Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Трябва ли член 49 ЕО в редакцията му, приложима към конкретния случай, като се има предвид, че фактите в основата на спора са настъпили преди влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г., да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство на държава членка, съгласно което възнагражденията за доставки или услуги не се считат за професионални разходи, които могат да се приспаднат, когато са изплатени или предоставени пряко или непряко на пребиваващо в друга държава членка данъчнозадължено лице или на чуждестранен правен субект, което или който по силата на законодателството на страната, в която е установен(о), не се облага в нея с данък върху доходите или се облагат за доходите в конкретния случай съгласно данъчен режим, значително по-благоприятен от режима, по който тези доходи се облагат в държавата членка, чието национално законодателство се разглежда, освен ако данъчнозадълженото лице не докаже с всички възможни правни средства, че тези възнаграждения съответстват на действително извършени и редовни сделки и не надхвърлят обичайните граници, въпреки че подобно доказване не се изисква за приспадане на възнагражденията за доставки или услуги, изплатени на пребиваващо в тази държава членка данъчнозадължено лице, дори ако това данъчнозадължено лице не се облага с данък върху доходите или се облага съгласно данъчен режим, който е значително по-благоприятен от общия правен режим в тази държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.
Изисква ли се наличие на правен интерес за допустимостта на жалба в производството по обжалване пред Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.
Изисква ли се наличието на правен интерес като условие за допустимост на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
1) Следва ли член 7 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане да се тълкува в смисъл, че: a) урежда изчерпателно всички изисквания, на които трябва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане; или в смисъл, че б) с тази разпоредба се определят само минималните изисквания, на които трябва да отговаря тази молба, като по отношение на неуредените въпроси следва да се прилагат нормите на националното право
2) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 1, буква б), в случай че молбата не отговаря на предвидените в правото на съответната държава членка формални изисквания (например не е приложен препис от молбата за насрещната страна или не е посочена цената на иска), следва ли от ищеца да се изисква да допълни подадената молба на основание член 26 от Регламент № 1896/2006, или допълването на молбата следва да се изисква на основание член 9 от същия регламент
3) Следва ли член 4 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че изброените в тази разпоредба характеристики на паричното вземане, т.е. то да бъде „с определен размер“ и да е изискуемо при подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, се отнасят само до главницата, или посочената разпоредба следва да се разбира и в смисъл, че тези характеристики се отнасят и до вземането за лихви за забава
4) Следва ли „правилното тълкуване на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1896/2006 да се разбира в смисъл, че ако в правото на държавата членка по произход не се предвижда автоматично начисляване на лихвите, в рамките на производството по издаване на европейска заповед за плащане, освен главницата, могат да се претендират и: а) всички лихви, включително т.нар. „отворени“ лихви (изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до деня на плащането, определен без посочване на конкретна дата, например „от 20 март 2011 г. до датата на плащането“); б) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост, до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на заповедта за плащане; в) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост, до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане
5) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 4, буква а), предвид изискванията на Регламент № 1896/2006, по какъв начин съдът следва да формулира диспозитива от решението си относно лихвите при попълване на формуляра за европейска заповед за плащане
6) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 4, буква б), от кого следва да се определи размерът на дължимите лихви — от ищеца или служебно от съответния съд
7) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 4, буква в), задължен ли е ищецът да посочи в молбата изчисления от него размер на дължимите лихви
8) В случай че до подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане ищецът не изчисли размера на претендираните лихви, следва ли националният съд да изчисли служебно размера на тези лихви, или следва да изиска от ищеца да допълни молбата с липсващите данни в съответствие с член 9 от Регламент № 1896/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Противоречи ли на правото на Съюза, и по-специално на правото на потребителите и ползвателите, национален съдебен орган да не се произнесе служебно ab limine litis и на който и да е етап от производството относно нищожността и необходимостта от заместване с друга на клауза за мораторни лихви (в размер на 29 % в настоящия случай) в договор за потребителски кредит
Може ли съдът, без да нарушава правата на потребителя, признати от правото на Съюза, да предпочете да отложи възможния анализ на такава клауза до отправянето на искане от длъжника (чрез съответното процесуално възражение)?
Следва ли член 2 от Директива 2009/22 и член 6, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка като предвидената в член 83 от Законодателен декрет 1/2007, която дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза?
Възможно ли е да се изключи служебният контрол ab limine litis, когато молителят ясно посочва в молбата вида на мораторната лихва, размера на дълга, включващ главница и лихви, наказателните неустойки по договора и разноските, вида на лихвата и периода, за който се претендират посочените лихви (или се позовава на служебно добавяне към главницата на законна лихва съгласно правото на държавата членка по произход), основанието на молбата, включително обстоятелства като основанието на дълга и претендираните лихви, и се уточнява дали става въпрос за законна, договорна, капитализирана лихва или лихва по заем, дали е изчислена от молителя и процентът, който се прибавя към основния лихвен процент на Централната банка, както е по Регламент № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане?
Задължават ли при липса на транспониране член 5, букви л) и м), член 6 и член 10, буква л) от Директива 2008/48 — като говорят за „механизмите за регулирането му“ — финансовата институция специално да посочи и открои ясно и отделно (а не в корпуса на текста без каквото и да е обособяване) като „преддоговорна информация“ вида на лихвата за забава в случай на неплащане и елементите, които се взимат предвид при определянето ѝ (финансови разходи, разходи за събиране…), както и да включи предупреждение за последиците във връзка с елементите, отнасящи се до разходите?
Включва ли член 6, параграф 2 от Директива 2008/48 задължение да се съобщи, че кредитът или заемът е станал предсрочно изискуем, което води до начисляване на мораторна лихва
Приложим ли е принципът на забрана на неоснователното обогатяване по член 7 от Директива 2008/48, когато кредитната институция иска да получи не само възстановяване на стоката (главницата на заема), а и прилагане на особено високи лихви за забава?
Може ли съдът, при липса на транспониране и в светлината на член 11, параграф 2 от Директива 2005/29, служебно да разгледа като нелоялна практиката за включване в текста на договора на клауза за мораторни лихви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
1) Следва ли лицето, извършващо дейност по сортирането, да изпълни задължението за предоставяне на информация, установено в член 14, параграф 3, шесто тире от [основния регламент] и в член 9, параграфи 2 и 3 от [регламента за прилагане], единствено ако искането за предоставяне на информация, направено от титуляря на закрилата на сортовете растения, бъде получено преди края на пазарната година, за която се отнася искането (или преди края на последната пазарна година, в случай че пазарните години са няколко)?
2) При положителен отговор на първия въпрос:
Налице ли е искане, „направено в срок“, ако титулярят твърди в искането си, че разполага с данни, че преработвателят, извършващ дейност по сортирането, е извършил или възнамерява да извърши дейност по сортирането на определено количество от реколтата (запазени в стопанството семена), добита в резултат на засяването на размножителен посевен материал от защитен сорт от поименно посочен в искането на титуляря земеделски производител, или в допълнение титулярят трябва в искането за информация да докаже на преработвателя твърденията си за наличието на такива данни (например като изпрати копие от декларацията на съответния земеделски производител за засяване на продукта от реколтата)?
3) Възможно ли е като данни, въз основа на които възниква задължение на преработвателя да предостави информация, да послужи обстоятелството, че по поръчка на титуляря преработвателят изпълнява договора за размножаване на предназначен за продажба посевен материал от защитения сорт, който договор титулярят е сключил със земеделски производител, на когото е възложено размножаването, доколкото при изпълнението на сключения договор този земеделски производител има фактическата възможност да използва за засяване част от получените при размножаването семена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
Следва ли Регламент [№ 1206/2001], и по-специално член 1, параграф 1 от него, да се тълкува в смисъл, че когато определен съд реши да разпита свидетел с местожителство в друга държава членка, този съд е длъжен при всички обстоятелства да приложи относно този вид доказателство някой от предвидените в Регламента способи, или този съд има право да приложи и уреден в собственото му национално процесуално право способ, като например призове съответния свидетел да се яви пред този съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.