Съд - пленум
Съдебен състав – Съд – пленум
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.
1. Противоречат ли правилата, които изискват професионални или полупрофесионални спортисти или лица, стремящи се към такъв статут, да бъдат упълномощени или избрани от своята национална федерация, за да могат да участват в международно състезание, и които определят национални квоти за участие в подобни състезания, на Договора от Рим, по-специално на членове 59—66 и членове 85 и 86
2. Противоречи ли на Договора от Рим, по-специално на членове 59, 85 и 86, изискването професионални или полупрофесионални спортисти или лица, стремящи се към професионална или полупрофесионална дейност, да бъдат упълномощени от своята федерация, за да могат да участват в международно състезание, което не включва състезание между национални отбори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Представлява ли отказът да се разреши учредяване на ипотека за обезпечаване на съществуващо задължение в чуждестранна валута (в случая в германски марки) ограничение на движението на капитали и плащания, съвместимо с член 73б от Договора за ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Допустимо ли е наименованието „Фета“ да бъде регистрирано като защитено наименование за произход, при положение че представлява родово наименование по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 2081/92?
Отговаря ли регистрацията на наименованието „Фета“ като защитено наименование за произход на материалноправните изисквания на член 2 и член 17, параграф 2 от Регламент № 2081/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.
Следва ли членове 5, параграф 1 и 2 от Брюкселската конвенция, в приложимата към настоящия случай редакция, да се тълкуват в смисъл, че съставен иск, основан на различни задължения, произтичащи от един и същ договор, може да бъде предявен пред един и същ съд, въпреки че съгласно правилата за компетентност на държавата, в която е предявен искът, едно от договорните задължения, на които се основава искът, трябва да бъде изпълнено в тази държава, а другото — в друга държава — членка на ЕО, като се има предвид, че съдът, пред който е предявен искът, решава въз основа на предявения пред него иск, че нито едно от двете задължения, които са предмет на иска, не е подчинено на другото и че те са равнопоставени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
1. Необходимо ли е съгласието на страните по отношение на клауза за избор на съд да бъде установено съгласно член 17 от Конвенцията, изменена с Конвенцията за присъединяване от 9 октомври 1978 г., доколкото се позовава на понятието „обичай“ (usages), като същевременно използва термина „сключен“?
2. Какво се изисква конкретно, за да има „форма, която съответства“ по смисъла на член 17 от Конвенцията
По-специално, трябва ли клаузата за избор на съд да бъде включена в писмен документ, подписан от страната, която я е изготвила, и трябва ли подписът да бъде придружен от препратка към клаузата; трябва ли тази клауза да се откроява ясно сред останалите клаузи и трябва ли езикът, на който е съставена, да е свързан с националността на страните?
3. Съществуват ли ограничения относно избора на съд по член 17 от Конвенцията
Необходимо ли е избраният съд да има връзка с делото, може ли сезираният съд да преразгледа валидността на клаузата, както и намерението на страната, която я е включила, и може ли фактът, че приложимите материалноправни разпоредби пред избрания съд ограничават отговорността на тази страна, да повлияе на валидността на клаузата за избор на съд?
4. Какво се изисква за съществуването на обичай в международната търговия или стопанска дейност по смисъла на член 17 от Конвенцията
Необходимо ли е този обичай да съществува във всички държави-членки или е достатъчно да се практикува в държавите, които традиционно играят водеща роля в съответния сектор
Как се установява този обичай, каква публичност се изисква и какви са последиците, ако валидността на клаузата за избор на съд е оспорвана пред съдилищата?
5. Как се определя осведомеността на страните относно обичая
Коя страна трябва да е осведомена, има ли значение националността ѝ и каква степен на осведоменост се изисква?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Допустимо ли е наименованието „feta“ да бъде регистрирано като защитено наименование за произход, при положение че то е станало родово наименование (generisk betegnelse) по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 2081/92?
Отговаря ли регистрацията на наименованието „feta“ като защитено наименование за произход на материалноправните изисквания на член 2, параграф 3 и член 17, параграф 2 от Регламент № 2081/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Явява ли се наименованието „фета“ родово наименование по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 2081/92, поради което не може да бъде регистрирано като защитено наименование за произход?
Отговаря ли регистрацията на „фета“ като защитено наименование за произход на материалноправните изисквания на член 2, параграф 3 и член 17, параграф 2 от Регламент № 2081/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.
С оглед на прилагането на [член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция], трябва ли мястото на изпълнение на съответното задължение по смисъла на тази разпоредба да се определя в съответствие със закона, който съгласно колизионните норми на сезирания съд урежда съответното задължение, или националните съдилища следва да определят мястото на изпълнение на задължението, като се стремят да установят, с оглед на естеството на правоотношението, пораждащо задължението, и обстоятелствата по случая, мястото, където изпълнението действително е осъществено или е трябвало да бъде осъществено, без да се позовават на закона, който съгласно колизионните норми урежда съответното задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.
1. Следва ли втората алинея на член 7а от Договора за ЕО, която предвижда, че вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на лица, и член 8а от Договора за ЕО, който предоставя на всички граждани на Съюза правото свободно да се движат и пребивават на територията на държавите членки, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство на държава членка, което налага задължение, придружено с наказателни санкции при неизпълнение, на лицата (независимо дали са граждани на Европейския съюз или не) да представят паспорт при влизане в държава членка, когато това лице влиза в държавата членка през националното летище, идвайки от друга държава членка?
2. Дали някоя друга разпоредба на правото на Общността изключва такова задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.
Противоречи ли на член 48 от Договора за ЕО това, че член 1, параграф 3, второ изречение, във връзка с член 1a.1.2 от Закона за подоходното облагане на физическите лица (Einkommensteuergesetz) предвижда, че нидерландски гражданин, получаващ облагаем доход от трудова дейност в Германия, без да има постоянно местожителство или обичайно пребиваване там, и неговата съпруга, която не е трайно разделена от него и също така няма постоянно местожителство или обичайно пребиваване в Германия и получава доходи в чужбина, не се третират като лица, подлежащи на неограничено облагане за целите на прилагането на член 26, параграф 1, първо изречение от Закона за подоходното облагане на физическите лица (съвместно облагане), поради това че съвкупният доход на съпрузите за съответната календарна година не попада най-малко 90% в обхвата на Закона за подоходното облагане на физическите лица или че доходът, който не подлежи на облагане по този закон, възлиза на повече от 24 000 DEM?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.