Съд - пленум

1. Съществува ли категория марки, които не са изключени от регистрация по член 3, параграф 1, букви б)—д) и член 3, параграф 3 от Директива 89/104/ЕИО, които въпреки това са изключени от регистрация по член 3, параграф 1, буква а) от Директивата (като неспособни да отличават стоките на притежателя от тези на други предприятия)?
2. Може ли формата (или част от формата) на изделие (което е изделието, за което е регистриран знакът) да бъде способна да отличава по смисъла на член 2 само ако съдържа някакво произволно добавяне (украса, която няма функционална цел) към формата на изделието?
3. Когато търговец е единственият доставчик на определени стоки на пазара, достатъчно ли е широко използване на знак, който се състои от формата (или част от формата) на тези стоки и който не включва никакво произволно добавяне, за да придаде на знака отличителен характер по смисъла на член 3, параграф 3 при обстоятелства, при които в резултат на това използване значителна част от съответната търговия и общественост:
(i) асоциира формата с този търговец и с никое друго предприятие;
(ii) вярва, че стоки с тази форма произхождат от този търговец, при липса на изрично противоположно твърдение?
4. (i) Може ли ограничението, наложено от думите „ако се състои изключително от формата на стоки, която е необходима за постигане на технически резултат“, съдържащи се в член 3, параграф 1, буква е), подточка ii), да бъде преодоляно чрез установяване, че съществуват и други форми, които могат да постигнат същия технически резултат, или
(ii) формата е нерегистрирана поради това, ако се докаже, че съществените характеристики на формата се дължат единствено на техническия резултат, или
(iii) съществува ли друг и ако да, какъв критерий е подходящ за определяне дали ограничението се прилага?
5. Член 3, параграф 1, буква в) от Директивата се прилага за „марки, които се състоят изключително от знаци или указания, които могат да служат в търговията за обозначаване на вида, качеството, количеството, предназначението ... на стоките или услугите“. Член 6, параграф 1, буква б) от Директивата се прилага за използването от трета страна на „указания относно вида, качеството, количеството, предназначението ... на стоките или услугите“. Думата „изключително“ се съдържа в член 3, параграф 1, буква в), но липсва в член 6, параграф 1, буква б) от Директивата. При правилно тълкуване на Директивата, означава ли това пропуск, че дори ако марка, състояща се от формата на стоки, е валидно регистрирана, тя не се нарушава по силата на член 6, параграф 1, буква б) при обстоятелства, при които:
(i) използването на формата на стоките, за което се твърди, че е нарушение, се възприема и би се възприело като указание за вида на стоките или тяхното предназначение и
(ii) значителна част от съответната търговия и общественост вярва, че стоки с тази форма произхождат от притежателя на марката, при липса на изрично противоположно твърдение?
6. Простира ли се изключителното право, предоставено по член 5, параграф 1, така че да позволи на притежателя да предотврати използването от трети лица на идентични или сходни знаци при обстоятелства, при които това използване не е такова, че да указва произход, или е ограничено само до предотвратяване на използване, което изцяло или частично указва произход?
7. Явява ли се използването на предполагаемо нарушаваща форма на стоки, която се възприема и би се възприела като указание за вида на стоките или тяхното предназначение, все пак такова, че да указва произход, ако значителна част от съответната търговия и общественост вярва, че стоки с формата, за която се твърди, че нарушава, произхождат от притежателя на марката, при липса на изрично противоположно твърдение?