Съд - четвърти състав
Съдебен състав – Съд – четвърти състав
Дело C-193/19: Migrationsverket, Заключение от 16 юли 2020 г.
1) Допускат ли разпоредбите на [КПСШ], и по-специално разпоредбите относно систематичното търсене в [ШИС] и в [КШГ], и по-конкретно посоченото в тях изискване за притежаване на валиден паспорт, да бъде издадено разрешение за пребиваване въз основа на подадено в Швеция заявление, което не е основано нито на съображения за закрила, нито на хуманитарни съображения, при положение че не е ясно установена самоличността на заявителя?
2) При утвърдителен отговор, допустимо ли е установяването на самоличността да е предмет на изключения, основани на националното право или съдебна практика?
3) При отрицателен отговор [на втория въпрос], какви изключения евентуално са предвидени в правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-224/19: Caixabank, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат в случай на нищожност на неравноправна договорна клауза, с която заплащането на всички разходи по учредяване и заличаване на ипотека се възлага на потребителя, националният съд да откаже връщането на потребителя на сумите, платени в приложение на тази клауза, освен ако националната правна уредба, която би била приложима при липсата на такава клауза, възлага на потребителя плащането на всички или част от тези разноски?
Трябва ли член 3, член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че договорните клаузи, попадащи в обхвата на понятието „основен предмет на договора“, трябва да се разбират като клаузи, определящи основните престации по договора и които сами по себе си го характеризират, и че фактът, че комисиона за обработка е включена в общата себестойност на ипотечен кредит, не означава, че тя е основна престация по договора, като във всички случаи юрисдикцията на държава членка е длъжна да провери ясния и разбираем характер на договорна клауза, която се отнася до основния предмет на договора, независимо от транспонирането на член 4, параграф 2 от посочената директива в правния ред на тази държава членка?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че клауза в договор за кредит, сключен между потребител и финансова институция, която възлага на потребителя заплащане на комисиона за обработка, може да създаде в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните в противоречие с изискването за добросъвестност, ако финансовата институция не докаже, че тази комисиона съответства на действително предоставени услуги и направени разходи, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че допускат предявяването на иск относно реституционните последици от установяването на нищожност на неравноправна договорна клауза да бъде обвързано с давностен срок, при условие че началният момент на този срок, както и неговата продължителност не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на потребителя да иска връщане?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния ѝ характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-698/18: Raiffeisen Bank, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
1) Допускат ли разпоредбите на Директива 93/13[…], и по-точно съображения 12, 21 и 23 и член 2, буква б), член 6, параграф 1, член 7, параграф 2 и член 8 от нея, с оглед на принципа на процесуална автономия във връзка с принципите на равностойност и ефективност, съвкупност от правни способи, която се състои, от една страна, от непогасяемо право на предявяване по общия ред на иск за установяване на неравноправния характер на някои клаузи в договорите, сключени с потребителите, и от друга страна, от погасяемо по давност право на предявяване по общия ред на личен имуществен иск, с който се преследва целта на посочената директива да се отстранят последиците от всяко задължение, възникнало и изпълнено на основание на клауза, за която е установено, че е неравноправна по отношение на потребителя?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, допускат ли тези разпоредби тълкуване, произтичащо от прилагането на принципа на правната сигурност в гражданските правоотношения, съгласно което обективният момент, от който потребителят е трябвало или би трябвало да знае за съществуването на неравноправни клаузи, е моментът на прекратяване на договора за кредит, по който той е имал качеството на потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-86/19: Vueling Airlines, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Следва ли при установена загуба на куфар авиокомпанията да обезщетява пътника винаги и във всички случаи с максималния размер на обезщетение от 1131 СПТ, тъй като е налице най-сериозната хипотеза от предвидените в член 17, параграф 2 и член 22, параграф 2 от Конвенцията от Монреал от 28 май 1999 г., или става въпрос за максимален размер на обезщетение, който може да бъде намален от съда в зависимост от съответните обстоятелства, включително в случай на загуба на куфар, така че сумата от 1131 СПТ да се предоставя само ако пътникът докаже, чрез всякакви правно допустими средства, че стойността на пренасяните в багажа предмети и лични вещи, както и на тези, които е трябвало да закупи вместо тях, достига този размер, или, при липса на такива данни, да се вземат предвид други параметри, като например теглото на куфара в килограми или фактът, че загубата на багажа е възникнала по време на пътуването на отиване или на връщане, с цел да се оцени неимуществената вреда вследствие на неудобствата, причинени от загубата на багажа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/19: Donex Shipping and Forwarding, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 91/2009 по отношение на вносител в Съюза поради нарушение на член 2, параграф 11 от Регламент (ЕО) № 384/96, тъй като при извършване на уреденото в тази разпоредба сравнение Съветът на Европейския съюз не е взел предвид експортните сделки с определени видове от продукта, за да определи дъмпинговия марж за разглежданите продукти на неоказали съдействие китайски производители износители?
Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 91/2009 по отношение на вносител в Съюза поради нарушение на член 2, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 384/96, тъй като при сравняването на нормалната стойност на продуктите на индийски производител с експортните цени на сходни китайски продукти в рамките на изчисляването на дъмпинговия марж за разглежданите продукти Съветът и Комисията са отказали да вземат под внимание корекции във връзка с вносни митни сборове и косвени данъци в референтната страна (а именно Индия), както и корекции за разлики в производството и производствените разходи или тъй като при определянето на нормалната стойност Съветът и Комисията не са предоставили (своевременно) на китайските производители износители, оказали съдействие по време на разследването, всички данни, получени от индийския производител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-543/19: Jebsen & Jessen, Заключение от 9 юли 2020 г.
1) Недопустимо ли е при разглежданите в главното производство условия освобождаването от въведеното с член 1 от [Регламент за изпълнение 2015/82] антидъмпингово мито съгласно член 2, параграф 1 от посочения регламент, ако във фактурата по член 2, параграф 1, буква б) от този регламент се посочва не предвиденото в точка 9 от приложението към цитирания регламент [Решение за изпълнение 2015/87], а [Решение 2008/899]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли фактура, която отговаря на изискванията на приложението към [Регламент за изпълнение 2015/82], да бъде представена в рамките на процедура за възстановяване на антидъмпингови мита, с цел да се получи освобождаване от въведеното с член 1 от този регламент антидъмпингово мито съгласно член 2, параграф 1 от посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-452/18: Ibercaja Banco, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Трябва ли принципът на липса на обвързващо действие на недействителните клаузи (член 6 от Директива [93/13]) да се прилага и за сключените относно тези клаузи последващи договори и правни сделки, какъвто е договорът за новация за изменение на кредита?
Могат ли документите, които изменят или съдържат сделки относно недоговорени клаузи, които е възможно да не преминат успешно проверките за липса на неравноправност и за прозрачност, да се определят като общи договорни условия по смисъла на член 3 от Директива 93/13 и съответно за тях да се приложат същите основания за недействителност като за първоначалните документи, предмет на новацията или сделката?
Трябва ли отказът от предприемане на действия по съдебен ред, съдържащ се в договора за новация също да е недействителен, доколкото подписаните от клиентите договори не ги информират за наличието на недействителна клауза, нито за размеря или паричната сума, която са имали право да получат за възстановяване на платените лихви поради първоначалното прилагане на клаузите за „долен праг“?
Следва ли от анализа на договора за новация за изменение на кредита с оглед на практиката на Съда на Европейския съюз и на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Директива 93/13, че включената в този договор за новация нова клауза за „долен праг“ отново е опорочена поради липса на прозрачност, след като банката отново не е изпълнила критериите за прозрачност, установени по този повод в решение на Tribunal Supremo (Върховен съд […])от 9 май 2013 г., и не е информирала клиента за истинската материална стойност на тази клауза за ипотеката му, за да може да е наясно с лихвения процент (и с произтичащия от това размер на месечната вноска), по който трябва да плаща, ако новата клауза за „долен праг“ бъде приложена, и с лихвения процент (и с произтичащия от това размер на месечната вноска), по който трябва да плаща, ако не се прилага каквато и да било клауза за „долен праг“, а се прилага договореният в договора за ипотечен кредит лихвен процент без долна граница?
Могат ли клаузите относно действията по съдебен ред, включени в общите условия на договора за новация за изменение на кредита, да се считат за неравноправни поради съдържанието си с оглед на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с приложението към нея, където са посочени неравноправни клаузи, и по-конкретно точка 1, буква р) […], тъй като ограничават правото на потребителите да упражнят правата си, които могат да се породят или установят след подписването на договора, както е станало с възможността да се търси пълно възстановяване на платените лихви (съгласно решение на Съда […] от 21 декември 2016 г.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/20: Ministerio Fiscal (Орган, коЙто има вероятност да получи молба за международна закрила), Съдебно решение от 25 юни 2020 г.
Включва ли се съдия-следователят, който се произнася по задържането на незаконно пребиваващ гражданин на трета държава с оглед връщането му, сред „другите органи“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32, които могат да получат молби за международна закрила, но не са компетентни да ги регистрират?
Задължен ли е съдия-следователят, в качеството си на „друг орган“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора и трета алинея от Директива 2013/32, да информира незаконно пребиваващите граждани на трети държави за начина и реда на подаване на молба за международна закрила, както и да предаде преписката на компетентния орган за регистрация на молбата, за да се осигурят материалните условия за приемане и медицинските грижи по член 17 от Директива 2013/33?
Допустимо ли е задържането на незаконно пребиваващ гражданин на трета държава, изразил желание да поиска международна закрила пред „друг орган“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32, на основание, различно от предвидените в член 8, параграф 3 от Директива 2013/33?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-796/18: Informatikgesellschaft für Software-Entwicklung, Съдебно решение от 28 май 2020 г.
Трябва ли уговорено писмено предоставяне на софтуер от един орган на публичната администрация на друг орган на публичната администрация, което е обвързано със споразумение за сътрудничество, да се разглежда като „договор за обществена поръчка“ по смисъла на член 2, параграф 1, точка 5 от Директива [2014/24], съответно — поне на първо време, при спазване на член 12, параграф 4, букви а)—в) — като договор за поръчка по смисъла на член 12, параграф 4 от тази директива, който попада в нейния обхват, когато получателят на софтуера всъщност не дължи нито заплащане на цена, нито възстановяване на разходи, но свързаното с предоставянето на софтуера споразумение за сътрудничество предвижда, че всеки партньор по договора — следователно и получателят на софтуера — предоставя съответно на другия партньор по договора безплатно всички свои бъдещи разработки на софтуера, които обаче не е длъжен да създава?
Трябва ли съгласно член 12, параграф 4, буква а) от Директива 2014/24 предмет на сътрудничеството между участващите възлагащи органи да са самите обществени услуги, които следва да бъдат предоставени съвместно на гражданите, или е достатъчно сътрудничеството да се отнася до дейности, обслужващи под някаква форма обществените услуги, които следва да бъдат предоставяни по един и същ начин, но не непременно съвместно?
Прилага ли се в рамките на член 12, параграф 4 от Директива 2014/24 така наречената неписана забрана за поставяне в привилегировано положение и ако отговорът е утвърдителен, как трябва да се разбира тази забрана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-727/17: ECO-WIND Construction, Съдебно решение от 28 май 2020 г.
Трябва ли член 1, параграф 1, буква е) от Директива 2015/1535 да се тълкува в смисъл, че „техническите регламенти“, чиито проекти трябва да се предоставят на Комисията съгласно член 5, параграф 1 от посочената директива, обхващат и законова разпоредба, с която се въвежда ограничение за разполагането на вятърни електроцентрали чрез определяне на минимално отстояние между тяхното местоположение и жилищна сграда или сграда със смесени функции, включително жилищна функция, което отстояние трябва да е равно на десетократния размер на височината на вятърната електроцентрала — измерена от нивото на земята до най-високата точка на съоръжението заедно с техническите елементи, а именно ротора и лопатките — или по-голямо от него?
Трябва ли член 15, параграф 2, буква а) от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че в обхвата на разпоредбите, които обвързват започването или извършването на дейност по предоставяне на услуги с териториално ограничение, по-специално под формата на лимити във връзка с минималното географско разстояние между доставчиците, и за които държавата членка уведомява Европейската комисия съгласно член 15, параграф 7 от посочената директива, попада законова разпоредба, с която се въвежда ограничение за разполагането на вятърни електроцентрали чрез определяне на минимално отстояние между тяхното местоположение и жилищна сграда или сграда със смесени функции, включително жилищна функция, което отстояние трябва да е равно на десетократния размер на височината на вятърната електроцентрала — измерена от нивото на земята до най-високата точка на съоръжението заедно с техническите елементи, а именно ротора и лопатките — или по-голямо от него?
Трябва ли член 3, параграф 1, първа алинея и член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2009/28 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, с която се въвежда ограничение за разполагането на вятърни електроцентрали чрез определяне на минимално отстояние между тяхното местоположение и жилищна сграда или сграда със смесени функции, включително жилищна функция, което отстояние трябва да е равно на десетократния размер на височината на вятърната електроцентрала — измерена от нивото на земята до най-високата точка на съоръжението заедно с техническите елементи, а именно ротора и лопатките — или по-голямо от него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.