Съд - пети състав
Съдебен състав – Съд – пети състав
Дело C-183/22: Saint-Louis Sucre (Reconnaissance d’une organisation de producteurs), Съдебно решение от 15 юни 2023 г.
Трябва ли правилото, посочено в член 153, параграф 1, буква б) от Регламент № 1308/2013, съгласно което уставът на дадена организация на производители изисква нейните членове „да бъдат членове само на една организация на производители за всеки конкретен продукт на стопанството“, да се тълкува в смисъл, че се прилага само за членовете, които са производители?
С цел да се гарантира спазването на принципа, установен в член 153, параграф 2, буква в) от Регламент № 1308/2013, съгласно който членуващите производители трябва да контролират по демократичен начин своята организация и нейните решения:
– необходимо ли е при преценката на независимостта на членовете на организацията да се вземе предвид единствено обстоятелството, че техният капитал е собственост на едно и също физическо или юридическо лице, или трябва да се вземат предвид и други връзки, като например, в случай на членове, които не са производители, членството им в една и съща конфедерация на профсъюзи, а в случай на членове, които са производители, упражняването на управленски функции в рамките на такава конфедерация,
– достатъчно ли е, за да може да се направи извод, че членовете производители действително упражняват контрол върху тяхната организация, те да имат мнозинство от гласовете, или следва да се провери дали с оглед на разпределението на гласовете между действително независимите членове делът на гласовете на един или повече членове, които не са производители, ги поставя в положение, дори без да съставляват мнозинство, да могат да упражняват контрол върху решенията, взети от организацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-455/21: Lyoness Europe, Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
Трябва ли член 2, буква б) от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че физическо лице, инженер механик, специализиран в сферата на хидравличните и пневматичните машини (и който не извършва търговска дейност по занятие, нито в частност дейност по закупуване на стоки и услуги с цел препродажба и/или посредничество) и който сключва с търговско дружество (търговец) договор за включване, съгласно който това физическо лице има право да участва в общността за пазаруване, създадена от гореспоменатото дружество под формата на системата Lyoness (система, чрез която се обещават печалби под формата на възстановяване на разходи на покупки, комисиони и други промоционални предимства), за закупуване на стоки и услуги от търговци, които имат договорни отношения с това дружество (наричани бизнес партньори на Lyoness) и да осъществява посредничество с други лица в контекста на системата Lyoness (т.нар. потенциални лоялни клиенти), може да се счита за „потребител“ по смисъла на тази разпоредба, въпреки договорната клауза, която предвижда, че по отношение на договорните отношения между Lyoness и клиента, с цел ефективна защита на потребителите, се прилага само и единствено швейцарското законодателство, независимо от местожителството на клиента?
Трябва ли член 2, буква б) от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че лице, което е сключило с търговец договор с двойна цел, а именно когато договорът е сключен за цели, които попадат отчасти в обхвата на търговската, икономическата или професионалната дейност на това физическо лице и отчасти извън тази дейност, и търговската, икономическата или професионалната цел на такова физическо лице няма преобладаващо значение в общия контекст на договора, може да се счита за „потребител“ по смисъла на тази разпоредба?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, какви са основните критерии, които следва да се приложат, за да се определи дали търговската, икономическата или професионалната цел на това физическо лице има преобладаваща тежест в общия контекст на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-570/21: YYY. (Notion de consommateur), Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
Трябва ли член 2, буква б) и съображенията от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че тази директива допуска определението на понятието „потребител“ да обхване лице, извършващо стопанска дейност, което заедно с кредитополучател, неизвършващ такава дейност, сключва индексиран в чуждестранна валута договор за кредит, предназначен частично за стопанска употреба от един от кредитополучателите и частично за несвързана с неговата стопанска дейност употреба, и то не само когато стопанската употреба е второстепенна до такава степен, че играе само незначителна роля в общия контекст на съответния договор, без да има значение, че нестопанският аспект е преобладаващ?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 2, буква б) и съображенията от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „потребител“ обхваща и лице, което към момента на подписване на договора е извършвало стопанска дейност, докато другият кредитополучател изобщо не е извършвал такава дейност, като впоследствие тези две лица сключват с банка индексиран в чуждестранна валута договор за кредит, сумата по който е използвана частично със стопанска цел от единия от кредитополучателите и частично за цел, несвързана с извършваната стопанска дейност, когато стопанската употреба не е пренебрежима и не играе само незначителна роля в общия контекст на договора за кредит, като нестопанският аспект е преобладаващ, а без използването на сумата по кредита за стопанска цел отпускането му за нестопанска цел не би било възможно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-640/21: Zes Zollner Electronic, Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
Когато получателят на стоките констатира количествена разлика в същите в повече спрямо посоченото в първоначалната митническа декларация, приложим ли е член 173 или член 174 от Митническия кодекс на Съюза?
За какви стоки става дума в израза „стоки, различни от първоначално декларираните“ по смисъла на член 173 от Митническия кодекс на Съюза: различни в количествено отношение, различни в качествено отношение или и двете?
В случай че установи количествена разлика в повече спрямо посочените в митническата декларация стоки, разполага ли получателят на стоките с процесуален способ съгласно Митническия кодекс на Съюза, който да му позволява да поправи грешките, без да бъде санкциониран по административен или наказателен ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-96/22: CDIL, Заключение от 8 юни 2023 г.
Противоречи ли на правилата за дължимост на акциза, въведени с членове 7 и 9 от [Директива 2008/118], облагането на количествата цигари, надвишаващи количествените ограничения за освобождаване за потребление, предвидени в член 106, параграф 2 от CIEC, по ставката в сила към датата на подаване на изравнителната декларация, в съответствие с параграф 7 от този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-10/22: LEA, Заключение от 25 май 2023 г.
Трябва ли Директива [2014/26] да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон, по силата на който достъпът до пазара за посредничество в областта на авторските права или поне предоставянето на лицензи на ползвателите е запазен(о) само за правни субекти, които могат да бъдат квалифицирани, съгласно определението в самата Директива, като организации за колективно управление на авторски права, изключвайки онези, които могат да бъдат определени като независими образувания за управление на авторски права, учредени както в същата държава, така и в други държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-626/21: Funke, Съдебно решение от 17 май 2023 г.
Трябва ли
– Директива [2001/95], и по-специално член 12 от нея и приложение II към нея,
– Регламент [№ 765/2008], и по-специално членове 20 и 22 от него, както и
– Решение за изпълнение [2019/417] да се тълкуват в смисъл, че
1) от тези разпоредби пряко произтича правото на икономическия оператор да иска допълване на нотификация в RAPEX?
2) компетентна за вземането на решение по такова искане е [Комисията]?
или
3) компетентен за вземането на решение по такова искане е органът на съответната държава членка?
(При утвърдителен отговор на третия въпрос)
4) (националната) съдебна защита срещу такова решение е достатъчна, когато не се предоставя на всички, а само на засегнатия от (задължителната) мярка икономически оператор срещу предприетата от органа (задължителна) мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-278/22: AUTOTECHNICA FLEET SERVICES, Заключение от 11 май 2023 г.
1. Попадат ли услугите по оперативен лизинг и/или услугите по отдаване под дългосрочен наем на автомобили в приложното поле на [Директива 2006/123], както се посочва в Ръководството за прилагане на Директивата за услугите от 13 март 2008 г., издадено от генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ на Европейската комисия
Счита ли се за „финансова институция“ по смисъла на член 4, параграф 1, точка 26 от Регламент (ЕС) № 575/2013 субект, който извършва дейности по оперативен лизинг (а не извършва дейности по финансов лизинг) и/или дейности по отдаване под дългосрочен наем на автомобили?
2. Ако отговорът на [първата част от] първия въпрос е утвърдителен, а отговорът на [втората част от първия] въпрос е отрицателен, съответстват ли на член 49 [ДФЕС] във връзка с членове 9—13 от [Директива 2006/123] оправомощаването на [Агенцията] да осъществява надзор върху предоставянето на услуги по оперативен лизинг и/или услуги по отдаване под дългосрочен наем на автомобили, който надзор тя упражнява на основание член 6, параграф 1 от Zakon o leasingu (Закон за лизинга), и оправомощаването да налага допълнителни изисквания и ограничения на предприятията, извършващи такива дейности?
3. Трябва ли при обстоятелства като тези в разглеждания спор — когато дружество майка от държава членка чрез дъщерно дружество в друга държава членка възнамерява да предоставя същия вид услуги като в държавата членка по произход — член 49 [ДФЕС] и разпоредбите от членове 9—13 от [Директива 2006/123] да се тълкуват в смисъл, че позволяват чрез националния закон (Zakon o leasingu (Закон за лизинга) да се налагат допълнителни изисквания и ограничения на дъщерно дружество, като по този начин извършването на въпросните дейности се прави по-трудно/по-малко привлекателно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-60/22: Bundesrepublik Deutschland, Съдебно решение от 4 май 2023 г.
Означава ли пълното или частично неизпълнение на задължението за отчетност по член 5 от [ОРЗД] от страна на администратор, например поради липсата или непълнотата на регистър на дейностите по обработване по смисъла на член 30 [от този регламент] или поради липсата на договореност за съвместна процедура по смисъла на член 26 [от същия регламент], че данните са обработвани незаконосъобразно по смисъла на член 17, параграф 1, буква г) и член 18, параграф 1, буква б) от ОРЗД, поради което субектът на данните има право на изтриване или право на ограничаване на обработването?
При отрицателен отговор на първия въпрос: означава ли нарушението на членове 5, 30 или 26 от ОРЗД от страна на администратора, че при използване на обработваните данни за съдебни цели национален съд може да вземе предвид тези данни само ако субектът на данните изрично се съгласи с използването им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.