всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд - четвърти състав

Съдебен състав – Съд – четвърти състав

Дело C-559/21: Global Silicones Council и др./ECHA и др., Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.

Тълкувано ли е неправилно приложение XIII към Регламент REACH и Регламент № 253/2011, като се приема, че данните за коефициента на биоконцентрация (BCF) имат предимство пред други налични данни при оценката на биоакумулиращите свойства на веществата?
Спазено ли е изискването за отчитане на хибридния характер на веществата D4, D5 и D6 при прилагането на критериите за идентифициране на PBT/vPvB вещества по приложение XIII към Регламент REACH?
Тълкувано ли е неправилно изискването за използване на данни, получени при „подходящи условия“ по смисъла на приложение XIII към Регламент REACH, като се изключва поведението на веществата в реалната околна среда от оценката на опасността?
Дали Общият съд е допуснал неточност във фактическите си констатации и изопачаване на доказателствата при преценката на токсичността и биоакумулацията на D4, D5 и D6, включително по отношение на нови доказателства и оценката на примесите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-125/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Notion d’atteintes graves), Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.

1) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 във връзка с член 2, буква ж) и член 4 от тази директива, както и с член 4 и член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че по въпроса дали даден молител се нуждае от субсидиарна закрила всички релевантни аспекти, които се отнасят както до индивидуалното положение и личните обстоятелства на молителя, така и до цялостното положение в страната на произход, трябва винаги да бъдат разгледани и преценени като едно цяло и в тяхната взаимовръзка, преди да се изясни каква пораждаща страх проявна форма на тежко посегателство може да бъде доказана въз основа на тези аспекти?
2) Ако Съдът даде отрицателен отговор на първия въпрос, обхватът на преценката на индивидуалното положение и личните обстоятелства на молителя в рамките на преценката по член 15, буква в) от Директива 2011/95, досежно които Съдът вече е изяснил, че трябва да бъдат отчетени, по-широк ли е от обхвата на проверката въз основа на изискването за индивидуализация по смисъла на решението на Европейския съд за правата на човека [от 17 юли 2008 г.] по дело N.A./Обединено кралство (CE:ECHR:2008:0717JUD002590407)
Могат ли тези аспекти в рамките на една и съща молба за субсидиарна закрила да бъдат отчетени при преценката както по член 15, буква б) от Директива 2011/95, така и по член 15, буква в) от тази директива?
3) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че при преценката дали е необходима субсидиарна закрила т.нар. подвижна скала, досежно която Съдът вече е изяснил, че трябва да се приложи при преценката на твърдение за страх от тежки посегателства по смисъла на член 15, буква в) от [тази директива], е нужно да се приложи и при преценката на твърдение за страх от тежки посегателства по смисъла на член 15, буква б) от [същата]?
4) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 във връзка с член 1, член 4 и член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че при преценката дали даден молител се нуждае от субсидиарна закрила трябва да се отчетат хуманитарни обстоятелства, които са (не)пряка последица от действия и/или бездействия на лице, причинило тежки посегателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-819/21: Staatsanwaltschaft Aachen, Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.

Може ли националният съд на изпълняващата държава членка, който е сезиран да се произнесе с решение за допускането на изпълнение на съдебно решение, на основание член 3, параграф 4 от Рамково решение 2008/909 […] във връзка с член 47, втора алинея от [Хартата] да откаже признаването на съдебното решение на друга държава членка и изпълнението на наложеното с това съдебно решение наказание съгласно член 8 от това рамково решение, ако са налице основания да се приеме, че към датата на издаването на подлежащото на изпълнение решение, съответно на отнасящите се до него последващи решения, условията в тази държава членка са несъвместими с основното право на справедлив съдебен процес, тъй като самата съдебна система в тази държава членка вече не функционира съгласно залегналия в член 2 ДЕС принцип на правовата държава?
Може ли националният съд на изпълняващата държава членка, който е сезиран да се произнесе с решение за допускането на изпълнение на съдебно решение, на основание член 3, параграф 4 от Рамково решение 2008/909 във връзка със залегналия в член 2 ДЕС принцип на правовата държава да откаже признаването на съдебното решение на друга държава членка и изпълнението на наложеното с това съдебно решение наказание съгласно член 8 от това Рамково решение, ако са налице основания да се приеме, че към датата на издаване на решението, с което се допуска изпълнението, съдебната система в тази държава членка вече не функционира съгласно залегналия в член 2 ДЕС принцип на правовата държава?
Трябва ли, преди да се откаже признаването на решение на национален съд на друга държава членка и изпълнението на наложеното с това съдебно решение наказание на основание член 3, параграф 4 от Рамково решение 2008/909 във връзка с член 47, втора алинея от Хартата, поради наличие на основания да се приеме, че условията в тази държава членка са несъвместими с основното право на справедлив съдебен процес, тъй като самата съдебна система в тази държава членка вече не функционира съгласно залегналия в член 2 ДЕС принцип на правовата държава, на втори етап да се провери дали несъвместимите с основното право на справедлив съдебен процес условия в съответното производство са се отразили неблагоприятно конкретно на осъденото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-249/23: ClientEarth/Комисия, Определение от 6 ноември 2023 г.

Съществува ли актуален и пряк правен интерес на молителите за встъпване от изхода на жалбата срещу отказа на достъп до документи, който да обоснове допустимостта на встъпването им в производството?
Може ли позоваването на качеството на молителите като политически представители и особените им отговорности в съответните сфери да обоснове различен интерес от този на Европейския парламент?
При какви условия следва да се възложат съдебните разноски между страните при отхвърляне на молба за встъпване съгласно Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-88/22: QB/Комисия, Съдебно решение от 19 октомври 2023 г.

Допусната ли е грешка при тълкуването и прилагането на критериите за определяне на основната професионална дейност и мястото на нейното упражняване по смисъла на член 4, параграф 1, буква а), второ тире от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз?
Правилно ли е тълкувано и приложено изключението за „работа за друга държава“ по член 4, параграф 1, буква а), второ тире от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз спрямо дейността на жалбоподателя като генерален секретар на Европейската мрежа за съдебно обучение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-325/22: Ministar na zemedelieto, hranite i gorite, Съдебно решение от 19 октомври 2023 г.

Следва ли да се изключи от обхвата на понятието за „предприятие“ бенефициер на неправомерно приведена в действие държавна помощ, вследствие сключен договор за замяна и получени поземлени имоти в горска територия — частна държавна собственост, който според годишните финансови отчети осъществява икономическа дейност като предлага стоки и услуги на дадения пазар, но в съответствие със съображение 127 от [решението на Комисията от 5 септември 2014 г.] не осъществява пряка или непряка дейност с получената в замяна земя, поради наличието на обективна възпрепятстваща забрана от вътрешното законодателство да променя предназначението на имота и да извършва строителство или продажба на изключената от горския фонд заменена земя?
Трябва ли разпоредбата на член 107 от ДФЕС да се прилага и тълкува в смисъл, че с оглед статута и в изпълнение критериите на „предприятие“, може да се приеме като правнорелевантен факт за осъществявана икономическа дейност заявеното и фактически описано инвестиционно намерение от бенефициер на неправомерно получена държавна помощ, което е предвидено да се реализира върху получените от сключена сделка за замяна държавни имоти — горска територия и се явява предпоставка за иницииране на впоследствие образуваното административно производство за изключване на получените от строителството имоти, както и предвид събраните данни за наличие на приключила първа фаза от административната процедура за предварително съгласуване, независимо от обстоятелството, че е възникнала обективна невъзможност за реализация на инвестиционното намерение поради наложения с решение на Народното събрание мораториум и впоследствие приетата законова разпоредба, съдържаща изрична забрана, преграждаща възможността за промяна на предназначението и осъществяването на строителство върху придобитите от държавата имоти?
Трябва ли член 107 от ДФЕС и член 16, параграф 3 от Регламент [2015/1589] да се тълкуват в смисъл, че не допускат за целите на определянето на държавна помощ, получена при замяна на имоти в горска територия — частна държавна собственост, националната правна уредба на § 1а, точка 2 и точка 4 от [Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост] да възпрепятства формирането на пазарна цена на земята, като поставя за изчисление пазарни показатели и критерии за оценка, които водят до отклонение от действителната стойност на земята и в този смисъл тази национална правна уредба нарушава ли принципа на ефективност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-655/21: G. ST. T. (Proportionnalité de la peine en cas de contrefaçon), Съдебно решение от 19 октомври 2023 г.

Съответстват ли на стандартите относно вредите от неправомерно упражняване на права върху интелектуална собственост, въведени с Директива [2004/48], законодателство и съдебна практика, според които част от състава на престъпленията по чл. 172б, ал. 1 и ал. 2 [от Наказателния кодекс] са претърпените от притежателя вреди?
При положителен отговор на първия въпрос — съответства ли на стандартите на Директива [2004/48] въведеният от съдебната практика в Република България презумптивен механизъм за определяне на вредите — в размер на стойността на предлаганите за продажба стоки, изчислена по цени на дребно на правомерно произведени стоки?
Съответства ли на принципа на законоустановеност на престъпленията [и наказанията], прокламиран в чл. 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз, законодателство, в което липсва разграничение между административното нарушение (чл. 127, ал. 1 от […] действащия ЗМГО и чл. 81, ал. 1 от [отменения] ЗМГО), престъплението по чл. 172б, ал. 1 [от Наказателния кодекс], а при отрицателен отговор на първия въпрос и престъплението по чл. 172б, ал. 2 [от Наказателния кодекс]?
Съответстват ли на принципа, прокламиран в чл. 49, пар. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз — тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, предвидените в чл. 172б, ал. 2 [от Наказателния кодекс] наказания — от 5 до 8 години лишаване от свобода и глоба от пет хиляди до осем хиляди [BGN]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-219/22: QS (Révocation du sursis), Съдебно решение от 5 октомври 2023 г.

Трябва ли член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 да се тълкува в смисъл, че позволява на съд на държава членка — сезиран с искане за привеждане в изпълнение на наказание, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок и което e наложено с влязла в сила предишна присъда, постановена в друга държава членка за различни деяния — да отмени това отлагане и да постанови ефективното изпълнение на това наказание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-320/21: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 28 септември 2023 г.

Допустимо ли е държавна помощ по член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС да бъде предоставена само на едно предприятие, засегнато от извънредно събитие, без да се предоставя на всички пострадали предприятия?
Може ли държавна помощ, предоставена на основание член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар, когато съществува риск от свръхкомпенсация или когато методът за изчисляване на вредите не е достатъчно точен и пропорционален?
Съвместима ли е с принципа на недопускане на дискриминация държавна помощ, предоставена само на едно предприятие, и оправдано ли е такова селективно третиране?
Нарушава ли свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги предоставянето на държавна помощ само на едно предприятие, опериращо на националния пазар?
Длъжна ли е Комисията да започне официална процедура по разследване при наличие на сериозни затруднения, и допустимо ли е Общият съд да не разгледа самостоятелно основание, изведено от нарушение на процесуалните права?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС при приемането на спорното решение на Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-321/21: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 28 септември 2023 г.

Допустимо ли е държавна помощ по член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС да бъде предоставена само на едно пострадало предприятие, когато и други предприятия са засегнати от същото извънредно събитие?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при определяне на размера на помощта и методологията за изчисляване на вредите, причинени на SAS от пандемията от COVID-19?
Нарушен ли е принципът на недопускане на дискриминация чрез предоставянето на помощ само на SAS, а не и на други авиокомпании?
Ограничават ли свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги разпоредбите, по силата на които помощта е предоставена само на SAS?
Длъжна ли е била Комисията да започне официална процедура по разследване поради наличие на сериозни затруднения при преценката на съвместимостта на помощта с вътрешния пазар?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС в спорното решение на Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11920212223266 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form