Съд - девети състав
Съдебен състав – Съд – девети състав
Дело C-484/21: Caixabank (Délai de prescription), Съдебно решение от 25 април 2024 г.
Допускат ли член 38 [от Хартата на основните права на Европейския съюз], принципът на ефективност на правото на Съюза, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] да се приеме, че давностният срок за предявяване на иск за възстановяване на суми, платени въз основа на неравноправна клауза, каквато е клаузата за разноските, започва да тече преди момента на установяване на нищожността на тази клауза поради нейната неравноправност?
Допускат ли член 38 [от Хартата на основните права], принципът на ефективност на правото на Съюза, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] да се приеме, че такъв давностен срок започва да тече от датата, на която съд, от актовете на който може да произтича съдебна практика — какъвто е Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) — установи неравноправността на определена клауза, независимо дали съответният потребител знае за съдържанието на това съдебно решение?
Допускат ли член 38 [от Хартата на основните права], принципът на ефективност на правото на Съюза, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] да се приеме, че при договор с голяма продължителност давностният срок за предявяване на иск за възстановяване на разноските, платени [по силата на неравноправна клауза] за учредяване на ипотеката започва да тече от момента на плащането на тези разноски, като се има предвид че неравноправната клауза е изчерпала действието си в момента на плащането им и няма риск да бъде приложена отново?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-561/21: Banco Santander (Départ du délai de prescription), Съдебно решение от 25 април 2024 г.
1) Съвместимо ли е с принципа на правна сигурност тълкуване на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 [от Директива 93/13], в смисъл че давностният срок за предявяване на иск за възстановяване на сумите, платени по силата на неравноправна клауза, не започва да тече, докато нищожността на тази клауза не бъде установена с влязло в сила решение?
2) Ако подобно тълкуване е несъвместимо с принципа на правна сигурност, допускат ли [член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13] тълкуване, съгласно което за начална дата на давностния срок [за предявяване на иск за възстановяване на сумите, платени по силата на неравноправна клауза,] се смята датата на решенията на Tribunal Supremo (Върховен съд), които установяват съдебната практика относно реституционните последици[, произтичащи от обвяването на нищожността на такава клауза] (решения от 23 януари 2019 г.)?
3) Ако подобно тълкуване противоречи на [разпоредбите на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13], допускат ли същите тълкуване, съгласно което за начална дата на давностния срок [за предявяване на иск за възстановяване на сумите, платени по силата на неравноправна клауза,] се смята датата на решенията на [Съда], с които се приема, че искът с реституционен характер може да бъде обвързан с давностен срок (по-специално [решение от 9 юли 2020 г., Raiffeisen Bank и BRD Groupe Société Générale (C‑698/10 и C‑699/18, EU:C:2020:537)] или [решение от 16 юли 2020 г., Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria (C‑224/19 и C‑259/19, EU:C:2020:578)], което потвърждава предходното решение)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-68/23: Finanzamt O (Bons à usage unique), Съдебно решение от 18 април 2024 г.
Налице ли е ваучер за конкретна цел по смисъла на член 30а, точка 2 от Директивата за ДДС, когато:
– мястото на доставка на услугите, за които се отнася ваучерът, е всъщност известно, доколкото тези услуги следва да бъдат предоставени на крайни потребители на територията на дадена държава членка,
– но вследствие на фикцията по член 30б, параграф 1, първа алинея, първо изречение от Директивата за ДДС, съгласно която прехвърлянето на ваучера между данъчнозадължени лица също се счита за доставка на услугата, за която се отнася ваучерът, се стига до доставка на услуга на територията на друга държава членка?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен (и следователно в настоящия случай е налице ваучер за множество различни плащания), трябва ли да се приеме, че член 30б, параграф 2, първа алинея от Директивата за ДДС, съгласно който действителното предоставяне на услугите срещу представянето на ваучер за множество различни плащания, приет от доставчика като заплащане или част от заплащане, се облага с ДДС съгласно член 2 от посочената директива, докато всяко предходно прехвърляне на този ваучер за множество различни плащания не подлежи на облагане с ДДС, не допуска данъчно задължение на друго основание (решение от 3 май 2012 г., Lebara, C‑520/10, EU:C:2012:264)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/23: EUIPO/KD, Определение от 11 април 2024 г.
Обхваща ли правото да бъде изслушано по член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз и задължението засегнатото лице да може да изрази становище по доклад за оценка, който съдържа факти, релевантни за решението?
Следва ли на засегнатото лице да се вмени доказателствена тежест относно това кои факти би могло да изтъкне, ако не е било информирано как докладът за оценка е бил взет предвид от администрацията?
Съответстват ли мотивите на Общия съд относно евентуалното влияние на нарушението на правото да бъде изслушан върху крайното решение на изискванията за мотивираност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/23: EUIPO/KD, Определение от 11 април 2024 г.
Приложимо ли е правото на изслушване по чл. 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз при решения за неподновяване на договори на срочно наети служители в институциите на Европейския съюз?
Води ли нарушение на правото на изслушване автоматично до отмяна на административния акт, или е необходимо да се установи, че производството е могло да доведе до различен резултат при липса на нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/23: Credit Agricole Bank Polska, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на посочения регламент се прилагат за определяне на съдебната компетентност по дело срещу потребител с неизвестно местопребиваване, който не е гражданин на държава членка, и за когото, от една страна, е известно, че последното му известно местопребиваване е било в държава членка, а от друга страна, има надеждни данни, че вече не пребивава на територията на тази държава членка, но няма надеждни данни, позволяващи да се приеме, че е напуснал територията на Съюза и се е върнал в държавата, чийто гражданин е той?
Трябва ли член 26, параграфи 1 и 2 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че явяването пред съд на особения представител, назначен в съответствие с националното право на държава членка да представлява такъв потребител с неизвестно местопребиваване, замества явяването пред съда на този потребител и позволява да се приеме компетентността на съда на държавата членка въпреки наличието на надеждни данни, че потребителят вече няма местоживеене на територията на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-558/23: Dramanova, Определение от 8 април 2024 г.
Необходимо ли е за решаването на конкретния спор да се разглеждат преюдициалните въпроси, когато националната разпоредба, приложима към случая, вече урежда възможността за налагане на пробация?
Съвместимо ли е с принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията национално законодателство, което позволява едно и също поведение да бъде квалифицирано както като административно нарушение, така и като престъпление, при липса на критерии за разграничаване между тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-558/23: Dramanova, Определение от 8 април 2024 г.
Съществува ли обективна необходимост от разглеждане на първия и втория преюдициален въпрос с оглед приложимата редакция на член 172б, алинея 1 от Наказателния кодекс и обосновано ли е приложението на по-новата, по-строга редакция на закона?
Допуска ли принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията, закрепен в член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национално законодателство, което позволява едно и също поведение да бъде квалифицирано едновременно като административно нарушение и като престъпление, при отсъствие на критерии за разграничаване между двете и при еднакво описание на състава в наказателния закон и в закона за марките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-725/22: Nevinnomysskiy Azot и NAK “Azot”/Комисия, Съдебно решение от 7 март 2024 г.
Допустимо ли е позоваване на споразуменията на Световната търговска организация (СТО), включително Антидъмпинговото споразумение от 1994 г., за оспорване на законосъобразността на акт на Европейския съюз, когато този акт не осигурява тяхното изпълнение и не съдържа изрично и конкретно позоваване на тях?
Правилно ли е определена експортната цена чрез конструирана експортна цена, като са отчетени разходите на предприятие, свързано с установен извън Съюза производител износител, при условие че тези разходи по принцип трябва да се понасят от вносителя?
Допустимо ли е общо препращане към други документи, приложени към жалбата, вместо кратко изложение на основанията в самата жалба?
Може ли основание за обжалване, насочено срещу част от мотивите, изложена за изчерпателност, да бъде прието за допустимо?
Достатъчни ли са доказателствата, представени в жалбата до Комисията, за откриване на антидъмпингово разследване и има ли последици евентуалната им недостатъчност?
Допустимо ли е Общият съд да мотивира решението си с подразбиращи се мотиви и при какви условия това е допустимо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-725/22: Nevinnomysskiy Azot и NAK “Azot”/Комисия, Съдебно решение от 7 март 2024 г.
Тълкувано ли е правилно от Общия съд понятието за разходи и печалби, които могат да бъдат приспаднати при конструиране на експортната цена по член 2, параграф 9 от основния регламент?
Допуснал ли е Общият съд процесуални нарушения и неправилно тълкуване на член 2, параграф 10 от основния регламент при преценката на допустимостта и основателността на доводите относно корекции на нормалната стойност?
Изисква ли член 5 и член 7, параграф 2a от основния регламент наличието на достатъчно доказателства в жалбата като условие за започване на разследване относно изкривявания на суровините?
Спазено ли е задължението за мотивиране и правилно ли е преценена достатъчността на доказателствата за съществуването на двойно ценообразуване в жалбата, довела до започване на разследването?
Правилно ли е тълкувано понятието за „двойно ценообразуване“ по член 7, параграф 2a от основния регламент и нарушен ли е принципът на недискриминация при третирането на субсидирането на природен газ в Тринидад и Тобаго спрямо Русия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.