Съд - голям състав
Съдебен състав – Съд – голям състав
Дело C-670/22: M.N. (EncroChat), Заключение от 26 октомври 2023 г.
„(1) По тълкуването на понятието „издаващ орган“ съгласно член 6, параграф 1 във връзка с член 2, буква в) от [Директивата за ЕЗР]
а) Трябва ли [ЕЗР] за получаването на доказателства, които вече се намират в изпълняващата държава (в случая Франция), да се издаде от съдия, ако съгласно правото на издаващата държава (в случая Германия) събирането на доказателства, на което се основава ЕЗР, би трябвало да се разпореди от съдията в сходен национален случай?
б) При условията на евентуалност, приложимо ли е това най-малкото в случаите, когато изпълняващата държава е извършила процесуално-следственото действие, което е в основата на ЕЗР, на територията на издаващата държава, за да предостави впоследствие снетите данни на заинтересованите от тях разследващи органи в издаващата държава за целите на наказателното преследване?
в) Трябва ли, независимо от националните разпоредби на издаващата държава относно компетентността, ЕЗР за получаването на доказателства да се издава от съдия (респ. от независим орган, който не е ангажиран с разследване на престъпления) винаги когато процесуално-следственото действие се отнася до случаи на сериозна намеса в първостепенни основни права?
(2) По тълкуването на член 6, параграф 1, буква а) от [Директивата за ЕЗР]
а) Допуска ли член 6, параграф 1, буква а) от [Директивата за ЕЗР] ЕЗР за предаването на вече налични в изпълняващата държава ([в случая] Франция) данни от прихващане на далекосъобщения — по-специално данни за трафика и местонахождението и записи на съдържание на съобщенията, ако извършеното от изпълняващата държава прихващане обхваща всички ползватели, абонирани за дадена съобщителна услуга, с ЕЗР се иска предаването на информация за всички използвани на територията на издаващата държава телефонни връзки и нито при разпореждането и изпълнението на действието по прихващане, нито при издаването на ЕЗР са налице конкретни данни за извършването на тежки престъпления от тези индивидуални потребители?
б) Допуска ли член 6, параграф 1, буква а) от [Директивата за ЕЗР] такава ЕЗР, ако органите в изпълняващата държава не могат да проверят целостта на снетите чрез действието по прихващане данни поради пълна секретност?
(3) По тълкуването на член 6, параграф 1, буква б) от [Директивата за ЕЗР]
а) Допуска ли член 6, параграф 1, буква б) от [Директивата за ЕЗР] ЕЗР за предаването на вече налични в изпълняващата държава ([в случая] Франция) данни за далекосъобщенията, ако съгласно правото на издаващата държава ([в случая] Германия) действието по прихващане на изпълняващата държава, на което се основава събирането на данни, би било недопустимо в сходен национален случай?
б) При условията на евентуалност: важи ли това при всички положения, когато изпълняващата държава е извършила прихващането на територията на издаващата държава и в неин интерес?
(4) По тълкуването на член 31, параграфи 1 и 3 от [Директивата за ЕЗР]
а) Представлява ли прихващане на далекосъобщения по смисъла на член 31 от [Директивата за ЕЗР] действието по снемане на данни за трафика, местонахождението и съобщенията на съобщителна услуга по интернет, свързано с проникването в крайни устройства?
б) Трябва ли уведомяването съгласно член 31, параграф 1 от [Директивата за ЕЗР] винаги да е отправено до съдия или това важи най-малкото, ако съгласно правото на уведомената държава ([в случая] Германия) действието, планирано от прихващащата държава ([в случая] Франция), би могло да бъде разпоредено само от съдия в сходен национален случай?
в) Доколкото член 31 от [Директивата за ЕЗР] служи и за индивидуалната защита на засегнатите потребители на далекосъобщения, обхваща ли тази защита и използването на данните за наказателното преследване в уведомената държава ([в случая] Германия), и евентуално, равностойна ли е тази цел на допълнителната цел за защита на суверенитета на уведомената държава членка?
(5) Правни последици от получаването на доказателства, противоречащо на правото на Съюза
а) В случай на получаване на доказателства чрез противоречаща на правото на Съюза ЕЗР може ли от принципа на ефективност, предвиден в правото на Съюза, пряко да произтече забрана за използване на доказателства?
б) В случай на получаване на доказателства чрез противоречаща на правото на Съюза ЕЗР води ли принципът на равностойност, предвиден в правото на Съюза, до забрана за използване на доказателства, ако процесуално-следственото действие, на което се основава събирането на доказателства в изпълняващата държава, не би могло да бъде разпоредено в издаващата държава в сходен национален случай и ако съгласно правото на издаващата държава доказателствата, събрани чрез такова незаконно вътрешно процесуално-следствено действие, не биха могли да бъдат използвани?
в) Представлява ли нарушение на правото на Съюза, по-специално на принципа на ефективност, ако в контекста на претеглянето на интересите използването в наказателно производство на доказателства, чието получаване противоречи на правото на Съюза именно поради липсата на подозрения за извършено престъпление, се оправдава със сериозността на деянията, които са станали известни за първи път в резултат на преценката на доказателствата?
г) При условията на евентуалност: следва ли от правото на Съюза, по-специално от принципа на ефективност, че нарушенията на правото на Съюза при получаването на доказателства в национално наказателно производство не могат изцяло да останат без последствия дори в случай на тежки престъпления и поради това трябва да бъдат взети предвид в полза на лицето, срещу което се води наказателно производство, най-малкото на равнището на преценката на доказателствата или при определянето на наказанието?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/22: Generalstaatsanwaltschaft Hamm (Demande d’extradition d’un réfugié vers la Turquie), Заключение от 19 октомври 2023 г.
Трябва ли член 9, параграфи 2 и 3 от [Директива 2013/32] във връзка с член 21, параграф 1 от [Директива 2011/95], предвид произтичащото от правото на Съюза задължение за тълкуване на националното право в съответствие с Директивите (член 288, трета алинея ДФЕС и член 4, параграф 3 ДЕС), да се тълкува в смисъл, че решението за признаване на статут на бежанец на дадено лице по смисъла на [Женевската конвенция], постановено в друга държава членка […] и влязло в законова сила, проявява обвързващо действие в процедурата по екстрадиция на това лице в замолената с оглед на екстрадицията на същото лице държава членка, в смисъл че автоматично се изключва възможността за екстрадиция на лицето към трета държава или към държавата на произход, докато статутът на бежанец не бъде отменен или не изтече срокът, за който той е предоставен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-460/23: Kinsa, Определение от 10 октомври 2023 г.
Представляват ли броят на потенциално засегнатите лица или наличието на множество сходни случаи изключителни обстоятелства, които да обосноват разглеждането на делото по ускорена процедура съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-605/21: Heureka Group (Comparateurs de prix en ligne), Заключение от 21 септември 2023 г.
3) Съответстват ли на член 10, параграф 2 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципа на ефективност национални разпоредби и тяхно тълкуване, обвързващи „узнаването, че е нанесена вреда“, което е релевантно за началото на субективния давностен срок, с узнаването от увреденото лице за „отделните частични вреди“, които се нанасят постепенно по време на трайно или продължаващо антиконкурентно поведение (тъй като в съдебната практика се изхожда от виждането, че искът за обезщетение е изцяло разделим) и по отношение на които [частични вреди] започват да текат отделни субективни давностни срокове, без значение дали увреденото лице знае какъв е пълният размер на вредата, произтичаща от цялостното нарушение на член 102 ДФЕС, тоест национални разпоредби и тяхно тълкуване, позволяващи давностният срок при иск за обезщетение за вреда, настъпила вследствие на антиконкурентно поведение, да започне да тече преди прекратяването на това поведение, изразяващо се в поставяне и показване по по-благоприятен начин на собствен сравнител на цени в нарушение на член 102 ДФЕС?
4) Допускат ли член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципът на ефективност национални разпоредби, съгласно които субективният давностен срок при искове за обезщетение е тригодишен и започва да тече от деня, в който увреденото лице е узнало или е могло да узнае за частичната вреда и кой е длъжен да я поправи, но не отчитат i) момента на прекратяване на правонарушението и ii) дали увреденото лице знае, че поведението съставлява нарушение на правилата за конкуренция, и които в същото време iii) не спират или прекъсват тригодишния давностен срок, докато се води производството пред Комисията, чийто предмет е все още продължаващо нарушение на член 102 ДФЕС, и iv) не съдържат правило, че спирането на давностния срок приключва най-рано една година след влизането в сила на акта относно нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-115/22: NADA и др., Заключение от 14 септември 2023 г.
1. Представлява ли информацията, че дадено лице е извършило определено свързано с употребата на допинг нарушение и че поради това нарушение споменатото лице е лишено от правото на участие в (национални и международни) състезания, „данни относно здравословното състояние“ по смисъла на член 9 от [ОРЗД]?
2. Допуска ли [ОРЗД], по-специално с оглед на член 6, параграф 3, втора алинея от същия регламент, национална правна уредба, която предвижда публикуването на имената на лицата, за които се отнася решението на [USK], на периода на лишаване от състезателни права и на причините за това, без да e възможно да бъдат изведени данни относно здравословното състояние на съответното лице
От значение ли е в това отношение обстоятелството, че съгласно тази национална правна уредба посочената информация може да не бъде публикувана само ако съответното лице е непрофесионален спортист, ненавършило пълнолетие лице или лице, което чрез разкриването на информация или на други указания значително е допринесло за разкриването на потенциални антидопингови нарушения?
3. Изисква ли [ОРЗД], по-специално с оглед на принципите, установени в член 5, параграф 1, букви а) и в) от него, при всички случаи преди публикуването да бъде извършено претегляне на засегнатите от публикуването интереси на личността на съответното лице, от една страна, и интереса на обществеността да бъде осведомена за извършеното от даден спортист антидопингово нарушение, от друга страна?
4. Представлява ли информацията, че дадено лице е извършило определено свързано с употребата на допинг нарушение и че поради това нарушение споменатото лице е било лишено от участие в (национални и международни) състезания, обработване на лични данни, свързани с присъди и нарушения, по смисъла на член 10 от [ОРЗД]?
5. При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос: представлява ли създадената съгласно член 8 от Anti-Doping-Bundesgesetz 2021 (Федерален антидопингов закон от 2021 г.) [USK] официален орган по смисъла на член 10 от [ОРЗД]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-582/21: Profi Credit Polska (Réouverture de la procédure terminée par une décision définitive), Заключение от 14 септември 2023 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1 ДЕС при отчитане на произтичащия от практиката [на Съда] принцип на равностойност да се тълкуват в смисъл, че постановеното на основание член 267, първа алинея ДФЕС решение [на Съда] за тълкуване на правото на Съюза представлява основание за ново разглеждане на гражданско дело, приключило с по-ранен влязъл в сила съдебен акт, ако разпоредба от националното право като член 4011 от [ГПК] допуска ново разглеждане на делото, когато влезлият в сила съдебен акт е постановен въз основа на разпоредба, обявена с решение на Trybunał Konstytucyjny [Конституционен съд, Полша] за несъвместима с правен акт от по-висок ранг?
2) Налага ли принципът на тълкуване на националното право в съответствие с правото на Съюза, произтичащ от член 4, параграф 3 ДЕС и от практиката [на Съда], разширително тълкуване на разпоредба от националното право като член 401, точка 2 от [ГПК], така че предвиденото в тази разпоредба основание за ново разглеждане на делото да обхване и влязло в сила неприсъствено съдебно решение, в което [националният] съд — в нарушение на задълженията, произтичащи от решение на Съда [Profi Credit Polska I] — не е проверил за наличие на неравноправни клаузи в договора между потребителя и заемодателя, а се е ограничил само с проверка за редовност на записа на заповед от външна страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/22: Bundesrepublik Deutschland (Recevabilité d’une demande ultérieure), Заключение от 7 септември 2023 г.
1.
а. Съвместима ли е с член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграф 2 от Директива [2013/32] национална разпоредба, съгласно която последваща молба е допустима само ако впоследствие фактическото или правното положение, на което се основава първоначалното решение за отказ, се е променило в полза на кандидата?
б. Допускат ли член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграф 2 от Директива 2013/32 национална разпоредба, съгласно която решение на [Съда] не се счита за „нов елемент“ или „нов факт“, ако не установява несъвместимост на национална разпоредба с правото на Съюза, а само тълкува това право
При какви условия решение на Съда на Европейския съюз, което само тълкува правото на Съюза, би трябвало евентуално да се вземе предвид като „нов елемент“ или „нов факт“?
2. При утвърдителен отговор на въпроси 1а и 1б: трябва ли член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграф 2 от Директива 2013/32 да се тълкуват в смисъл, че трябва да се счита за „нов елемент“ или „нов факт“ решение на Съда на Европейския съюз, съгласно което съществува силна презумпция отказът да бъде отбита военна служба при условията на член 9, параграф 2, буква д) от Директива [2011/95], да е свързан с едно от петте основания по член 10 от същата директива?
3. а. Трябва ли член 46, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директива [2013/32] да се тълкува в смисъл, че правната защита срещу решение, с което решаващ орган е установил недопустимост по смисъла на член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграф 5 от тази директива, се свежда до проверката дали този орган правилно е приел за изпълнени условията за недопустимост на последващата молба за убежище?
б. При отрицателен отговор на въпрос 3а: трябва ли член 46, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директива [2013/32] да се тълкува в смисъл, че правната защита срещу решение за недопустимост включва и проверка дали са изпълнени условията за предоставяне на международна закрила по смисъла на член 2, буква б) от Директива [2011/95], ако [националният] съд извърши проверка и установи, че не са изпълнени условията за отхвърляне на последващата молба за убежище като недопустима?
в. При утвърдителен отговор на въпрос 3б: изисква ли такова решение на [националния] съд кандидатът [първо] да се е възползвал от специалните процесуални гаранции [предвидени в] член 40, параграф 3, трето изречение във връзка с разпоредбите на глава II от Директива [2013/32]
Може ли този съд сам да проведе тази процедура, или трябва да я делегира на решаващия орган, след като евентуално спре съдебното производство
Може ли кандидатът да се откаже от спазването на тези процесуални гаранции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/21: Défense Active des Amateurs d’Armes и др., Заключение от 7 септември 2023 г.
Нарушава ли член 7, параграф 4а от Директива 91/477/ЕИО, във връзка с част II, категория А, точки 6—9 от приложение I към тази директива, член 17, параграф 1 и членове 20 и 21 от Хартата […] и принципа на защита на оправданите правни очаквания, доколкото не позволява на държавите членки да предвидят преходен режим за законно придобитите и регистрирани преди 13 юни 2017 г. огнестрелни оръжия от категория A9, при положение че им позволява да предвидят преходен режим за законно придобитите и регистрирани преди 13 юни 2017 г. огнестрелни оръжия от категории A6—A8?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/22: NORDIC INFO, Заключение от 7 септември 2023 г.
1. Трябва ли членове 2, 4, 5, 27 и 29 от [Директивата за гражданството], която е приета в приложение на членове 20 и 21 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка (в случая членове 18 и 22 от [спорния указ]), която чрез обща мярка: – налага на белгийските граждани и на членовете на техните семейства, както и на гражданите на Съюза, пребиваващи на белгийска територия, и на членовете на техните семейства принципна забрана за излизане във връзка с пътуванията, които не са от първостепенна важност, от Белгия към държави от Европейския съюз и от Шенгенското пространство, оцветени в червено според цветния код, изготвен въз основа на епидемиологични данни; – налага на граждани на Европейския съюз, които не са белгийци, и на членове на техните семейства (които евентуално имат право на пребиваване на белгийска територия) ограничения за влизане (като карантина и тестове) във връзка с пътуванията, които не са от първостепенна важност, в Белгия от държави от Европейския съюз и от Шенгенското пространство, оцветени в червено според цветния код, изготвен въз основа на епидемиологични данни?
2. Трябва ли членове 1, 3 и 22 от Кодекса на шенгенските граници да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка (в случая членове 18 и 22 от [спорния указ]), с която се налага забрана за излизане във връзка с пътуванията, които не са от първостепенна важност, от Белгия към държави от Европейския съюз и от Шенгенското пространство и забрана за влизане в Белгия от тези държави, която може да бъде не само контролирана и санкционирана, но и изпълнена служебно от министъра, кмета и началника на полицията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-137/21: Парламент/Комисия (Exemption de visa pour les ressortissants des États-Unis), Съдебно решение от 5 септември 2023 г.
Разполага ли Европейската комисия със свобода на преценка да не приеме делегиран акт за временно спиране на освобождаването на гражданите на трета страна от изискването за виза по член 7, първа алинея, буква е) от Регламент (ЕС) 2018/1806, когато тази трета страна не е отменила изискването за виза за гражданите на поне една държава членка в предвидения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.