Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-338/20: Prokuratura Rejonowa Łódź-Bałuty, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Позволява ли връчването на наказваното лице на решението, с което се налага финансова санкция, без да е осигурен преводът му на разбираем за адресата език, органът на държавата, изпълняваща решението, да откаже изпълнението му въз основа на разпоредбите за транспониране на член 20, параграф 3 от Рамково решение 2005/214 поради нарушаване на правото на справедлив съдебен процес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-408/20: Poggiolini/Парламент, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Просрочено ли е възражението за недопустимост, повдигнато от Европейския парламент пред Общия съд?
Явява ли се спорното известие от 11 април 2019 г. акт, който подлежи на обжалване по смисъла на член 263 ДФЕС, и спазено ли е правото на ефективна съдебна защита?
Допустимо ли е искането за отмяна на решението, отразено в писмото от 8 юли 2019 г., направено с изявлението за изменение на жалбата, когато първоначалната жалба е обявена за недопустима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-136/20: LU (Recouvrement d’amendes de circulation routière), Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Трябва ли разпоредбата на член 5, параграф 1 от Рамково решение [2005/214] да се тълкува в смисъл, че ако издаващата държава членка посочи санкционираното деяние, като се позове на една от споменатите в тази разпоредба квалификации, органът на изпълняващата държава членка не разполага с никаква свобода на преценка да откаже изпълнението и трябва да пристъпи към него?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, може ли органът на изпълняващата държава членка да приеме, че квалификацията на деянието, посочена в решението на издаващата държава членка, не съответства на съдържащото се в споменатото изброяване престъпление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/20: Autoriteit Persoonsgegevens, Заключение от 6 октомври 2021 г.
1) Трябва ли член 55, параграф 3 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че изразът „дейностите по обработване, извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции“ може да означава предоставяне от съдебен орган на достъп до документи по дела, съдържащи лични данни, като достъпът се осъществява — както е посочено в акта за преюдициално запитване — чрез предоставяне на журналист на копия от тези документи по дела?
a) От значение ли е за отговора на този въпрос дали надзорът върху този вид дейност по обработване на лични данни, осъществяван от компетентния за това национален орган, засяга независимото вземане на съдебни решения по отношение на отделни дела?
б) От значение ли е за отговора на този въпрос това, че видът и целта на обработването на данни от съдебния орган се състоят в информирането на журналисти, за да им се даде възможност по този начин да отразяват по-добре откритите съдебни заседания, което е в съответствие с принципа за публичност и прозрачност на съдебните производства?
в) От значение ли е за отговора на този въпрос дали обработването на данните се основава на изрична национална правна уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-174/19: Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че мерките за финансиране, приети в полза на Femern Landanlæg, не могат да нарушат конкуренцията, въпреки че са част от общ проект с мерки, които могат да нарушат конкуренцията?
Правилно ли е Общият съд да приеме, че пазарът на управлението и експлоатацията на националната железопътна инфраструктура в Дания не е отворен за конкуренция de lege или de facto?
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на правото, като е направил разграничение между дейностите по изграждане и поддръжка на железопътната инфраструктура и дейностите по управлението и експлоатацията ѝ при преценката на последиците за конкуренцията?
Могат ли мерките, приети в полза на Femern Landanlæg, да засегнат търговията между държавите членки по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Длъжен ли е Общият съд да разгледа като допустими основанията, отнасящи се до мотивите, а не до диспозитива на обжалваните съдебни решения?
Длъжен ли е Общият съд да разгледа като допустими основанията, отнасящи се до мерки за подпомагане, включващи таксите за ползване на железопътната инфраструктура и използването на имоти, собственост на датската държава, които не са посочени в спорното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-458/19: ClientEarth/Комисия, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Допустимо ли е Общият съд да отхвърли като недопустими части от жалбата за отмяна, които се отнасят до законосъобразността на решението за разрешение или до доводи, които не са били изрично изложени в искането за вътрешно преразглеждане?
Налага ли се неправомерно прекомерна тежест на доказване върху неправителствените организации при оспорване на административни актове по екологичното законодателство?
Съответства ли на Регламент REACH тълкуването, че намаляването на производството на непреработен DEHP чрез използване на рециклиран DEHP представлява „употреба“ и може да бъде основа за анализ на алтернативите?
Изисква ли член 60, параграф 7 от Регламент REACH от Комисията да извърши проверка по същество на представената информация в заявлението за разрешение, включително доклада за безопасност на химичното вещество?
Позволява ли член 60, параграф 4 от Регламент REACH на Комисията да претегля рисковете и ползите, когато информацията за рисковете не отговаря на изискванията на приложение I към регламента?
Длъжна ли е Комисията при оценката на рисковете по член 60, параграф 4 от Регламент REACH да вземе предвид и информация за характерни свойства на веществото, които са включени в списъка с кандидат-веществата, но не са посочени в приложение XIV?
Изисква ли принципът на предпазните мерки Комисията да откаже разрешение по член 60, параграф 4 от Регламент REACH при наличие на неясноти относно риска за здравето на човека или околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-581/20: TOTO, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Следва ли член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искане за допускане на обезпечителни мерки — предявено и разглеждано по общия ред пред съд на държава членка и отнасящо се за неустойки по договор за изграждане на обществен скоростен път, сключен след провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка, по която възложителят е държавно учреждение — попада в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на тази разпоредба?
Следва ли член 35 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че съд на държава членка, сезиран с молба за допускане на временни, включително обезпечителни, мерки, е длъжен на основание на тази разпоредба да се счита за некомпетентен, ако съдът на друга държава членка, който е компетентен по съществото на спора, вече се е произнесъл по молба със същия предмет, на същото основание и между същите страни?
Следва ли член 35 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че разглеждането на молба за допускане на временни, включително обезпечителни, мерки зависи от автономни условия на правото на Съюза, и ако това е така, дали противоречи на национална правна уредба, която не допуска обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата или държавно учреждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-431/20: Tognoli и др./Парламент, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Явяват ли се спорните известия на Европейския парламент относно адаптирането на размера на пенсиите актове, които могат да бъдат обжалвани по смисъла на член 263 ДФЕС, предвид техните самостоятелни правни последици?
Допустимо ли е Общият съд да отхвърли исканията за отмяна на решенията, отразени в последващите писма на Парламента, единствено въз основа на недопустимостта на исканията за отмяна на спорните известия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-544/19: ECOTEX BULGARIA, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Следва ли член 63 от ДФЕС да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство — по смисъла на която плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност равна на или надвишаваща 10 000 лева — която ограничава плащането в брой на дивиденти от неразпределена печалба на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева, и ако допуска — обосновано ли е подобно ограничение от целите на [Директива 2015/849]?
Следва ли член 2, параграф 1 от [Директива 2015/849], предвид съображение 6 от нейния преамбюл и член 4 и член 5, да бъде тълкуван в смисъл, че допуска обща национална правна разпоредба като разглежданата в главното производство — по смисъла на която плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева — която не се интересува от субекта и от основанието за плащане в брой, като същевременно обхваща всички плащания в брой между физически и юридически лица?
а) При положителен отговор на този въпрос, допуска ли член 2, параграф 1, точка 3, буква д) от [Директива 2015/849], предвид съображение 6 от нейния преамбюл и член 4 и член 5, държавите членки да приемат допълнителни общи ограничения на плащанията в брой в национална правна разпоредба като тази в главното производство — по смисъла на която, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева — ако плащането в брой е с основание „неразпределена печалба“ (дивидент)?
б) При положителен отговор на този въпрос, допуска ли член 2, параграф 1, точка 3, буква д) от [Директива 2015/849], предвид съображение 6 от нейния преамбюл и член 5, държавите членки да приемат ограничения на плащанията в брой в национална правна разпоредба като тази в главното производство — по смисъла на която плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева — с праг, по-нисък от 10 000 EUR?
3) а) Следва ли член 58, параграф 1 и член 60, параграф 4 от [Директива 2015/849], предвид член 49, параграф 3 от [Хартата], да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба като тази в главното производство, уреждаща фиксиран размер на административните санкции за нарушения на ограниченията за плащане в брой, ако не позволява диференциран подход, съобразно конкретните значими обстоятелства?
б) При отговор, че разпоредбите на член 58, параграф 1 и член 60, параграф 4 от [Директива 2015/849], предвид член 49, параграф 3 от [Хартата], допускат национална правна разпоредба като разглежданата по главното производство, уреждаща фиксиран размер на административните санкции за нарушения на ограниченията за плащане в брой, следва ли разпоредбите на член 58 и член 60, параграф 4 от [Директива 2015/849], предвид принципа на ефективността и правото на ефективна съдебна защита по член 47 от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба като разглежданата по главното производство, ограничаваща съдебния контрол, ако не позволява определянето на административната санкция за нарушения на ограничения за плащане в брой от съда — при обжалването ѝ — под фиксирания размер, според конкретните значими обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/20: Corendon Airlines, Заключение от 23 септември 2021 г.
1) Налице ли е отмяна на полет по смисъла на член 2, буква л) и на член 5, параграф 1 от [Регламент № 261/2004], когато опериращият въздушен превозвач отложи планираното време за излитане на полет, резервиран в рамките на пакетно туристическо пътуване, от 13,20 ч. (местно време) за 16,10 ч. (местно време) в същия ден?
2) Представлява ли съобщението за отлагането на полет от 13,20 ч. (местно време) за 16,10 ч. (местно време) в същия ден, изпратено девет дни преди началото на пътуването, предложение за премаршрутиране по смисъла на член 5, параграф 1, буква в), подточка ii) от [Регламент № 261/2004], и ако това е така, следва ли това предложение да съответства на изискванията на член 5, параграф 1, буква а) и на член 8, параграф 1 от [Регламент № 261/2004]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.