Съд - голям състав
Съдебен състав – Съд – голям състав
Дело C-290/04: FKP Scorpio Konzertproduktionen, Съдебно решение от 3 октомври 2006 г.
1. Следва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че те са нарушени, ако платец, установен в Германия, на платец, установен в друга държава – членка на Европейския съюз (в случая: в Нидерландия), който притежава гражданство на държава членка, може да бъде подведен под отговорност по член 50a, параграф 5, пето изречение от Einkommensteuergesetz (EStG) 1990 в редакцията, действаща през 1993 г., поради това че не е удържал данък при източника съгласно член 50a, параграф 4 от EStG, докато плащанията към платец, който е неограничено подлежащ на облагане с данък върху доходите в Германия (германец), не подлежат на удържане на данък при източника съгласно член 50a, параграф 4 от EStG и следователно не може да възникне отговорност на платеца за неудържане или недостатъчно удържане на данък при източника?
2. Различен ли е отговорът на въпрос 1, ако към момента на предоставяне на услугата платецът, установен в друга държава – членка на Европейския съюз, не е гражданин на държава членка?
3. Ако отговорът на въпрос 1 е отрицателен:
(а) Следва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че разходите, направени от платец, установен в друга държава – членка на Европейския съюз и икономически свързани с неговата дейност в Германия, пораждаща плащанията, трябва да бъдат взети предвид при намаляване на данъка от платеца при удържане на данък при източника съгласно член 50a, параграф 4 от EStG, тъй като и германците подлежат на облагане с данък върху доходите само върху нетния доход, оставащ след приспадане на разходите?
(б) Достатъчно ли е за избягване на нарушение на членове 59 и 60 от Договора за ЕИО, ако при удържане на данък при източника съгласно член 50a, параграф 4 от EStG се вземат предвид само разходите, икономически свързани с дейността в Германия, пораждаща вземането за плащане и които платецът, установен в друга държава – членка на Европейския съюз, е съобщил на платеца, а всички други разходи могат да бъдат взети предвид в последваща процедура по възстановяване?
(в) Следва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че те са нарушени, ако данъчното освобождаване, на което платецът, установен в Нидерландия, има право в Германия съгласно Конвенцията между Федерална република Германия и Кралство Нидерландия, първоначално не се взема предвид при удържане на данък при източника съгласно член 50a, параграф 4 във връзка с член 50d, параграф 1 от EStG и се допуска само в последваща процедура по освобождаване или възстановяване, а платецът също така няма право да се позовава на данъчното освобождаване в производство по отговорност, докато необлагаемият доход на германците не подлежи на удържане на данък и следователно не възниква отговорност за неудържане или недостатъчно удържане на данък при източника?
(г) Различни ли са отговорите на въпроси 3(а)–(в), ако платецът, установен в друга държава – членка на Европейския съюз, не е гражданин на държава членка към момента на предоставяне на услугата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-318/05: Комисия/Германия, Заключение от 21 септември 2006 г.
Неправилно тълкуване и прилагане на релевантните разпоредби на правото на Европейския съюз
Нарушение на основните принципи на правото на Европейския съюз, включително принципа на пропорционалност и принципа на правна сигурност
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-76/05: Schwarz и Gootjes – Schwarz, Заключение от 21 септември 2006 г.
Противоречи ли на член 8 A/18 (свободно движение), 48/39 (свободно движение на работници), 52/43 (свобода на установяване) или 59/49 (свободно предоставяне на услуги) ЕО възможността за данъчнозадълженото лице да сочи като специални разходи, предоставящи право да се ползва намаление на данъка върху дохода, плащането на такси за обучение в германски училища съгласно § 10, алинея 1, точка 9 от EstG, в редакцията му за 1998 г. и 1999 г., но не и плащането на такси за обучение на училища, установени в останалата територия на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/04: Arcor, Съдебно решение от 19 септември 2006 г.
Съвместимо ли е с член 11, параграф 1 от Директива 97/13/ЕО определянето на такса за индивидуална лицензия въз основа на прогнозните общи административни разходи на националния регулаторен орган за период от 30 години?
Задължават ли член 10 ЕО и член 11 от Директива 97/13/ЕО националния съд да разпореди отмяна на влязло в сила административно решение за определяне на такава такса, когато националното право допуска, но не изисква това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/04: i-21 Germany, Съдебно решение от 19 септември 2006 г.
Следва ли член 11, параграф 1 от Директива 97/13/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска налагането на лицензна такса, изчислена въз основа на прогнозните общи административни разходи на националния регулаторен орган за период от 30 години, която да се събира предварително?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Следва ли член 10 ЕО и член 11 от Директива 97/13 да се тълкуват в смисъл, че акт за определяне на такса, с който се определят такси по смисъла на първия въпрос и който не е бил обжалван, въпреки че такава възможност е предоставена по националното право, трябва да бъде отменен, когато това е допустимо, но не и задължително по националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-506/04: Wilson, Съдебно решение от 19 септември 2006 г.
Следва ли член 9 от Директива 98/5 да се тълкува в смисъл, че не допуска процедура по обжалване, при която решението за отказ за вписване, посочено в член 3 от тази директива, трябва да бъде оспорено първо пред орган, съставен изключително от адвокати, упражняващи професията под професионалното звание на приемащата държава членка, и при обжалване — пред орган, съставен предимно от такива адвокати, когато обжалването пред върховния съд на тази държава членка допуска съдебен контрол само по въпроси на правото, но не и на фактите?
Следва ли член 3 от Директива 98/5 да се тълкува в смисъл, че вписването на адвокат в компетентния орган на държава членка, различна от държавата, в която е придобил квалификацията си, с цел упражняване на професията там под професионалното си звание от държавата по произход, не може да бъде обвързано с предварителен изпит за владеене на езиците на приемащата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-193/05: Комисия/Люксембург, Съдебно решение от 19 септември 2006 г.
Съвместимо ли е с Директива 98/5/ЕО изискването за предварителен езиков изпит като условие за регистрация на адвокати, придобили квалификация в друга държава членка, които желаят да упражняват професията си под професионалното си звание от държавата по произход?
Допустимо ли е държава членка да забранява на адвокати, придобили квалификация в друга държава членка и упражняващи професията под професионалното си звание от държавата по произход, да бъдат упълномощени лица за получаване на съобщения (domiciliataire) от името на дружества?
Съвместимо ли е с Директива 98/5/ЕО изискването адвокатите, придобили квалификация в друга държава членка и упражняващи професията под професионалното си звание от държавата по произход, да представят ежегодно удостоверение за регистрация пред компетентния орган на държавата по произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-356/04: Lidl Belgium, Съдебно решение от 19 септември 2006 г.
Следва ли член 3a, параграф 1, буква а) от Директива 84/450 да се тълкува в смисъл, че сравнението на общото ценово равнище на рекламодателя с това на конкурентите, при което се прави екстраполация въз основа на сравнение на цените на извадка от продукти, е недопустимо, доколкото това във всички случаи създава впечатление, че рекламодателят е по-евтин по отношение на цялата си гама продукти, докато сравнението се отнася само до ограничена извадка от продукти, освен ако рекламата не позволява да се установи кои и колко продукти на рекламодателя, от една страна, и на конкурентите, използвани в сравнението, от друга, са били сравнени, и позволява да се установи къде се намира всеки конкурент, засегнат от сравнението, в сравнението и какви са неговите цени в сравнение с тези на рекламодателя и на другите конкуренти, използвани в сравнението?
Следва ли член 3a, параграф 1, буква б) от Директива 84/450 да се тълкува в смисъл, че сравнителната реклама е допустима само ако сравнението се отнася до отделни стоки или услуги, които удовлетворяват едни и същи нужди или са предназначени за една и съща цел, с изключение на продуктови селекции, дори ако тези селекции като цяло, а не непременно по отношение на всеки компонент, удовлетворяват едни и същи нужди или са предназначени за една и съща цел?
Следва ли член 3a, параграф 1, буква в) от Директива 84/450 да се тълкува в смисъл, че сравнителната реклама, при която се прави сравнение на цените на продукти или на общото ценово равнище на конкурентите, ще бъде обективна само ако са изброени продуктите и цените, които се сравняват, на рекламодателя и на всички конкуренти в сравнението, и позволява да се установят цените, начислявани от рекламодателя и неговите конкуренти, като в този случай всички продукти, използвани в сравнението, трябва да бъдат изрично посочени за всеки отделен доставчик?
Следва ли член 3a, параграф 1, буква в) от Директива 84/450 да се тълкува в смисъл, че характеристика в сравнителната реклама ще отговаря на изискването за проверимост по тази разпоредба само ако тази характеристика може да бъде проверена по отношение на нейната точност от лицата, към които е адресирана рекламата, или е достатъчно, ако характеристиката може да бъде проверена от трети лица, към които рекламата не е адресирана?
Следва ли член 3a, параграф 1, буква в) от Директива 84/450 да се тълкува в смисъл, че цената на продуктите и общото ценово равнище на конкурентите сами по себе си са проверими характеристики?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-119/05: Lucchini, Заключение от 14 септември 2006 г.
1) Съгласно принципа за предимство на пряко приложимото общностно право, което в дадения случай се състои от Решение от общ характер № 3484/85/ЕОВС, Решение на Комисията от 20 юни 1990 г., нотифицирано на 20 юли 1990 г., както и Решение № 5259 на Комисията от 16 септември 1996 г., с което на италианското правителство се разпорежда да възстанови помощта — актове, по силата на които е прието решението за възстановяване, оспорвано с настоящата жалба (т.е. Декрет № 20357 от 20 септември 1996 г. относно отмяната на Декрет № 17975 от 8 март 1996 г. и Декрет № 18337 от 3 април 1996 г.), юридически възможно и обосновано ли е национална администрация да си възстанови помощ от частен бенефициер, въпреки че има влязло в сила решение по гражданско дело, с което се установява безусловното задължение за изплащане на въпросната помощ?
2) Обратно, с оглед на установения принцип, че решението за възстановяване на помощта е подчинено на общностното право, но привеждането му в изпълнение и съответното производство по възстановяване се уреждат от националното право, ако липсват общностни разпоредби в тази област (Решение от 21 септември 1983 г. по дело Deutsche Milchkontor, 205/82—215/82, Recueil, стр. 2633), става ли производството по възстановяване юридически невъзможно при наличие на конкретно влязло в сила съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо (член 2909 от Гражданския кодекс), което произвежда действие между частно лице и администрацията и с което администрацията е длъжна да се съобрази?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-507/03: Комисия/Ирландия, Заключение от 14 септември 2006 г.
Нарушение на членове 43 ЕО и 49 ЕО чрез възлагане на обществена поръчка за услуги на An Post без предварително обявление за обществена поръчка, въпреки че няма обстоятелства, които да позволяват да не се осигури някаква форма на съобщаване.
Нарушение на принципите на прозрачност и равно третиране (недискриминация), произтичащи от първичното право на Европейския съюз, при възлагане на обществени поръчки за неприоритетни услуги.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.