала на предоставящото дружество, при обстоятелства като тези по главното производство, при които:
– националният законодател е уредил с отделни и неидентични разпоредби националните и трансграничните операции,
– националната разпоредба, приложима към националните операции, все пак използва понятия, съдържащи се в Директива 2009/133, а именно сливане, прехвърляне на активи и пасиви, анулиране на участието;
– мотивите към националния данъчен закон могат да се тълкуват в смисъл, че законодателят е възнамерявал да установи едно и също данъчно решение за националните и трансграничните операции, уредени чрез транспонирането на директивата, с цел да се спази принципът на данъчна неутралност на сливането по недискриминационен начин и по начин, който предотвратява изкривяванията на конкуренцията?
Трябва ли член 7 от Директива 2009/133 да се тълкува в смисъл, че ползата от освобождаването от данъци на доходите, произтичащи от операция по анулиране на участието, което едно дружество държи в друго дружество, вследствие на прехвърлянето на активите и пасивите на последното към първото, не може да бъде отказана на основание, че въпросната операция не изпълнява всички условия, предвидени в националната разпоредба, за да бъде квалифицирана като сливане?
Трябва ли член 7 от Директива 2009/133 да се тълкува в смисъл, че ползата от освобождаването се прилага към печалбата, произтичаща от придобиване при изгодни условия, отчетена в отчета за приходите и разходите на поемащото дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.