всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд - пети състав

Съдебен състав – Съд – пети състав

Дело C-365/23: Arce, Съдебно решение от 20 март 2025 г.

1) Попада ли в приложното поле на [Директива 93/13] договор за предоставяне на услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист, сключен между, от една страна, търговец, упражняващ професионалната си дейност в областта на развитието и тренировката на спортисти, и от друга страна, ненавършило пълнолетие лице, представлявано от неговите родители, което към момента на сключване на договора не упражнява професионална дейност в областта на съответния спорт?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, допуска ли Директива 93/13 национална съдебна практика, която тълкува правната уредба, с която тази директива е транспонирана в националния правен ред, в смисъл, че съдържащите се в нея разпоредби за защита на правата на потребителите са приложими и по отношение на такива договори?
3) При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос, може ли национален съд да извърши преценка за неравноправност в съответствие с член 3 от Директива 93/13 на договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата в определен спорт младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, и да не приеме, че посочената клауза е част от клаузите, които не подлежат на преценка за неравноправност съгласно член 4, параграф 2 от Директива 93/13?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, следва ли договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, да се счита за съставена на ясен и разбираем език по смисъла на член 5 от Директива 93/13, като се има предвид, че към момента на сключване на договора младият спортист не е разполагал с ясна информация за стойността на предоставената услуга и за сумата, която трябва да плаща за нея, която информация да му позволи да оцени финансовите последици, които могат да настъпят за него?
5) При утвърдителен отговор на третия въпрос, следва ли да се счита, че договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, представлява по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 клауза, която създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, като се има предвид, че този параграф не свързва стойността на предоставената услуга с разходите на потребителя?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос, противоречи ли на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 решение на национален съд, с което сумата, която може да се изиска да бъде платена от потребителя на доставчика на услуги, се намалява до размера на действителните разходи, направени от него за предоставянето на услугите на потребителя въз основа на договора?
7) При отрицателен отговор на третия въпрос и ако договорната клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист потребителят се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, не подлежи на преценка за неравноправност в съответствие с член 4, параграф 2 от Директива 93/13, може ли националният съд, след като установи, че размерът на възнаграждението е явно непропорционален на приноса на доставчика на услуги, все пак да обяви тази договорна клауза за неравноправна на основание на националното право?
8) При утвърдителен отговор на седмия въпрос, трябва ли в случай на договор, сключен с потребител, когато член 8а от [Директива 93/13, изменена с Директива 2011/83,] все още не е бил влязъл в сила, да се вземе предвид предоставената в съответствие с член 8а от [Директива 93/13, изменена с Директива 2011/83,] информация от държавата членка на Европейската комисия относно приети от държавата членка в съответствие с член 8 от [Директива 93/13] разпоредби, и ако това е така — ограничена ли е компетентността на националните съдилища от предоставената от държавата членка информация в съответствие с член 8а от [Директива 93/13, изменена с Директива 2011/83], когато държавата членка е посочила, че нейното законодателство не превишава установените в тази Директива минимални правила?
9) При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос, какво значение има с оглед на член 17, параграф 1 от Хартата във връзка с член 24 от нея за прилагането на правната уредба, с която в националния правен ред са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13, обстоятелството, че към момента на сключване на договора за предоставяне на съответните услуги с петнадесетгодишен срок младият спортист не е бил навършил пълнолетие, поради което посоченият договор е сключен от неговите родители от името на ненавършилото пълнолетие лице, задължавайки го да плаща възнаграждение в размер на 10 % от всички приходи, които получава през следващите 15 години?
10) При отрицателен отговор на първия или втория въпрос, като се има предвид, че спортните дейности попадат в приложното поле на правото на Съюза, нарушава ли основните права, гарантирани от член 17, параграф 1 от Хартата във връзка с член 24, параграф 2 от нея, договор за предоставяне на услуги с петнадесетгодишен срок, сключен с ненавършил пълнолетие млад спортист от родителите му от негово име, който задължава посоченото ненавършило пълнолетие лице да плаща възнаграждение в размер на 10 % от всички приходи, които получава през следващите 15 години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-728/22: Anib и Play Game, Съдебно решение от 20 март 2025 г.

Трябва ли Директива 2014/23/ЕС, както и членове 49 и 56 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че са приложими ratione temporis към договори за концесия по смисъла на член 5, параграф 1, буква б) от тази директива, които са били възложени преди влизането ѝ в сила, но са били удължени със законови разпоредби, които в замяна на удължаването въвеждат в тежест на съответните концесионери, първо, задължение да заплащат месечна такса, чийто размер впоследствие е увеличен, второ, забрана да прехвърлят помещенията си, и трето, задължение да приемат удължаването на срока, за да могат да участват във всяка бъдеща процедура за ново възлагане на концесиите, стига самите тези законови разпоредби да са влезли в сила след крайния срок за транспониране на Директива 2014/23?
Трябва ли член 43 от Директива 2014/23/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска националният законодател да може да удължава едностранно срока на концесия за услуги със законови разпоредби, влезли в сила след крайния срок за транспониране на тази директива, и в замяна на това удължаване, първо, да увеличава размера на фиксирана такса, която се дължи от всички съответни концесионери, независимо от техния оборот, второ, да запазва забрана за прехвърляне на помещенията им и трето, да запазва задължението да се приемат тези удължавания, за да могат тези концесионери да участват във всяка бъдеща процедура за ново възлагане на концесиите, щом тези изменения, взети заедно, не отговарят на условията за прилагане на член 43, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/23?
Трябва ли членове 5 и 43 от Директива 2014/23/ЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване или прилагане на вътрешни законови разпоредби или практики, основани на тези разпоредби, които лишават възлагащия орган от дискреционното правомощие да започне по искане на концесионер административна процедура за промяна на условията за експлоатация на съответната концесия, когато непредвидени, непредвидими и независещи от волята на страните обстоятелства значително засягат оперативния риск, докато са налице тези обстоятелства и за времето, необходимо за евентуално възстановяване на първоначалните условия на експлоатация на тази концесия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-120/24: Unigames, Съдебно решение от 13 март 2025 г.

Представлява ли национална разпоредба като предвидената в член 10, параграф 19 от Lietuvos Respublikos azartinių lošimų įstatymas (Закон на Република Литва за хазарта), доколкото се отнася до информация за хазартни игри, публикувана на интернет страницата на организатор на хазартни игри, „технически регламент“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква е) от Директива 2015/1535?
Трябва ли Директива 2015/1535 да се тълкува в смисъл, че разпоредба от националното законодателство като Закона за хазарта на Република Литва, чиито разпоредби следва да бъдат нотифицирани съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2015/1535, когато се считат за „технически регламенти“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква е) от тази директива, е непротивопоставима на стопанските оператори в административно-наказателно производството, ако измененията, внесени в тази разпоредба, която се счита за технически регламент, не са нотифицирани, но е бил нотифициран текстът на закона във вида, в който е приет преди това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-589/23: Cassella-med и MCM Klosterfrau, Съдебно решение от 13 март 2025 г.

Налице ли е фармакологично действие по смисъла на член 1, точка 2, буква б), предложение първо от Директива 2001/83, когато чрез обратимо свързване с бактерии, осъществено посредством водородни мостове, съответното вещество (в случая, D-маноза) предотвратява закрепването на бактериите към човешки клетки (в случая, клетките на стената на пикочния мехур)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-137/23: Alsen, Съдебно решение от 13 март 2025 г.

Трябва ли член 15, параграф 1, буква е) от Директива 2003/96 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, на основание на която предоставянето на освобождаване от акциз на газьол, доставен, за да бъде използван като гориво в корабоплаването във вътрешните водни пътища на Съюза, се отказва с мотива, че този газьол не е фискално маркиран в съответствие с изискванията на правото на Съюза, като се има предвид, че от една страна, е установено, че този газьол се използва за посочената цел, а от друга страна, липсват данни, които могат да породят съмнения за измама, злоупотреба или избягване на данъци?
Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория, третия и четвъртия въпрос.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-647/21: D. K. (Dessaisissement d’un juge), Съдебно решение от 6 март 2025 г.

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която орган на национален съд, какъвто е неговият колегиум, може да освободи съдия от този съд от разглеждане на част или на всички от разпределените му дела, без тази правна уредба да определя критериите, от които трябва да се ръководи този орган, когато приема такова решение за освобождаване на съдия от разглеждането на дела, без тази уредба да съдържа задължение за мотивиране на това решение и без тя да предвижда възможност за съдебен контрол на същото решение?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че задължават национален съд и всеки друг орган на съответната държава членка да оставят без приложение, от една страна, решението на колегиума на тази юрисдикция за освобождаване на съдия от посочения съд от разглеждане на разпределените му дела, а от друга страна, останалите последващи решения, като например актовете за преразпределяне на тези дела, когато решението на колегиума е прието в нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-4/24: BNP Paribas Public Sector/ЕСП, Заключение от 6 март 2025 г.

Грешка при прилагане на правото при тълкуването на Регламент № 806/2014 и на Регламент за изпълнение 2015/81
Липса на мотиви

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-48/23: Alajärven Sähkö и др., Съдебно решение от 6 март 2025 г.

Следва ли член 57, параграф 4 и параграф 5, първа алинея, буква а) във връзка с член 59 от Директива 2019/944 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която съгласно подготвителните си работи има за цел по-специално да окаже влияние върху цените за разпределение на електроенергия, но не съдържа разпоредби, конкретно уреждащи тарифите за пренос или разпределение на електроенергия и методиките за изчисляването им, а с влизането си в сила води до промяна от националния регулаторен орган на методиките за контрол върху тарифите за експлоатация на електроенергийната мрежа преди изтичането на текущия към датата на това влизане в сила референтен период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-656/23: Karaman, Заключение от 6 март 2025 г.

1) Има ли значение член 6 от [Директивата за процедурите] за отговора на въпроса от коя дата следва да влезе в сила разрешението за пребиваване?
2) При утвърдителен отговор трябва ли член 6 от Директивата за процедурите да се тълкува в смисъл, че датата на влизане в сила на разрешението за пребиваване се определя от датата, на която молбата за международна закрила:
– е подадена (член 6, параграф 1, първа алинея от Директивата за процедурите) или
– е регистрирана (член 6, параграф 1, първа алинея и параграф 5 от Директивата за процедурите), или
– е (формално) внесена (член 6, параграфи 2, 3 и 4 от Директивата за процедурите)?
3) Ако подаването на молбата не е от определящо значение за датата на влизане в сила на разрешението за пребиваване, как това се съвместява с член 13 от Директивата относно определянето, разглеждан във връзка със съображение 21 от същата директива, като се има предвид, че признаването на статута на бежанец е декларативен акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-454/23: K.A.M., Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.

Могат ли разпоредбите на член 14, параграф 4, буква а) и параграф 5 от Директива 2011/95/ЕС, във връзка с член 78, параграф 1 ДФЕС и член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да отнеме статута на бежанец или да реши да не предостави такъв, когато разумните основания бежанецът да бъде разглеждан като заплаха за сигурността на тази държава членка почиват на действия или поведение, отпреди той да влезе на територията на споменатата държава членка, като се има предвид, че тези действия и това поведение не представляват основания за изключване на статута на бежанец, изрично предвидени в член 1, раздел F от Женевската конвенция и в член 12 от тази директива, и като се вземат предвид условията, приложими към понятието „опасност за сигурността на страната“, залегнали в член 33, параграф 2 от Женевската конвенция, както и тежките последици за бежанеца?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, валиден ли е член 14, параграф 4, буква а) и параграф 5 от Директива 2011/95 с оглед на член 78, параграф 1 ДФЕС и член 18 от Хартата на основните права, доколкото тези разпоредби изискват спазването на Женевската конвенция, и в частност на член 1, раздел F от нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 17891011360 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form