Съд - пленум
Съдебен състав – Съд – пленум
Дело C-119/75: Terrapin/Terranova, Съдебно решение от 22 юни 1976 г.
Съвместимо ли е с разпоредбите относно свободното движение на стоки (членове 30 и 36 от Договора за ЕИО) предприятие, установено в държава членка А, чрез използване на съществуващите там права върху търговска марка и търговско наименование, да възпрепятства вноса на сходни стоки на предприятие, установено в държава членка Б, ако тези стоки са получили законосъобразно отличително наименование, което може да бъде объркано с търговското наименование и търговската марка, защитени в държава А за предприятието, установено там, при положение че между двете предприятия няма отношения, че техните национални права върху търговски марки са възникнали автономно и независимо едно от друго (без общ произход) и към настоящия момент не съществуват никакви икономически или правни отношения от какъвто и да е вид, различни от тези, свързани с търговските марки, между предприятията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/75: Bobie Getränkevertrieb/Hauptzollamt Aachen Nord, Съдебно решение от 22 юни 1976 г.
Съвместимо ли е с първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО прилагането по германското законодателство на фиксирана ставка от 14,40 DM на хектолитър за обикновена бира, внесена във Федерална република Германия от други държави членки, докато средната ставка на данъка върху подобен вътрешен продукт е приблизително 13,90 DM на хектолитър и част от последния продукт във всеки случай се облага с по-ниска данъчна ставка от тази, приложима към внесената бира поради прогресивното облагане, предвидено в посоченото законодателство?
Изключва ли първата алинея на член 95 от Договора облагането на вноса на бира във Федерална република Германия по ставките, предвидени в параграф 3 от „Biersteuergesetz“, приложени към количествата бира, внесени годишно от всеки вносител от други държави членки, а не към количествата бира, произведени всяка година от всяка пивоварна?
В случай че отговорът на втория въпрос е отрицателен, какви са критериите за изчисляване на данъчните ставки, които трябва да се прилагат към внесената бира, и в какви граници следва да се съдържат тези ставки, за да се съобразят с изискванията на първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/76: IRCA/Amministrazione delle finanze dello Stato, Заключение от 22 юни 1976 г.
1. Дали Регламент № 905/73 е невалиден, доколкото се прилага за внос в Италия, осъществен преди 7 април 1973 г.
2. Дали Регламент № 905/73 и член 6 от Регламент № 648/73 са изцяло невалидни на основанията, изложени от ищеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/76: Cornelis Kramer и др., Заключение от 22 юни 1976 г.
Дали националните разпоредби, приети в Нидерландия за изпълнение на препоръките, издадени през ноември 1974 г. от Комисията по силата на Конвенцията за риболов в Североизточния Атлантически океан (NEAFC), са съвместими с правото на Общността, по-специално с разпоредбите на Договора относно селското стопанство и забраната на количествените ограничения; с Регламент № 2141/70 и Регламент № 2142/70 на Съвета относно общата структурна политика за риболовната индустрия и общата организация на пазара на рибни продукти съответно; и с член 102 от Акта за присъединяване, който предвижда, че Съветът определя условията за риболов с оглед, inter alia, на опазването на биологичните ресурси на морето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-86/75: EMI Records/CBS Grammofon, Съдебно решение от 15 юни 1976 г.
Следва ли разпоредбите на Договора за създаване на Европейската икономическа общност, по-специално тези, отнасящи се до свободното движение на стоки, да се тълкуват в смисъл, че не позволяват на притежателя на права, произтичащи от националното право на търговските марки на държавите членки, да упражнява тези права с цел да предотврати продажбата от страна на друго лице в държавите членки на стоки, носещи търговската марка X, когато тези стоки са произведени и маркирани с марката X извън Общността, където това друго лице има право да използва марката X?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-96/75: EMI Records/CBS Schallplatten, Съдебно решение от 15 юни 1976 г.
При положение че:
(а) икономическо образувание А (майка и дъщерни дружества) е собственик на търговска марка X във всички държави членки на Общността,
(б) икономическо образувание Б с майка извън Общността и дъщерни дружества в Общността е собственик на същата търговска марка X за същите стоки в държави, които не са членки на Общността,
(в) праводателите на А и Б първоначално са били свързани и праводателят на А е придобил търговската марка X от един от праводателите на Б, но търговската марка X, принадлежаща на Б, е сменила собственика си няколко пъти и повече от 40 години между двете групи няма правни, икономически, финансови или технически връзки,
(г) съгласно националното право А има право да забрани на Б използването на търговската марка X,
забраняват ли принципите на правото на Общността относно свободното движение на стоки и неограничената конкуренция упражняването на това право по националното право и може ли на Б да бъде забранено да продава в държавите членки стоки с търговската марка X, произведени в държава извън Общността, в която има право да използва търговската марка X?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/75: EMI Records/CBS United Kingdom, Съдебно решение от 15 юни 1976 г.
Следва ли разпоредбите на Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално разпоредбите, установяващи принципите на правото на Общността и правилата относно свободното движение на стоки и конкуренцията, да се тълкуват в смисъл, че не позволяват на А да упражнява правата си върху търговската марка съгласно приложимото национално право във всяка държава членка, за да предотврати:
( I ) продажбата от Б във всяка държава членка на стоки, носещи марката X, произведени и маркирани с марката X от Б извън Общността, в територия, където той има право да използва марката X, или
( II ) производството от Б във всяка държава членка на стоки, носещи марката X?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-113/75: Frecassetti/Amministrazione delle finanze dello Stato, Съдебно решение от 15 юни 1976 г.
Какво е значението на понятието „ден на вноса“ по смисъла на член 17 от Регламент № 19 на Съвета от 4 април 1962 г. и член 15 от Регламент № 120/67/ЕИО на Съвета от 13 юни 1967 г. за целите на определяне на дължимата такса върху зърнените култури, и по-специално:
а) Следва ли „ден на вноса“ да се разбира като деня, в който митническата декларация за стоките е подадена от вносителя или получена от митническите органи, или като деня, в който стоките са предоставени изцяло на разположение на вносителя след приключване на митническите формалности?
б) В случай че дадена пратка стоки се освобождава от митницата на няколко части, следва ли „ден на вноса“ да се разбира като деня, в който всяка отделна част от стоките се освобождава от митницата, или като деня, в който първата или последната част от тази пратка се освобождава от митницата?
в) В случай че настъпят промени в размера на таксата между датата на подаване или получаване на митническата декларация и датата на освобождаване на стоките от митницата, следва ли да се прилага по-ниската от двете такси, действащи към тези дати, или дори тази, действаща към междинна дата между двете, която може да е още по-ниска?
Може ли Препоръката на Комисията от 25 май 1962 г., отнасяща се до датата, която следва да се вземе предвид при определяне на размера на митническите сборове, приложими към стоки, декларирани за вътрешно потребление, да се прилага и по отношение на общностните такси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/75: Bobie Getränkevertrieb/Hauptzollamt Aachen Nord, Заключение от 2 юни 1976 г.
1. Съвместимо ли беше с първата алинея на член 95 от Договора да се облагат с данък върху бирата, внесена във Федералната република от други държави членки през 1968 или 1969 г., по ставката от 14,40 DM на хектолитър, предвидена в изменението на Biersteuergesetz, когато средната ставка на данъка върху произведената в страната бира беше около 13,90 DM на хектолитър и част от тази бира беше обложена с по-ниска ставка от внесената бира поради градуирането на данъка, предвидено в параграф 3 от Biersteuergesetz?
2. Ако не, съвместимо ли е с първата алинея на член 95 внесената бира да се облага по ставките, предвидени в параграф 3 от Biersteuergesetz, на базата на годишния внос на съответния вносител от други държави членки (т.е. на базата, която нарекох „агрегирана база на вноса“)?
3. Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, на каква основа трябва да се определят ставките на данъка, които да се прилагат, и в какви граници трябва да бъдат поддържани, за да се съобразят с изискванията на първата алинея на член 95?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.