Съд - пленум
Съдебен състав – Съд – пленум
Дело C-815/79: Cremoni и Vrankovich, Заключение от 23 септември 1980 г.
1. Следва ли разпоредбите на членове 10, 7, 3 и 2 от Директива 73/23, разглеждани заедно, да се тълкуват в смисъл, че презумпцията за съответствие с разпоредбите на Директивата следва да се счита за изключваща възможността която и да е съдебна власт в държавите членки да предприема каквито и да било мерки, ограничаващи свободното движение на стоки в рамките на ЕИО, когато съответното оборудване носи марки, надлежно издадени от органи, нотифицирани по Директивата (дори ако не всички държави членки са определили такива органи по отношение на своето национално законодателство)?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, възпрепятства ли тази презумпция национален съдебен орган да предприеме мярка, ограничаваща свободното движение на стоки в рамките на ЕИО въз основа на задължителна разпоредба в националните разпоредби за безопасност, изискваща включването на характеристика, различна от тази, с която е снабдено оборудването, когато нито един национален административен орган все още не е приел ограничителни мерки, приложими за цялата национална територия, и съответно не е задействал процедурата, предвидена в член 9 от Директивата?
3. Следва ли разпоредбите на членове 8, 3 и 2 от Директива 73/23, разглеждани заедно, да се тълкуват в смисъл, че изключват възможността съдебен орган в държава членка да приеме мярка, ограничаваща свободното движение в рамките на ЕИО на електрическо оборудване, за което се прилага Директивата, преди да е поискан или представен доклад от един от специалните органи, посочени в член 8 от Директивата, когато това оборудване, макар и снабдено с други характеристики за безопасност, предвидени от правото на Общността, не притежава характеристика (заземяване), изрично изисквана от задължителна разпоредба на националното право?
4. Ако отговорът на третия въпрос е положителен, може ли ограничителната мярка да бъде приложена от съдебния орган на съответната държава членка само след приемането на мярка, валидна за цялата национална територия, от административния орган на тази държава членка, която има за цел да задейства процедурата по член 9 от Директивата?
5. Следва ли всяка забрана за упражняване от съдебен орган на съответната държава членка на правомощието му да приема мерки, ограничаващи свободното движение на стоки при обстоятелствата, посочени във всеки от предходните въпроси, да се счита за наложена на този орган независимо от каквито и да било разпоредби в националното му законодателство, отнасящи се до правилата за инсталиране на съответното електрическо оборудване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-138/79: Roquette/Съвет, Заключение от 18 септември 1980 г.
Нарушение на съществените процедурни изисквания, по-специално поради липса на становище на Европейския парламент съгласно член 43, параграф 2 от Договора за ЕИО
Нарушение на принципите на конкуренцията във връзка с разпоредбите на членове 39–46 от Договора за ЕИО
Нарушение на принципа на пропорционалност
Нарушение на принципа на равно третиране
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-730/79: Philip Morris/Комисия, Съдебно решение от 17 септември 1980 г.
Допустимо ли е Комисията да приеме, че предложената държавна помощ нарушава член 92, параграф 1 от Договора, без да определи релевантния пазар и конкретните ефекти върху конкуренцията и търговията между държавите членки?
Спазени ли са общите принципи на правото на Европейския съюз, включително принципите на добра администрация, защита на оправданите правни очаквания и пропорционалност, както и изискванията за мотивиране по член 190 от Договора, при приемането на оспореното решение на Комисията?
Правилно ли е Комисията да откаже прилагането на дерогациите по член 92, параграф 3 от Договора, като приеме, че помощта не отговаря на условията за допустимост по букви (а), (б) и (в) на този параграф?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-22/80: Boussac/Gerstenmeier, Заключение от 17 септември 1980 г.
Трябва ли член 7 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба, която не позволява на кредитори, предявяващи искове срещу длъжници, пребиваващи в държавата членка, въвела тази разпоредба, когато вземанията са изразени в чуждестранна валута, да използват опростена процедура за издаване на заповед за плащане, представлява мярка, която дискриминира на основание на гражданството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-37/79: Marty/Lauder, Съдебно решение от 10 юли 1980 г.
Първо, представлява ли писмото от 23 март 1977 г. на Комисията на Европейските общности, което не съдържа думите „отрицателно удостоверение“ и изглежда е издадено без публикуване, както е предвидено в Регламент № 17, отрицателно удостоверение?
Второ, ако отговорът е положителен, представлява ли писмото от 23 март 1977 г. решение на Комисията, което може да бъде противопоставено на трети лица и е задължително за съдилищата на държавите членки на Общността?
Трето, ако отговорът на първия или втория въпрос е отрицателен, започната ли е процедура по смисъла на член 9, параграф 3 от Регламент № 17 и кои органи понастоящем са компетентни да прилагат член 85, параграф 1 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-812/79: Attorney General/Burgoa, Заключение от 10 юли 1980 г.
1. Дали от член 234 от Договора за ЕИО следва, че институциите на Общността са длъжни да не възпрепятстват изпълнението на задълженията и упражняването на правата на държавите членки във връзка с трети държави въз основа на международни споразумения, сключени преди влизането в сила на Договора, и че държавите членки са длъжни да предприемат всички подходящи мерки за отстраняване на всякакви несъвместимости между тези споразумения и самия Договор?
2. Има ли член 234 от Договора за ЕИО функцията да защитава правата на страните по или на бенефициерите на предходните споразумения, към които той се отнася, или се ограничава до това да декларира, в съответствие с общ принцип на международното право, че тези права не са засегнати от Договора?
3. Попада ли Лондонската конвенция по рибарство от 1964 г. сред тези, предвидени в член 234 от Договора за ЕИО, както е адаптиран по отношение на Ирландия, Обединеното кралство и Дания с член 5 от Акта за присъединяване?
4. В съответствие с Регламент № 373/77 на Съвета от 24 февруари 1977 г. и регламентите, които го удължават, с които се определят квоти за риболов за испански риболовни съдове в морската зона до 200 мили от бреговете на държавите членки на Северно море и Атлантическия океан и се прави упражняването на риболов от тях предмет на разрешение от Комисията, имат ли ирландските органи правомощия да налагат наказателни санкции на лица, които, намирайки се на борда на такива съдове, извършват риболов без разрешение?
5. Разкрит ли е фактор от такова естество, който да засяга валидността на Регламент № 373/77 на Съвета от 24 февруари 1977 г. и регламентите, които го удължават, включително по-специално Регламент № 1376/78 от 21 юни 1978 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-99/79: Lancôme/Etos, Съдебно решение от 10 юли 1980 г.
1. Какво е естество на писмото, посочено в точка (IV) от генералния директор по конкуренцията, по-специално от следните аспекти:
1.1. Представлява ли то декларация, че Комисията счита, че член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО не се прилага към споразуменията, към които са направени промените, посочени в точка (III)?
1.2. Представлява ли то прилагане на член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО?
1.3. Има ли то действие спрямо трети лица?
1.4. Прекратява ли то временната валидност на стари споразумения, които са били надлежно уведомени в срок?
2. Възможно ли е споразуменията, към които са направени промените, посочени в точка (III), да не попадат под забраната на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО поради относително малкия пазарен дял на предприятието, посочено в точка (I), въпреки че:
2.1. Те съдържат разпоредби, които водят, от една страна, до подбор на така наречените оторизирани търговци на дребно и, от друга страна, до забрана за доставки на лица, различни от потребители или оторизирани търговци на дребно;
2.2. Конкурентите на предприятието, посочено в точка (I), също прилагат система на селективна дистрибуция;
2.3. Досега селективната дистрибуция изглеждаше възможна само въз основа на изключение по член 85, параграф 3?
3. Ако Комисията е предоставила на предприятие изключение по член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО за прилагането на система на селективна дистрибуция, невалидно ли е това изключение, ако се окаже, че:
(а) съответното предприятие не спазва условията или задълженията, на които Комисията е подчинена изключението; и/или
(б) на практика продуктите, за които става въпрос, се предлагат за продажба в Общия пазар от търговци на едро и дребно, които не са избрани от съответното предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-152/78: Комисия/Франция, Съдебно решение от 10 юли 1980 г.
Съвместими ли са френските правила за реклама на алкохолни напитки с изискванията за свободно движение на стоки по член 30 от Договора за ЕИО?
Могат ли ограниченията върху рекламата на алкохолни напитки, въведени с цел защита на общественото здраве, да бъдат оправдани по член 36 от Договора за ЕИО, когато водят до дискриминация между национални и вносни продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.